The Americans - шпионският сериал, разказващ за двойка съветски спящи агенти, инфилтрирани в САЩ, отново е сред претендентите за "Златен глобус", а последният сезон на шоуто се радваше на сериозен успех. На фона на влошаващите се отношения между САЩ и Русия подобни истории за шпионаж и тайни агенти се радват на сериозна популярност.
И ако за повечето хора това са просто истории от миналото със закодирано политическо послание сега, за Джак Барски това е собствената му история.
Ако трябва да сме честни, истинският Джак Барски няма никаква представа от подобни шпионски драми, тайни агенти на КГБ и т.н. През септември 1955 г. той умира на 10-годишна възраст в малкото градче Маунт Лебанон, щата Вашингтон.
Впоследствие обаче един източногерманец ще заеме идентичността му, за да се превърне сам в агент на съветското разузнаване, а известно време след това да се откаже и да премине на другата страна, помагайки на американците, за да може днес съвсем законно да носи американски лични документи с името Джак Барски.
Разказът за това как роденият през 1949 г. в Източна Германия като Алберт Дитрих се превръща в американеца Джак, звучи странно и абсурдно (както сам твърди сам той) дори по стандартите на шпионажа от Студената война. Въпреки това обаче е истина (проверена от ФБР).
Самата история започва някъде през 70-те години, когато Алберт е млад, талантлив студент по химия. Той бива забелязан от източногерманските разузнавателни служби с идеята да работи за държавата си, но не като химик. Той бива вербуван, а след това прехвърлен към "нашите съветски приятели".
По това време той самият е отдаден и вярващ комунист. Затова и привличането му към службите не е с обещания за пари или материални облаги, а с идеята за дълга и работата в името на отечеството. Разбира се, междувременно се намеква, че докато прави това, все пак ще може да се докосне до забранената западна култура.
Прикритието за пред близките му е, че е дипломат към източногерманското външно министерство и ще обикаля света като такъв.
Вместо това той бива обучаван да се превърне в редови американец, който в един момент да бъде изпратен в САЩ като спящ агент. Целта му там е да се инфилтрира сред властови кръгове, тинк-танкове и хора около лостовете на властта в страната, за да разбере максимално много за защитите на Вашингтон и секретните политики на Белия дом.
За целта той е командирован в Москва, където изкарва изключително интензивен курс по английски език и американска култура, които максимално много да го приближат до това да изглежда и да говори като обикновен американец.
"Бях изпратен в САЩ, за да се утвърдя като гражданин и след това да се свържа, доколкото е възможно, с хора на възможно най-високите нива на властта. Особено политическите лица, които взимат решения", разказва той.
Това "идиотско приключение", както го описва Джак, тогава изглежда като нещо изключително привлекателно за един "арогантен и умен млад мъж", опиянен от идеята за пътуване в "забранения" Запад и живот "над закона".
Така през 1978 г., след като пътува през 5 различни държави, той най-сетне пристига в Чикаго, където влиза с фалшив канадски паспорт и името Уилям Дайсън. След като се премества в Ню Йорк, скоро след това, Уилям Дайсън изчезва в нищото, за да се появи Джак Барски - името е заето от починало момче, някъде на възрастта на Алберт.
Така Джак има само и единствено акт за раждане, никакво минало и доста задачи пред себе си. Първата - да се сдобие с документи за самоличност. Това, с което разполага са почти перфектен американски акцент, 10 хил. долара кеш и огромна вяра в собствените си възможности.
Скоро и легендата за живота на Джак Барски е готова - трудно детство, отпадане от гимназията и работа в отдалечена ферма, където не му били издали каквито и да е документи. Сега той решил да даде втори шанс на големия град и затова се е преместил в Ню Йорк.
Малко по малко той започва да се сдобива с различни документи за самоличност - първо карта за библиотеката, после шофьорска книжка, а накрая и социална осигуровка.
Въпреки това проблемът с работата остава - без официален трудов стаж или дипломи, кариерните опции на Джак Барски са силно ограничени. Нещо повече - те са безкрайно далеч от високите ешалони на властта, така силно търсени от отговорниците му в КГБ.
В крайна сметка обаче той успява да намери работа като разносвач на поща в Манхатън - работа, която впоследствие се оказва доста добра за него и превръщането му в истински американец. Чрез нея той успява да попива парченца от културата и ежедневието на обикновените американци, които преди това са недостъпни за него.
Освен това този тип обикновена работа му дава 2-3 години възможност да изгради собствената си легенда, без да му се налага да отговаря на трудни въпроси за личната си история. Междувременно той успява и да разбере колко безполезни всъщност са били съветите на ръководителите му в Русия и на агентите в САЩ, дадени му преди внедряването в Ню Йорк. Повечето са базирани на изключително широки стереотипи и на практика нямат много връзка с реалността.
Впоследствие Барски решава да използва тези стереотипи у хората в КГБ срещу самите тях, когато решава да остане в САЩ все пак.
Но като агент на "новобранец" преди това той се старае да задоволи началниците си и изпълнява с хъс дадените му мисии (които обаче на практика не са нищо особено). Джак прекарва голяма част от свободното си време, обикаляйки Ню Йорк в мисии за контра-наблюдение, предназначени да разгонят всички вражески агенти, които може да го последват.
Веднъж седмично се чува по радиото с Москва, а междувременно предава на други съветски агенти в Ню Йорк тайни писма, написани с шифър. Периодично прибира контейнери с пари и още послания от ръководителите му или паспорт и документи за пътувания до Москва за инструктаж.
Веднъж на всеки две години той се връща в Източна Германия при съпругата си Герлинде и сина си Матиас, които смятат, че той върши страшно отговорна и изключително секретна работа в космодрума в Байконур.
И макар ръководителите му да са доволни от работата, която върши Джак, едно нещо тежи на реномето му - той все още не е успял да се сдобие с американски паспорт. Още скоро след пристигането си той се е опитал да се сдобие с паспорт, но човекът от паспортното бюро е започнал да го разпитва с ключови въпроси за училището, което се предполага, че Джак е посещавал и т.н. Уплашен, че може прикритието му да бъде разбито, Джак имитира гневен изблик и излиза "на пожар" от паспортната служба.
Липсата на паспорт обаче силно ограничава шпионската му работа. Въпреки това от време на време изглежда, че самият факт, че той е в САЩ и се движи свободно под носа на американските власти, е достатъчно за Москва, където митът за "великите нелегални" от Втората световна война, събирали информация в Нацистка Германия.
Барси по-късно разбра, че е част от "третата вълна" от съветски "нелегални" в САЩ като първите две са се провалили. Подобни вълни продължават и през 80-те.
Самият Джак смята, че заедно с него са били изпратени още 10-12 души, които и до днес може да живеят в САЩ. По негови думи обаче е много малко вероятно някой, който е бил изложен на американския начин на живот, да запази дълго комунистическите си идеали.
Липсата на паспорт блокира сериозните планове, които КГБ има за Джак. Тяхната идея била да го изпратят като американски гражданин в някоя Европейска държава, където да го сдобият с процъвтяващ бизнес (нещо, на което били напълно способни). Оттам вече той щял да се върне в САЩ достатъчно богат, за да може да се завърти из търсените кръгове.
Вместо това те прибягват до план Б - бавният път от получаване на диплома през постепенно израстване в социалната стълбица до по-високи нива, от които вече да може да събира информация за КГБ.
Придобиването на диплома било лесната част, все пак в предишния си живот Джак бил талантлив учен и за него не било особен проблем да получи диплома за компютърен инженер от малък и непретенциозен университет. Така в следващия момент той става програмист към застрахователна компания в Ню Йорк.
В този момент вече за него идеята за "Злия Запад", с която бил нахъсван като по-млад вече се стапя постепенно. Липсата на "зли" хора, особено в работната му среда, която била почти като семейство, става последната капка, която да разклати вярата му в нещата досега.
"Нищо не беше такова, каквото ни бяха учили и каквото очаквах. Наистина исках да мразя хората и страната, но аз не можех да изпитам към тях дори антипатия", разказва той.
В крайна сметка решаващият момент се оказва една друга тайна, държана далеч дори от КГБ - той се жени за имигрантка от Гвиана и двамата заедно си имат дъщеря. Така той вече има два живота и две семейства, докато в един момент не му се налага да избира между тях.
Това става през 1988 г., когато КГБ внезапно му нарежда да се върне в Източна Германия по спешност. Съветското разузнаване смята, че ФБР е по петите на Джак. Това, което обаче натежава в случая, е новородената му дъщеричка. Така вместо да избяга с канадските си документи и да се върне в Източна Германия и да заживее като герой на комунизма, той избира риска да остане в САЩ.
Докато увърта и отлага бягството си от КГБ дори го поставят пред избора "Връщаш се вкъщи или смърт". Решението на проблема идва именно от стереотипите на руснаците към САЩ. Вярвайки че са морално по-високо от Запада, те презирали всеки заразен с вируска на СПИН. Така Джак пише на ръководителите си, че се е заразил със СПИН и единственият начин да го лекува е да остане в САЩ.
Тъй като за КГБ е немислимо да приемат някой "омърсен" от "порочната болест на Запада" и повече не го и търсят (въпреки че Джак прекарва няколко месеца в страх за живота си). Нито ФБР, нито КГБ предприемат нещо срещу него, поне не и в следващите няколко години.
Така постепенно той се превръща в обикновен американец без много тайни, докато в един момент бивш архивист на КГБ не дефектира в САЩ през 1992 г., разкривайки на американските власти самоличността на редица агенти на съветските служби, включително и тази на Джак Барски.
В продължение на 3 години ФБР разследва Джак и дори купува къщата, съседна на неговата, за да определи дали все още е активен. В крайна сметка самият Барски по време на спор със съпругата си, Пенелопе, разказва цялата си история и всичко това бива записано от американските власти.
При специална операция той бива задържан и разкрива на ФБР всичко, което знае за съветските операции и оперативни агенти в САЩ (минавайки и през детектор на лъжата). И въпреки целия страх в него, че може да отиде в затвора, а семейството му да изпадне в немилост и да бъде разбито, късметът е на негова страна. ФБР го пуска на свобода и дори му помага в крайна сметка официално да се сдобие с американски паспорт.
Барски вече е женен за трети път и има малка дъщеря. Той също така е намерил Бог, завършвайки пътуването си от твърд комунист и атеист към отдаден на бог и Църквата американски патриот.
Той дори успява да се свърже със семейството си в Германия, въпреки че първата му съпруга, Герлинде, все още отказва да говори с него. За сметка на това отношенията със сина му Матиас и неговото семейство са повече от добри.
Въпреки това, когато говори със сина си за футбол и за мачове между Германия и САЩ, той говори за САЩ като за ние, защото както казва сам, отдавна вече не е германец.
Метаморфозата е завършена, а от бившия шпионин на КГБ са останали само историите за разказване. И когато гледа епизодите на The Americans, се смее на грешките и се радва на нещата, които са изобразили правилно - последно останало професионално изкривяване.
