Двама братя с една и съща мечта - бягство от насилието и хаоса в Еритрея. Единият вече девет години живее в сбъдването на тази мечта. Другият все още не е изваден от морето, което го погълна миналата седмица край италианския остров Лампедуза.
Отчаяние и скръб личат в гласа и в очите на Адел, който успява да емигрира в Швеция преди девет години. След дълго пътуване от Стокхолм до Лампедуза с три транзитни спирки, той осъзнава, че най-вероятно никога няма да може отново да прегърне брат си.
„Наистина нямам какво да кажа. Аз платих за неговото пътуване. Аз изпратих парите на контрабандистите, за да го прекарат по нелегалния канал тук", обяснява Адел на перфектен английски език.
1600 долара - това е цената на свободата за 24-годишния дърводелец, жадуващ за живот извън нещастието в Еритрея. Младежът искал да работи в дъскорезница в Швеция.
„Платих, защото знаех, че той трябваше да се измъкне от там", обяснява Адел. „Не исках да се качва на онзи кораб. Последният път, когато го чух, той се намираше в Либия и щеше да се качва в тази лодка заедно с още 500 души. Стори ми се твърде опасно. Опитах да го спра, но той не искаше и да чуе", разказва Адел.
Брат му имал железен аргумент. Казал му: „Искам да имам семейство и работа, каквито имаш ти".
Адел е част от болничен екип от медицински сестри, женен е и има две малки деца. Научил за трагедията край Лампедуза от новините. Веднага опитал да се свърже с брат си - отново и отново, но отговор нямало.
„Реших да отида там и сам да го потърся"
Адел тръгва на път - от Стокхолм до Рига, от Рига до Рим, от Рим до Палермо. И накрая - до Лампедуза. Там го очаквало истинско изпитание, преглеждайки една по една снимките на удавените. Нямало и следа от Абрам.
След като не го открил при жертвите, Адел помислил, че брат му може да е сред оцелелите. Показвал снимката му на всички свои сънародници, които открил в центъра на бежанци.
Някои от тях си спомнили за младежа и го назовали по име, но информацията им била преди пожара в лодката. След това го изгубили от поглед.
Адел обаче не се отказва от търсенето. Последния ден той прекара в обиколки из имиграционния център, показвайки снимката на брат си на неговите обитатели. „Ако се замисля, осъзнавам, че вече няма надежда. Но той е по-силен от мен. И няма да си тръгна, докато не го открия - жив или мъртъв" .
Адел прекрасно разбира колко боли да напуснеш страната си, да емигриращ нелегално, дори да бъдеш затворник. „Първият път, когато избягах, бях на 28 години и прекарах два месеца в затвор в Малта. Изпратиха ме у дома, където прекарах още една година зад решетките", спомня си той.
Вторият опит да избяга бил успешен. И така портите на спасението се отворили пред него.
През последните 9 години Адел живее легално в Швеция, но кошмарът от войната все още не го е напуснал. Не иска да бъде сниман, защото се страхува за себе си и за семейството си.
„Родителите ми, сестра ми и най-малкият ми брат още живеят в Еритрея. Останалите ми петима братя са в Европа. Двама от тях са в Швеция - не в моята къща, но са близо. Двама са в Англия, а петият живее в Италия", казва Адел, но не иска да посочва градове, защото се страхува бунтовниците от Еритрея да не стигнат до роднините му.
Адел казва, че е изморен. Не само физически, но и психологически. „Страдах много, но този път ми дойде твърде много", изтъква той. На гърдите му виси кръст - протестант е.
„Семейството ми е разделено между католицизма и протестантството. Абрам беше вярващ, беше добро момче", казва Адел. От миналото време в думите му излиза, че той не може и не иска да понесе повече мъка.
