Незнайно защо, обущарите не обичат да ги снимат. "Ама недей, ама не искам..." - реакции всякакви и все кадърът си остава в рамките на добрите пожелания. Цели уговорки пропадат заради наличието на фотоапарат. Като че ли ги е срам от вечния безпорядък в ателиетата, един вид "Да не гледат хората какъв панаир съм направил".
Няма начин да се поддържа ред на място, където се упражнява занаят, особено пък такъв с машини, кожи, лепила, инструменти и планини от скъсани обувки.
А може би просто Ангел не обича да го снимат. Поради тази причина е склонен да ме пусне из цялото си ателие, само и само да не влезе в кадър. Обущарят се труди в тясно помещение срещу Центъра по хигиена. От стелажи с обувки, инструменти и столове, трудно се разминаваме с едрия господин, препасал престилка.
Началото
Ангел поправя обувки от 1998 г. Учил се е от баща си. "Видях, че баща ми се прибира страшно изморен от работа и не му е леко. Бях на 26 години и реших да му помогна".
В крайна сметка наследил занаята. Сега има две ателиета и още един обущар, който работи за него вече 10 години. Ангел непрекъснато снове между двете места, "защото отговорността я нося аз и искам всичко да е изпипано".
Преди това в средата на 90-те е бил шофьор на линейка. "Предполагам, че сега е по-добре от една страна, все пак някакви европейски средства са влзели. Тогава колите бяха от соцпарка - лади, "Жигули", уазки... Като заплащане и като доходи предвид инфлацията, тогава обаче беше по-добре", посочва Ангел. Сега част от лекарите от болниците отсреща са му клиенти.
Някакъв странен звук прекъсва за секунда разговора ни. Сред инструменти, обувки, пликове и буркани е замаскиран лаптоп - XXI век сме и човек трябва все някак да си запълва времето, когато няма клиенти. На екрана има маса, карти и чипове. Ангел се пуска само на безплатните покер "фрийроли".
Навремето е работил и като барман и така е видял какво може да ти причини комарджийството. "Собственикът на бара държеше машинки и гледах на какво падение са способни хората", припомня си Ангел.
Скъпото евтино
За тези близо 15 години през ръцете му са минали всякакви обувки. С лека тъга коментира, че хората все повече се лъжат да си купуват от тези на промоция - по 5-10 лева. "То е срамно - млади момичета като видиш с такива обувки. Кракът се деформира", обяснява ми Ангел. Според него у нас все още се внасят твърде много китайски и турски модели, които после се продават за български.
Обущарят посочва, че вместо тях е по-добре да се вземе добре запазени обувки от естествена кожа, ако ще и да са на втора ръка. "Зависи как се носят обувките, но с една хубава подметка естествената кожа може да изкарат 10 години", допълва той. Обувките на краката на обущаря са доказателство - изглеждат като нови, а са на десетилетие.
Оцелявам
Ателиетата на Ангел очаквано вървели най-добре през 2006- 2008 г., когато потреблението беше най-голямо. Сега картината е съвършено различна: "Този период е несравним с никой, особено 2012 г. - аз се чудя как да оцелявам".
Ангел посочва, че в момента е много скъпо да се захванеш с обущарския занаят. "Искат ти патентен данък, искат ти касов апарат, искат ти фирма, осигуровки... Лепилото, от 70 лева баката, сега е 100 лева - доста неща поскъпнаха. Просто не си заслужава", смята той.
Питам го дали много ателиета затварят заради кризата и Ангел ми посочва, че "в Интернет има страшно много обущарски машини почти на безценица, а тези неща преди 4-5 години струваха много и трудно се намираха". Става дума за употребявано оборудване - новите машини са прекалено скъпи.
Ангел признава, че също е мислил да се откаже от обущарството, защото трудно си покрива разходите. Около Нова година даже затворил принудително, защото просто няма смисъл човек да се трови с изпаренията от лепилата за двама клиенти дневно.
Спасителният битак
Ангел е намерил своя начин да свърже двата края. "Ходя по битака, купувам разни неща, снимам и качвам - колекционерски работи. От това горе-долу изплувам, на бизнеса разчитам много слабо", признава той. Купува и продава чанти, детски играчки и книги. Четивата вървят по 50 стотинки, а някои от тях реално струват по 10-15 лева. Ангел търси основно такива до 1920 г. "Зависи на какъв език и в какъв вид е", обяснява ми той.
Най-старата книга, която е минала през ръцете му, е Новият завет на френски език, издадена през 1874 г.: "Тя беше изключително добре оформена, но не беше в хубав вид - не беше съхранявана добре и цялата олющена. Все пак, продаде се на добра печалба".
Той иска един ден да си отвори антикварен магазин, но многото лицензи и разрешителни го спират. Даже и да си редовен, "правят проверки и си вземат каквото искат".
Бизнес като всеки друг (у нас)
Ангел казва, че може би има някаква задруга на обущарите, но от нея няма особен смисъл, защото даже и всички да се обединят около дадени искания, много от колегите му не са изрядни. Той така или иначе е скептичен за това дали властта би чула занаятчиите.
За тежкото им положение има лек, който е известен и на Ангел: "Трябва да се ограничи бюрокрацията. Съгласен съм всеки да си плаща здравни осигуровки, но социалните трябва да са по избор и вноските да са унаследяеми - всеки си работи сам за себе си. Това е много трудно постижимо, защото няма да могат да контролират средния и дребния бизнес. Свободният човек трудно можеш да го контролираш".
Занаятчията Ангел винаги гласува. Според него трябва да управлява човек, който е преди всичко отговорен. "Например, аз трябва кажа на клиента "ела в еди-кой си ден". Не можеш да кажеш едно и до довечера три пъти да си си сменил мнението. Трябва да носиш отговорност и да знаеш какво искаш", категоричен е той.
