Усещането за вкъщи е различно. Дори когато отидеш на кратка екскурзия и се прибереш, въздухът у дома е друг. Вътрешното усещане е по-различно.
Докато лесно си даваме сметка, че актьорите и музикантите например, са винаги на път (представете си турне на Aerosmith), рядко се замисляме, че има и други професии, при които завръщането у дома се случва по-рядко. Затова домът придобива различна, по-голяма ценност.
Особено за спортист това е много по-осезаемо.
Ако веднъж сте видели Чавдар Костов в спортната зала с баскетболната топка в ръце, със сигурност сте го запомнили - дали заради дългата брада или заради добрата игра.
Доскоро той игра в македонския отбор Работнички Скопие, където спечели две награди след финала на баскетболния турнир за Купата на Северна Македония през 2019 г., а освен това стана най-добър реализатор на финалите и получи приза най-полезен игра (MVP). Преведено на неспортен език - със сигурност има с какво да се похвали и успява да изживее повече, отколкото много спортисти могат да си представят.
Чавдар Костов е играл в три държави извън България и общо шест отбора, носил е капитанската лента на националния отбор на страната, а отскоро е отново част от екипа на Левски.
Като спортист, много често се налага да е извън дома. Казва, че откакто е започнал сезонът в Левски Лукойл, прекарва пет дни от седмицата на път. „Много е кофти, особено ако имаш семейство, жена, деца. Нещата са много по-трудни, но все пак това ни е професията".
С времето обаче е успял да изгради своите ритуали и начини да превърне всяко ново място в свой дом. За това му помагат едно вълшебно цвете, съпругата му и котаракът Димпъл.
Като човек, завърнал се наскоро от дълго време в чужбина, Чавдар Костов е... в ремонт. Котаракът се справя изненадващо добре с майсторите у дома, а оказва се, на двора щъкат и три кучета.
Разговаряме в зала „Универсиада" - „вторият дом", или мястото, на което Чаво тренира с отбора на Левски Лукойл, за да научим как се създава домашен уют в непрекъснато движение.
Лесно ли беше решението да се върнеш в България след два сезона в Македония?
Като цяло не беше много лесно. Доста време се чудех и го обсъждах с моята жена. Една от причините да взема това решение е Тити Папазов. Той беше доста настоятелен и успя да ме убеди да се върна в Левски. Той е доста приказлив, сладкодумец и е една от главните причини да съм в Левски.
Македония не е толкова далеч от нас. Близка ли ти беше и като усещане?
Да, като цяло едно от хубавите неща на това, че бях в Македония, е, че е доста близо до София. Другата причина да си прекарам много добре през тези две години е, че съм в много добри взаимоотношения с треньора там, имам доста приятели, с които съм играл и преди това в други отбори. Там се чувствам като у дома си и прекарах две доста хубави години.
Треньорът беше доста солидарен към мен и ми даваше един ден повече почивка, за да мога да прекарам повече време вкъщи и беше добре, [в семейството ми] не усетиха, че съм далеч от вкъщи.
Играл си в общо 4 държави и 6 отбора. Как успяваш да си създадеш усещане за вкъщи, когато трябва да си в друга държава?
Да, бях в Гърция, Австрия и Македония освен България. В началото ми беше много трудно, особено първите години, в които излизах извън страната, защото жена ми не пътуваше с мен. През цялото време бях сам, разстоянието доста ни пречеше и се чувствах кофти. Не мога да кажа, че съм се чувствал самотен, защото във всеки отбор си създаваш приятели, но наистина е неприятно, особено ако имаш трудни моменти.
Тя винаги е била е човекът, който ми помага в такива моменти. В началото ми беше доста трудно, но в последните 5 години тя е неотлъчно до мен, взел съм си я за подкрепа. Нещата са доста по-лесни, когато има човек до теб през по-голямата част от времето. Но нашият спорт е такъв, че не се знае къде ще те отведе - ново предизвикателство, нови приятели, нова атмосфера. Такъв е животът.
Имаш ли ритуали при преместването или предмети, които носиш със себе си на път, за да се почувстваш у дома другаде?
По принцип всичко тръгна от жена ми. Имаме едно цвете, което разнасяме непрекъснато с нас навсякъде през последните години. Имам и домашен любимец - котарак. Той е неотлъчно до нас и го разнасяме с нас навсякъде. Пътува почти същите километри, които и ние, така че си пренасяме домашен уют - все едно сме си вкъщи. Той вече е на 7 години и почти навсякъде е бил.
А какво е цветето, че да издържа на толкова промени?
Не се сещам точно за името. Жена ми го взе, защото беше прочела в интернет, че е някакво дърво на парите - като му търкаш листенцата, би трябвало да идват заплатите. От такава гледна точка тя го носи винаги с нас - където и да отидем, да нямаме проблеми със заплати. И си търкаме листенцата от време на време. Вече стана ежедневие - като минеш покрай него и се присетиш, потъркваш. Засега действа, не знам за в бъдеще. (смее се)
Какви са семейните ви традиции вкъщи, които не пропускате, независимо къде си?
Вечерите по празници. Те са традиционни. Аз имам по-голяма сестра и се събираме заедно - аз, жена ми, сестра ми, мъжът ѝ и майка ми, на почти всеки празник. Опитвам се да се прибирам, където и да съм в чужбина, за да сме заедно с майка ми и сестра ми на големите празници. В повечето случаи съм успявал. Може би за всичките години, които съм прекарал извън страната, само веднъж съм пропуснал да се прибера. Нямах възможност, понякога програмата е доста сгъстена, имаме мачове и по празниците и нещата не се получават. Неприятно е, но това ни е професията, с това живеем.
След тежък ден в залата как релаксираш вкъщи?
Обичам да си дремвам на обяд, може би както всеки спортист, когато е изморен. Обичам да гледам филми и да лежа на дивана. Падам си по екшъни и ужаси. И жена ми е на тази вълна, така че нямаме проблеми - гледаме си двамата. Главният мениджър на Левски ми е кум и с него мога да прекарам повече време, което също е много хубаво. Чувствам се добре, че съм обратно в Левски с една дума.
Почитател си на риболова. Как се запали?
О, да! Може би това ще ми стане втората професия. Запалих се още от малък. Баща ми ме водеше доста често на риба и вече съм се пренасочил към доста по професионален риболов - шаранджийството. Опитвам се, когато имам свободно време да съм на язовира, независимо че жена ми не е много доволна. Тя иска да прекарвам повече време с нея, когато имам свободно време, а аз искам да съм на язовира. Тя не ми прави компания, защото мрази комари, паяци и всякакви други животинки. Затова съм повече с приятели.
Имал ли си в кариерата си момент, в който си усещал, че постигаш повече, отколкото си си представял?
Ние спортистите сме максималисти. Лично аз винаги искам да постигна повече, отколкото може да се постигне, така че не съм имал такъв момент досега. Надявам се с Левски да стигна по-близо.
