Комедийната актриса Доун Френч разкри, че остава "най-добър приятел" със съпруга си Лени Хенри, с който са разделени. Двойката е подала документи за развод, но те казват, че "имат абсолютното намерение да запазят близката си приятелска връзка".
Желая им късмет. Но имам един голям въпрос към доброто намерение за "близка приятелска връзка". Наистина ли е възможно да поддържаш дълбока трайна приятелска връзка с някой, който някога е бил голямата ти любов?
Без съмнение това приятелство е важна част от добрия брак. То е основата на разговора и общуването, което се обогатява с остаряването.
Но никога не съм вярвал напълно, когато чета, че разделена или разведена двойка се описва като "най-добри приятели". В идеалния свят наистина им желая да бъдат такива. В реалността знам, че не е толкова лесно. Повечето двойки нямат никакъв шанс да останат приятели. Толкова много болка е причинена от единия на другия, обикновено чрез изневяра, че те остават обременени с горчивина и омраза.
Ако няма деца - няма особено значение
Ако няма намесени деца, това няма особено значение. Двамата могат да се обливат с неприязън един друг, да скъсат сватбените си снимки и да поемат по отделни пътища - завинаги. Те биха се смели на идеята за приятелство.
Голямото предизвикателство за двойките не е да търсят близост, която нито един от тях не желае, а да бъдат най-цивилизовани възможни врагове. Това е предизвикателство, в което те често се провалят.
Някога познавах човек, чиято бивша жена крещеше оскърбления към него по пътеката всяка неделя, когато той идваше да вземе малката им дъщеря за деня. Имаше друга жена, която караше сина си тийнейджър до дома на новата приятелка на баща му, така че момчето да може да крещи нецензурни оскърбления на "измамницата".
Подобно поведение е егоистично и отвратително - но за съжаление е много често срещано, като поставя в перспектива каквото и да е открито споменаване на "най-добри приятели".
С което не искам да кажа, че това не е възможно. Много разведени двойки са в състояние да оставят настрана взаимната си вражда, за да станат цивилизовани познати, в името на благото на децата си. И така и би трябвало да бъде.
Свръхчовешки усилия
Това отношение изразява признание, че в новия си живот в бъдеще те винаги ще бъдат свързани (независимо дали им харесва или не), заради тези деца, които те са създали заедно, когато някога са се обичали. Свръхчовешкото усилие да се върне този пламък на любовта (без значение какво е станало междувременно, за да го угаси) е един от начините да се избегне горчивината.
Но как стоят нещата с това да бъдете истински приятели, когато всичко свърши - да поддържате не само цивилизован контакт, но и да продължавате да излизате заедно?
Това е много, много по-трудно. Много разведени хора ще погледнат снимките на Деми Мур и младия й съпруг Аштън Кътчър на боулинг заедно с бившия съпруг на Деми - Брус Уилис, с абсолютно смайване.
В крайна сметка красавецът Аштън не гледа ли екшън героя и не си ли го представя в брачното легло с Деми? Не поглежда ли Брус настрани към Аштън и не негодува ли от факта, че той прекарва толкова много време с неговите три деца?
Повечето хора - разведени или женени - са просто изумени, че Сара Фъргюсън и принц Андрю остават толкова близки, още повече откакто тя подложи толкова възхваляваното им приятелство на изпитание с поредица от любовни авантюри.
Реално се възхищавам на факта, че синът на британската кралица изглежда толкова лоялен към своята неспазваща обществените норми жена, правейки всичко по силите си, за да направи развода им възможно най-лесен за дъщерите им.
Наистина не мога да не се зачудя дали, всъщност, дълбоко в себе си той още я обича. Защо иначе да си правиш толкова труд заради жена, която те е разочаровала до такава огромна степен?
Което ни води до същината на въпроса: подозирам, че когато една половина от двойка твърди, че е "най-добър приятел" с бившия си партньор, това е самозалъгване.
Един, който обича, и един, който се оставя да бъде обичан
Известна истина е, че във всяка женена двойка има един, който обича, и един, който позволява да бъде обичан. Един даващ и един вземащ. Един с емоционалната интелигентност, за да запази жива любовта, докато другият е напълно способен да се измъкне.
Със сигурност даващият е този, който ще се вкопчи в идеята за приятелство, нали? В крайна сметка това е всичко, което ти остава, когато въздушните замъци се сринат. Последната частица достойнство, която "доказва", че не си грешал напълно.
Когато собственият ми брак приключи, наистина си мислех, че е възможно да бъдем "най-добри приятели". Но вече не вярвам в това по начина, по който го вярвах тогава.
Това не е признание за провал. Това е признание, че животът ни протича на етапи. След като си напуснал онази прекрасна стая, която си споделял с партньора, трябва да затвориш вратата зад себе си. Поне ако желаеш да създадеш живота си наново. Трябва да направиш стъпки, дори ако това прилича на това да се учиш да вървиш отново.
Но, разбирате ли, затварянето на вратата не означава да се отрекат всички хубави неща, които са се случили преди. Наскоро писах мемоари, като начин да чествам живота, който споделях с бившата ми съпруга. Но също така това беше и начин да се освободя от това минало, и да го осмисля.
Не от спомените - защото те винаги ще бъдат с мен, запазени като съкровище. Не и от привързаността и уважението - защото едно от най-бруталните неща, които една двойка може да стори, е да отрече доброто, което някога те са видели един в друг.
Но ако се вкопчиш в представата, че можеш да бъдеш най-добър приятел, когато единият от вас има нов партньор, опасността е просто да имаш сантиментално отношение към миналото за сметка на настоящето.
Новите партньори често се възмущават от факта, че бившият телефонира или пише електронна поща непрекъснато. Една жена някога ми каза, че съпругът й "винаги е при бившата си жена", поправя нейните неща и като цяло продължава да бъде най-добър приятел.
Багажът на новата ти любов
Тя не можеше да понася това: "Ами аз?", хлипаше тя. И подобна ретроспективна ревност не е непременно неправилна. Да, трябва да приемеш, че новата ти любов има минало. Тя идва с багажа си, ако щеш.
Ако се влюбиш в мъж с деца, трябва да знаеш, че бившата му съпруга ще играе роля във вашия живот, заедно с тези деца, докато те не станат възрастни - а и след това. Но няма да очакваш от него да отива на почивка с нея. Нито би трябвало да го очакваш. Трябва да има пространство между тях, за да гарантира, че вие двамата можете да си създадете свой живот. Да си създадете своя стая.
Желая на Доун и Лени късмет в това да се запазят истинска топлота един към друг. Но "най-добри приятели"? Навреме им обръщам внимание, за да осъзнаят, че бракът е като ценен порцеланов съд, който носиш по неравен път - и след като той бъде изпуснат и се потроши, не можеш да слепиш парчетата отново заедно - и да им дадеш друго име.
Моят съвет? Носете частица от него в джоба си завинаги - но продължавайте напред.
