Когато си спомня детството си, в главата ѝ се завъртат две парчета от колекцията с плочи на баща ѝ, който също е музикант - Master of My Mind на соул майсторите Gladys Knight & the Pips и госпелът Jesus Loves Me.
Днес си дава сметка, че може би там някъде е започнало всичко - и любовта ѝ към винилите (Деси е DJ от повече от 20 години и дълго време пуска само на плочи), и тази към соул, фънк и джаз музиката, с които гласът ѝ днес ни вълнува.
Ако вече я познавате добре, то най-вероятно някога за пръв път сте чули името ѝ като Деси от Phuture Shock (проект, стартирал още през 2000 г.) или като част от триото Sentimental Swingers (след 2010 година).
Спомените ѝ за самото начало на сцената обаче са неловки.
"Първият ми концерт беше с група Scam в Swinging Hall. Жестоко се притеснявах - добре че бяхме с Рони (Nasekomix, Sentimental Swingers - бел.ред.) и двете се притеснявахме дружно, но и се подкрепяхме. Изпозабравих си партиите, пях фалшиво на моменти, което съвсем ме притесни - изпях само една песен като хората", разказва тя и допълва, че заради нея все пак публиката "се успокои, че ставам за нещо".
Днес ни е трудно да си представим този момент - на сцената тя излъчва спокойна увереност, a в гласа ѝ има плътност, характер и енергия, които се помнят от раз.
С годините обаче тя започва да спазва и ритуали, които разсейват тревогата ѝ - често се моли, а преди да пее, винаги диша дълбоко.
Да се занимава с музика обаче в един момент от нейния живот е било трудно, защото когато завършва Музикалното училище, се появява нуждата да се издържа сама. Ето защо започва работа като секретарка в представителството на "Сони Мюзик" и за пръв път прекарва деня си в офис и пред монитор.
"Това бяха едни ужасно дълги месеци, в които бях в жестока съпротива със себе си, защото оставях там цялото си време и енергия, докато не си дадох сметка, че не искам да се занимавам с нищо друго, освен с музика", разказва ни тя.
В момента, в който взима това решение, сякаш и обстоятелствата са на нейна страна - на работа я съкращават и пътят ѝ поема естествено към мястото, където близо 20 години по-късно я срещаме.
За това време тя е успяла да култивира в себе си и способността да не чака вдъхновение, а да го "отключва" съзнателно, когато работи.
"Имам си обособено местенце с всичко необходимо да записвам и това ми дава сигурност, свобода и възможност да се отдавам спокойно на този прекрасен процес. За мен тези моменти са си чиста медитация."
Настоящето е особено важно за нея - през ноември Desy издаде първия си солов албум Audiobook, който звучи и като разказ за преживяното и наученото в живота ѝ до днес.
Предстои да го чуем и на сцената на A to JazZ Concerts на Платформа А6 до НДК заедно с ядрото, с което го записва - The Visual Madmen. В него е концентрирана енергията на Божидар Василев - Trombobby, барабаниста Васил Вутев, пианиста Димитър Горчаков и Георги Дончев, който свири на контрабас.
В този състав е и първото промо на албума в ДНК в края на миналата година, малко преди ситуацията с коронавируса да дръпне временно ръчната спирачка на културния живот в страната.
Деси обаче споделя, че няма да запомни този период единствено с трудностите, защото е успяла да си спечели и "екстра време за равносметки, разходки и опазване на вътрешния ми свят". И не само - по време на карантината тя застава пред камера за записа на 7 парчета, в които музиката ѝ заживява и с визия, ефекти и 3D мапинг от нашия виджей артист Полина Герасимова като част от инициативата "Солидарност в културата" на Столична община.
Деси обаче си дава ясна сметка, че периодът се отразява пагубно на целия сектор.
"За съжаление българската култура е неглижирана от държавата от много време. Абсолютно очевидна е нуждата от промени и подкрепа", смята още тя.
Ако пък усети нужда да избяга някъде, посоката обикновено е изток, а гледката - залезите, които "в най-добрия случай гледам, докато съм на сърф в морето".
Ето защо тя се надява до края на лятото да успее да навакса поне малко с време върху дъската, а що се отнася до бъдещето изобщо - то да крие изобилие. А понеже мантрата ѝ е, че когато човек е верен на себе си и си пожелае нещо от сърце, нещата се подреждат по най-добрия начин, вярваме, че предстои тъкмо това: едни по-добри дни.
