На фона на множеството скандали напоследък с Facebook, нормално е държавните ръководители да подхождат подозрително към социалната мрежа.
Изслушването на основателя на платформата в Европейският парламент беше добър пример за това, а евродепутатите далеч не останаха доволни нито от представянето, нито от отговорите. И вече се заговаря за ответни действия, надхвърлящи дори новите регламенти за защита на личните данни.
Една държава, която се намира на хиляди километри от Европа обаче, е решила да предприеме и следващата крачка. Папуа Нова Гвинея, най-близката съседка на Австралия, е решила да забрани Facebook на територията си временно.
Предвижданата забрана би трябвало да продължи около месец и има специфични цели. Правителството на страната иска да проучи как се използва платформата, за какви цели и по какъв начин фалшивите новини и троловете влияят върху политиката в Папуа Нова Гвинея.
"За това време ще можем да съберем достатъчно информация, за да идентифицираме онези потребители, които се крият зад фалшиви профили, които качват порнографски материали или които публикуват фалшива и подвеждаща информация, за да бъдат филтрирани и премахнати", коментира министърът на комуникациите Сам Базил в интервю за местно издание.
"Това ще позволи на истински хора с истинска идентичност да използват отговорно социалната мрежа", коментира още той и допълва, че не е определена конкретна дата за изпълнение.
Базил каза, че рисковете и уязвимостите на Facebook са по-широки от потенциалната заплаха от нарушения на неприкосновеността на личните данните и включват възможността самата платформа да действа като нерегулирана рекламна платформа, заплаха за производителността на хората - особено сред децата и работещите.
Той също така коментира, че правителството ще проучи как другите държави се справят с Facebook по света и влиянието на правителствените политики върху частните потребители на мрежата.
"Не можем да позволим злоупотребата с Facebook да продължава в нашата страна", казва разпалено Базил.
Проблемите с Facebook в Азия се увеличават
Троловете, фалшивите профили и потенциалните намеси в политическия живот от трети страни чрез Facebook далеч не похват само на Русия. През 2016 г., седмици преди Родриго Дутерте да бъде избран за президент на Филипините, Raplet откри, че 26 фалшиви профила са имали възможност да повлияят на минимум 3 милиона акаунта.
По-рано тази година Шри Ланка също предприе подобни мерки и временно забрани Facebook, а също така и дъщерните му приложения WhatsApp и Instagram. Причината беше вълна от публикации, призоваващи към насилие срещу мюсюлманското население в страната по време на обявено извънредно положение. Паралелно с тях беше блокирано и чат приложението Viber.
Тогава мотивите на правителството за блокирането бяха, че действията на Facebook и Viber срещу разпространението на език на омразата са били твърде бавни и мудни и това провокирало намесата на правителството в условия на криза.
В други държави също бе провокирана загрижеността на властите, особено след като призивите за геноцид, разпространявани през Facebook, повишиха значително напрежението в Мианмар.
До началото на март тази година над 650 000 мюсюлмани от общността Рохинга напуснаха държавата, бягайки в Бангладеш, след като атаки на бунтовници предизвикаха вълна от насилие, включително публични екзекуции и изнасилвания от силите за сигурност на Мианмар.
Това доведе до разследване от страна на ООН, след което официални лица излязоха с позиция през март, че Facebook "съществено е допринесла за нивото на несъгласие и конфликти в обществото", а самата социална мрежа "се е превърнала в звяр" в Мианмар.
И тогава реакцията на социалната мрежа беше в добре познатия стандартизиран суховат стил и казваше, че Facebook няма да толерира речта на омразата и от години работят с експерти в страната за задействане на кампания срещу езика на омразата.
Проблеми се появяват и в Камбоджа, където личната Facebook страница на премиера на страната има над 10 милиона харесвания, въпреки че в самата държава има по-малко от 16 милиона избиратели. Един от опозиционните лидери в страната тогава заведе дело срещу Facebook пред съда в Калифорния с надеждата да получи информация за това откъде идват профилите, които са харесали страницата на премиера.
Миналата година Камбоджа беше една от страните, в които Facebook направи тест за промяна на нюзфийда, като постави съдържанието на издателите на новини на отделна страница - ход, който се появи в резултат на правителствени мерки срещу независимите медии.
"Изненадващо е, че Facebook използва група от по-слабо развити страни като морски свинчета за експериментите си, особено след като доказателствата показват, че това разделение на новините вероятно ще има широки и вредни последици за местния публичен дискурс и местния медиен пазар", коментира тогава Фил Робъртсън, заместник-директор с ресор "Азия" в организацията за човешки права Human Rights Watch.
Възходът на цензурата
Като част от аргументите за предложеното от Папуа Нова Гвинея спиране на Facebook е идеята да се даде достатъчно време за прилагане на закона за престъпленията в киберпространството, така че "извършителите да могат да бъдат идентифицирани и таксувани по съответния начин".
Законът, приет през 2017 г., получи похвала за фокуса върху сигурността на данните и мрежата. Далеч не толкова оптимистични обаче са от групите за защита на правата на човека. Оттам изразяват загриженост, че новите текстове биха дали на правителството възможност да предприеме мерки срещу критиците си и да създаде условия за налагане на цензура.
Клеветническото съдържание, публикуването на обиди и публикациите, подбуждащи към размирици, се наказва според новия закон с до 25 години лишаване от свобода.
Интересен пример в случая са действията на председателя на избирателната комисия в страната Патилиас Гамато, който спечели дело в съда срещу известен местен блогър, който в публикациите си го нарича "Домато". Така публикациите и самият блог бяха свалени.
Междувременно за Тайланд да се арестуват хора за публикации в социалните мрежи като Facebook и YouTube е по-скоро практика, отколкото изолирани случаи. Така през 2015 г. мъж бе осъден на 30 години затвор за обида на монархията във Facebook. Друг бе осъден на 10 години за коментари, които направил в личен чат в Messenger.
Подобни действия има и в Камбоджа, където властите също следят Facebook. През последните години арестите на хора за публикации в социалните мрежи.
Сред многобройните инциденти през последните години попада и мъж, който бе арестуван в сватбения си ден през февруари, защото нарекъл правителството "авторитарно" във видеоклип във Facebook.
По-рано тази година Малайзия въведе закон срещу фалшивите новини и през април той бе въведен в действие като датски гражданин бе осъден за видеоклип в YouTube, който включва "неоправдана" критика към полицията в страната. Новото правителство на страната се очаква да отмени закона през юни. За сметка на това обаче президентът на Камбоджа се опитва да лансира подобни законови промени.
Решението за Нова Гвинея - собствена социална мрежа
Спирането на Facebook ще остави вакуум в обществото. Министър Базил обаче не е разтревожен от бъдещето без глобалната социална мрежа. Това може да се приема за знак, че страната може да разгледа и възможността за създаването на социални мрежи за своите граждани.
"Ако има нужда, можем да съберем местните разработчици на приложения, за да създадем сайт, който да е по-благоприятен за хората от Папуа Нова Гвинея да комуникира в страната и в чужбина", каза той.
