Eкстремисткият коктейл от хип-хоп, ислямизъм и черен расизъм, който отлежава в културната периферия от десетилетия, се изля шумно в бруталния клип на рапъра Зебадая от Великобритания.
В последното си „произведение" тази брадата гротеска имитира пропагандните видео-материали на „Ислямска държава" и заплашва да обезглави британския политик Найджъл Фараж и критика на исляма Томи Робинсън.
В долнопробните кадри се вижда как маскирани мъже влачат затворник в оранжев костюм на смъртник и снимка с физиономията на Фараж, залепена върху лицето. Бутафорията на авторската версия на флага на ИДИЛ е с няколко класи под обичайното техническо ниво на ислямските фанатици в Рака, но поне е напълно фалшива.
Гневът на публиката и медиите към Зебадая обаче е напълно реален, особено в контекста на драматичните метастази на джихадзима в Западния свят.
Клипът е качен в YouTube, а рапърът се промотира през няколко социални платформи в интернет. Твърди, че не е мюсюлманин, а пророк на религията зебаизъм, но целият му стил е заимстван от „Ислямска държава". Очевидно е, че има болезнен фетиш към терористични организации с мохамедански генезис.
Видеото е пронизано от призиви за избиване на „неверници, жени, деца, бебета, слепи, сакати, луди".
За десерт, брадатият религиозен хип-хоп фундаменталист нарича кралицата „курва".
Важен щрих в целия портрет на тази перверзия е присъствието на цитати от бившия активист на радикалните групи Nation of Islam и New Black Panther party Калид Абдул Мохамед. Те служат за спойка между хип-хоп естетиката, доктрините на джихада и идеите на черните расисти, етно-сепаратисти и апологети на африканското превъзходство.
Уродливият брак между рап, ислям и черен национализъм е интригуващо културно явление. Това обединение има един общ враг - белия човек, описван и като „белия дявол". И една сакрална мисия - шумна и кървава победа над Западния свят.
По принцип хип-хопът е приеман враждебно в средите на ислямизма, именно заради своя западен произход, но отделни крила на религиозния екстремизъм приемат рап музиката като важен инструмент и атрактивен начин за привличане на млади бойци. В интернет съществува изобилие от про-джихадистки хип-хоп текстове и артисти. Този феномен е познат и като Jihad Cool.
Най-печалният скорошен пример е присъединяването на германския хип-хоп артист Десо Дог към „Ислямска държава" през 2014-а година. Ел Джини е друг рапър, решил да стане част от редиците на диваците. Той се смята за екзекутора на журналиста Джеймс Фоли. Ел Джини се прочу след като публикува в Twitter снимка, в която държи отрязана глава.
Рапърът описва фотографията с думите: „Чилваме си с моя човек, или поне с това, което е останало от него".
Дъглас Маккейн е друг автор на съмнителни рими и бийтове, убит, докато се сражава рамо до рамо с варварите от „Ислямска държава" през 2014-а година.
Според някои анализатори гангстерският рап и ислямският тероризъм привличат младите хора с това, че функционират като инкубатор на гняв срещу обществото. И при двете явления се наблюдава фокус върху отмъщението и насилието като инструменти за възстановяване на някакъв изгубен баланс и смисъл.
В Лондон е пълно с млади ислямисти, които слушат гангстерски рап и се молят на Аллах. Западният свят има нелеката участ да отглежда нова и агресивна мюсюлманска младеж с фетиш към хардкор хип-хопа и джихада.
Една от по-популярните рими в наблюдаваната неприятна субкултура е на американеца Омар Хамами, който се присъединява към диваците от Ал-Шабаб: „Bomb by bomb, blast by blast, only going to bring back the glorious past" („Бомба по бомба, взрив по взрив, само така ще върнем великото минало").
Друга много обичана в тези среди песен носи заглавието „Мръсен неверник".
Ето, вече имате още една причина да презирате хип-хопа.
