Години наред отец Василий прекарва неделите си зад олтара в "Свети Николай" - църква във Ворсивка, малко село в северната част на Украйна. Всичко това се променя в началото на януари, малко след като Православната църква на Украйна официално се откъсна от базираната в Москва Руска православна църква – една от най-големите схизми в християнската история.
Тогава вярващите в селото провеждат гласуване, за да решат дали църквата им да остане в руското лоно, или да се присъедини към новосъздадената местна деноминация. Избират второто и по този начин решават и да сменят своя свещеник, който е настоявал да се остане под юрисдикцията на Москва. Отец Василий скоро бива заменен от свещеник от друга, съседна църква.
Закон, прокаран от украинския президент Петро Порошенко, позволява на църква да смени деноминацията си, ако две трети от хората в паството са съгласни.
Василий разказва, че е преживял нервен срив след случилото се, но той не е единственият, който не е доволен от промяната. Седмица по-късно руски енориаши и свещеници от близкия град Малин пътуват до Ворсивка, за да протестират срещу решението на местните вярващи. Не след дълго полицията също се намесва, за да сложи край на размяната на викове и бутанията.
Религиозният спор в това иначе кротко селце с едва 374 души население отразява цялостния религиозен конфликт, разпалван от геополитическите търкания. Конфликт, който може да доведе до сериозно разделение в местните общности из Украйна.
Също така е и знак за предизвикателството, което стои пред подкрепящите идеята за независима украинска църква – как да бъдат убедени руските православни енориаши да прекъснат връзките си с Москва?
Различни църкви с общи корени
Украинската църква търси независимост от векове. Почти от онзи момент, в който попадат под контрола на руската през 1686-а. След разпадането на СССР, през 1991-а две Украински църкви се откъсват от Московския патриархат. За следващите почти 30 години те – познати като Украинската автокефална православна църква и Украинската православна църква-Киевски патриархат – никога не са имали пълното признание на православните лидери в Константинопол и са определяни като "схизматични" от Москва.
Усилията да се формира официална независима Украинска църква "наистина кристализират" след като Русия анексира полуостров Крим и нейни военни се намесиха в конфликта в Източна Украйна преди пет години, посочва изследователят на модерната руска история и източното православие Кристофър Струп.
Един от енориашите, които помагат за организирането на гласуването през януари и изгонването на отец Василий от църквата във Ворсивка разказва, че руската агресия е била мотивиращия фактор зад решението за отделяне от Руската църква. Анджела Данилченко казва, че "Свети Николай" сега е "украинска църква за украинци".
"Армия, език, вяра"
Докато украинските правителствени сили и подкрепяните от Кремъл сепаратисти в източните части на страната още водят битки, става все по-трудно да се раздели вековният идеологически конфликт от продължаващия политически и военен такъв.
Това проличава още по-ясно след като движението за установяване на независима Украинска православна църква привлича нов и могъщ съюзник: украинския президент Петро Порошенко.
Популярността на Порошенко рязко спада по пътя към президентските избори в Украйна през март. Вероятно заради това президентът вижда в този казус възможност да си спечели обществена подкрепа. Така през декември той обяснява, че с една независима църква, украинците ще могат най-накрая да получат и "духовна независимост", която може да се сравни с "политическа независимост" от Русия.
Президентът похарчва стотици хиляди евро от собствените си пари, за да покрие Украйна с билборди, които рекламират новата църква и неговата платформа за преизбиране, фокусирана върху "армия, език, вяра".
Когато религиозния декрет, признаващ независимата Украинска църква беше подписан в началото на януари, Порошенко пое на път заедно с новоизбрания глава на църквата – 40-годишният метрополит Епифаний. Всяко независимо украинско допитване от тогава насам показа, че тази обиколка най-вероятно е помогнала на настоящия президент на вдигне своя рейтинг.
Митрополит Епифаний и президентът Петро Порошенко. Снимка: Getty
Политизирането на и без това пренаситения дебат подразни не само хората от все още свързаните с Москва църкви, но и украинци, които подкрепят новата църква.
Заместник-председателят на украинския парламент Оксана Сироид миналия месец написа във Facebook, че "Порошенко се възползва по безбожен начин" от подисването на декрета и "превръща независимостта на църквата в част от предизборната си кампания".
Освен всичко друго Порошенко твърди, че независимата Украинска църква е въпрос на национална сигурност. Според него Руската православна църква открито е подкрепяла военната намеса на Кремъл в Украйна и е разпространявала пропаганада, за да подкопае позициите на украинското правителство в Киев.
Бавно да промениш това на кого си верен
Новият декрет очаквано вбеси руските политически и религиозни лидери, които приложиха огромен натиск, за да откажат константинополския патриарх Вартоломей от идеята да позволи случващото се.
Руският президент Владимир Путин в края на миналата година посочи пред репортери, че създаването на независима украинска църква "може да доведе до сериозен спор, ако не и до кръвопролитие". Руският патриарх Кирил след януарската церемония коментира, че "ставаме свидетели на незаконна намеса във вътрешния свят на Украинската православна църква".
Освен това по време на събитие на Руската православна църква през януари, Путин, стоейки до Кирил, обяснява, че "Русия си запазва правото да отговори и да направи всичко възможно да защити човешките права, включително правото на религия". Слабо замаскираната заплаха напомня за това как руският президент оправда анексирането на полуостров Крим през 2014-а и подкрепата за проруските сепаратисти - с това, че защитава рускоговорящите в Украйна.
Васил Христак е ръководител на основната служба за сигурност на Украйна (СБУ). Още през декември той предупреди, че е възможно Кремъл да използва религиозната борба като "претекст за военна инвазия от страна на армията на Руската федерация" на украинска територия.
През февруари той коментира, че СБУ разполага с информация за това, че руските служби за сигурност планират нападения над 20 църкви под юрисдикцията на Московския патриархат, като опит да изострят напрежението преди президентските избори в Украйна през март.
От политическа гледна точка, схизмата в църквата нанася сериозен удар върху претенциите на Москва над Киев и експазионистките амбиции на Путин. Руската православна църква и нейният Московски патриархат от дълго време прентендират за изключителна юрисдикция над православните църкви в Украйна.
Руската православна църква сега ще загуби между 30 и 40 процента от своите около 150-милиона членове, както и църковна собственост за милиони евро.
Енориите в Украйна могат с гласуване да решат дали да минат под юрисдикцията на новата църква. Снимка: Getty
"Предателство"
Повече от 300 енории в Украйна са преминали от свързаната с Москва църква към новата Православна църква на Украйна от януари досега, сочат данните на украинска Служба за религиозна информация.
Църквата "Свети Николай" във Ворсивка е една от малкото в Северна Украйна, които са направила това. Но промяната е бавна - "Свети Николай" засега е остров, заобиколен от енории, които до момента отказват да преминат от едната църква към другата или се колебаят дали да обърнат гръб на Москва.
Едни свещеници оправдават това с традициите, други задават въпроса защо е необходимо да се създава друга църква в Украйна след като вече има такава.
Религиозни лидери от Руската православна църква в Украйна бързат да посочат, че 300 и няколкото енории, които са сменили своята преданост през последния месец са капка в морето с оглед на това, че в Украйна има между 12 000 и 14 000 верни на Москва църкви.
Архиепископ Климент, изявен противник на новата Православна църква на Украйна, посочва, че преминаването към друга църква е "предателство".
Около 5000 енории, които преди са били свързани с двете неофициални украински църкви – Украинската автокефална православна църква и Украинската православна църква-Киевски патриархат – също станаха част от новата независима църква. Повечето от тях се намират в про-европейски ориентираните централни и западни части на Украйна, докато влиянието на Московския патриархат е най-силно на изток и на юг.
Руските православни лидери като Климент обвиняват влиянието на украинското СБУ за изострянето на религиозния спор.
От декември досега агенти на СБУ са разпитали няколко свещеници и са претърсили домовете им и църковни площи като част от разследване за "измяна", "подбуждане на религиозна омраза" и кражба на държавна собственост.
След разпитаните и обвинени за това, че от името на Русия са работили за дестабилизиране на Украйна, е метрополит Павел – вторият най-висш духовник в Киевско-Печерската лавра. От службата за сигурност твърдят, че ценни икони са изчезнали от манастира, поради което е започнато разследване. Павел и манастирът отричат всички обвинения.
В църкви към Московския патриархат, намиращи се в северните и западните части на страната, агенти на СБУ са разпитвали свещеници след като от службата откриват копия на памфлет, създаден от групата с името "Лига за защита на православието", която отхвърля създаването на независима украинска църква.
Архиепископ Климент коментира действията на СБУ, казвайки, че е "интересно как тактики от съветската ера се използват от държавата, която предполагаемо трябва да е поела по един европейски и демократичен път".
Първите стъпки на една нова църква
Във Ворсивка членовете на новата украинска църква настояват, че решението им да се откъснат от Москва не е резултат от външна намеса. Членове на крайнодясната националистическа партия "Свобода" са дошли от близкия Малин в подкрепа на каузата за независимост, но никой не е бил притискан как да гласува.
Самото гласуване е било извършено с вдигане на ръка. Само четирима души са били против прехвърлянето към независимата украинска църква, защото "имат деца в Русия и не искат да се откъснат духовно от тях".
Сред гласувалите против е и отец Василий. И макар случилото се е да го е довело до депресия, той твърди, че не таи лоши чувства срещу останалите гласували, защото, както сам посочва, "Исус Христос ни учи, че е необходимо да се молим дори за враговете си".
