Денис Кусперт се укрива в къща, контролирана от братята му по оръжие от бунтовническата организация "Джунуд ал Шам", когато сградата е поразена при обстрел от сирийските военновъздушни сили през лятото на 2013.
Кусперт получава тежка черепна травма и лежи в кома близо седмица, като междувременно бунтовниците го местят от болница в болница в търсене на специалист, който да спаси живота му.
"Главата ми беше отворена и част от мозъка ми се подаваше навън", казва той в интервю, публикувано през есента. "Братята се грижеха много за мен. Чрез милостта на Аллах се събудих."
"Джунуд ал Шам" е официално обявена за терористична организация: една от многото групировки, чиято идеология се основава на уродлива версия на исляма с цел създаването на "халифат".
Подобно на други сходни групи - най-вече "Ислямска държава", към която в крайна сметка се присъединява Денис Кусперт - "Джунуд ал Шам" са отдадени на пропагандата и разпространяват мощни вълни с онлайн съдържание, което цели да привлече потенциални бойци.
Затова Денис Кусперт се превръща в ценен актив още откакто стъпва в Сирия. Защото в родната си Германия Кусперт вече се е прочул, макар и не с добро. Само до преди няколко години той е по-известен като рапърът Десо Дог (DeSo - Devil's Son).
Като MC, Кусперт е очевиден продукт на американския хип-хоп от 90-те години. С тежки ланци, гневни лирики и стройна, мускулеста фигура, която често демонстрира в музикалните си клипове, Десо Дог очевидно се опитва да заимства от имиджа на Тупак (той нарича един от албумите си Alle Augen Auf Mich, немски превод на All Eyez on Me) и малко от Mobb Deep.
Няколко години преди пристигането си в Сирия, той изоставя хип-хопа.
Той си изгражда нов имидж с ново име - Абу Талха ал Алмани - "Абу Талха Германеца".
Благодарение на видеата на "Джунуд ал Шам" и "Ислямска държава", той става един от най-известните чернокожи джихадисти в Ирак и Сирия.
Той е бивш гангста рапър, който се надиграва със смъртта на фронтовата линия, докато пее песни за войната.
Неслучайно, говорител на немската разузнавателна служба Verfassungsschutz Изабел Калбицер го описва с думите:
"Той е нещо като попзвезда на джихада."
Пропагандните клипове го показват, докато се разхожда сред окървавени и обезглавени жертви; задачата му е да възхвалява ислямистката касапница - и той я изпълнява с истински плам.
Денис Мамаду Герхард Кусперт е роден в Берлин на 18 октомври 1975 г. Биологичният му баща -Ришар Люк-Жифар, е от ганайски произход и изоставя семейството, когато Денис е още малко дете (скоро след това Жифар е депортиран от Германия). Майката на Денис - Зигрид Кусперт, е бяла германка. По-късно тя сключва брак с американски чернокож военен, родом от Савана, Джорджия.
Денис Кусперт и неговият пастрок често се сблъскват. На въпрос как би описал детството си, Кусперт отговаря пред Exberliner: "Доста тежко. Имаше побои с колани други подобни неща. Казармен ред и полуфабрикати. Не беше особено забавно".
В същото интервю Кусперт споделя, че именно баща му е подарил касетата на N.W.A., която променя живота му: "Сякаш нещо се взриви в мен. В главата ми. Негри завинаги. Негри с нагласа". Пред приятелите си той казва, че по-близкият до поп-музиката LL Cool J е първият му любим изпълнител.
Пропадането му започва с дребни кражби (първият му „трофей" е кола-играчка) и преджобване на туристи като тийнейджър. По-късно, докато е принуден да посещавa детска педагогическа стая, започва да рапира. Твърди, че е част от групировката 36 Boys, улична банда от берлинския квартал Кройцберг (пощенският му код е 36), съставена предимно от първо поколение емигранти от Турция и арабски държави.
36 Boys се занимават със побоища срещу неонацистки банди и са вманиачени по хип-хопа, внесен от американските военни в града преди падането на Берлинската стена.
"Винаги съм се бил за „36", казва Кусперт пред берлински репортер. "Пролях кръвта си за „36". Намушкаха ме за „36". Готов съм на всичко за тях."
По-късно вече започва да пласира дрога и се хвали, че е извършвал всички видове престъпления „с изключение на изнасилвания и издърпване на чанти от жените по улицата." В началото на новото хилядолетие, след обвинение в побой при утежняващи вината обстоятелства, той прекарва няколко години в берлинските затвори.
Когато най-после излиза на свобода, Кусперт не може да си намери място. Отново продава наркотици. В един момент за кратко попада в психиатрична болница. Постепенно хип-хоп сцената в столицата на Германия се отваря за него. С берлинския лейбъл Streetlife Entertainment Кусперт пуска първите си солови албуми Murda Cocctail Vol. 1 и Schwarzer Engel. Първоначално обаче излиза на сцената като образцов мускулест екземпляр.
Видеото от около 2005 г. към парчето "NDW 2005" на рапъра Fler е показателно за берлинския хип-хоп. То започва с кадър на Fler, облечен в огромна парка с кожена качулка, в който рапърът имитира лов със соколи в саудитски стил, а на ръката му е кацнала хищна птица, размахваща криле. Следват сцени, наподобяващи "Боен клуб" в подземен клуб.
Кусперт, който не рапира в песента, все пак присъства в клипа, като се разхожда заплашително из тесните коридори.
Подобно на много международни хип-хоп сцени, Берлин бавно се отказва от дълбоката си задълженост на американските стилове. Берлинските рапъри - много от тях от турски или арабски произход - може и никога да не са го казали с думи, но винаги са жадували за това, което въплъщава Кусперт. Той често се хвали, че е един от малкото истински гангста рапъри в Германия; говори мъгляво за своята лоялност и уважение към "улицата".
Кусперт не уточнява кога ислямът е намерил мястото си в живота му. Пред един репортер споделя, че е „роден в тази религия", пред друг - че е започнал да го практикува през 2001. Но към появата на парчето му от 2007 "Wilkommen In Meiner Welt," което е сред най-известните му записи, Кусперт вече публично е възприел вярата. Той разказва как става по зори за утринния азан (призив за молитва), и моли за опрощение на греховете.
"Шепна тихо на Аллах," рапира той, "Моля те, не ме изоставяй!". Към 2007 г. той вече редовно изпълнява основната ислямска традиция „намаз", като се моли пет пъти дневно.
По това време той има две деца - син, който живее с майка си в Лондон, и дъщеря, която е с нейната майка в Берлин. Не поддържа контакти с нито един от двамата. "Всеки ден е изпитание, писнало ми е от целия този стрес", рапира той във "Wilkommen." "Сам съм навън без децата си".
Даниел Шифердекер, главен редактор на берлинското хип-хоп издание Juice, интервюира Кусперт приблизително по това време. Шифердекер си спомня, че Кусперт го е посрещнал уважително и възпитано, дори му е предложил кафе и чай. В разговора обаче той е демонстрирал грандоманство: "Аз не съм музикант като другите. Аз искам да стана част от музикалната история."
Три години по-късно, през февруари 2010 г. за първи път проличава уклонът на Кусперт към насилствена интерпретация на исляма. Това става във видео, записано в джамията "Ал Нур" в Берлин, в което Кусперт разговаря с имама Пиер Фогел.
Широкоплещест бял мъж с гъста червена брада, бивш полупрофесионален боксьор, Фогел минава за спорна фигура в Германия.
Той проповядва ултра-консервативен стил на сунитски ислям, известен като салафизъм, който е официална религия на фундаменталистка Саудитска Арабия - твърд съюзник на САЩ. Едновременно с това, тя се счита за основа на идеологията на "Ислямска държава". Фогел е смятан от мнозина за „инкубатор" на радикали, въпреки че самият той отрича да е насърчавал Кусперт да прибягва към насилие.
Във видео-разговора им, Фогел хвали Денис Кусперт за решението му да се откаже от хип-хопа, който за него е „харам": забранен. Същевременно той очевидно е заинтригуван от Десо Дог: дори Фогел си представя, че Кусперт може да ръководи въвеждането на други бивши рапъри в исляма.
MC Bogy, който е бил близък до Кусперт до към 2006-2007 г., говори разпалено с колеблив английски за добрия си приятел Десо Дог. Той определя партньорството им "като нещо подобно на среща на Стивън Спилбърг със Стивън Кинг" - двама титани в тандем. Bogy приема исляма като възрастен и казва, че понякога се е молил с Кусперт. Той обаче ругае ожесточено Пиер Фогел и твърди, че имамът е "отровил съзнанието" на Кусперт.
За да обясни какво се е случило с някогашния му приятел, той използва поредната препратка към американската култура.
"Може би германците биха ме убили за това, което ще кажа, но за мен това е като история за Анакин и Дарт Вейдър."
В "Междузвездни войни" Анакин Скайуокър е „паднал" герой: завладян от Тъмната страна, той се превръща в жестокия злодей Дарт Вейдър.
Към 2012 г. Кусперт трайносе изнася от Берлин и се мести да живее в северозападния град Золинген. Заедно с мъж на име Мохамед Махмуд, който вече е лежал в затвора в Австрия за подстрекаване към тероризъм, Кусперт основава онлайн пропагандната организация Millatu Ibrahim.
Към този момент Кусперт вече прави записи на бойните си нашиди с призиви към насилие и ги разпространява чрез Millatu Ibrahim. Според Бенхам Саид, анализатор в разузнавателната служба Verfassungsschutz, тогава "наблюдателите на джихадистките тенденции в Германия започват да осъзнават нарастващото значение на Денис Кусперт за движението."
Абдул Камус е имам, който се специализира в проповеди за германоезични мюсюлмани като Кусперт. Преди Кусперт да замине за Золинген, двамата се запознават в джамията "Ал Нур". Разговорите им, както си спомня Камус, звучат безцелно: Кусперт видимо се интересува повече от политика, отколкото от религия. Скоро той се разочарова от проповедите на Камус и спира да го посещава.
"Той започна да се дистанцира и да търси нещо политическо - не мен", казва Камус със скромна усмивка. „Аз съм не-радикален мюсюлманин."
По-късно, след като вижда новия имидж на Кусперт онлайн като оратор и певец, Камус остава ужасен. "Той се опитваше да бъде образ на самия себе си, да влиза в роля," коментира Камус. "Чувстваше се овластен, в правото си. Имаше усещането, че е важна личност. С харизмата и историята му на творец, той изкушаваше неинформираното младо поколение. Те може би дори не са съзнавали, че той е неподготвен, че ги учи на неща, които са твърде сложни, за да може дори да ги осмисли."
В някакъв смисъл Камус приема пътя на Кусперт като нещо неизбежно: той говори за "психологическите му проблеми", за копнежа му към "нов живот". И все пак, вдига стиснати юмруци, сякаш за да го разтърси за яката.
"Ако можех да го видя отново, щях да му говоря целенасочено, директно, така че да ме разбере. Щях да седя при него, нямаше да го пусна", коментира той.
През май 2012, организацията на Кусперт Millatu Ibrahim се сблъсква с местна политическа партия в поредица от протести и контрапротести, изобилстващи от провокации като замеряне с камъни и намушквания. В края на месеца, федералното германско министерство на вътрешните работи официално забранява Millatu Ibrahim. Формално погледнато, тази стъпка е чисто церемониална: Кусперт и неговата група биха могли да заобиколят забраната, като просто се преименуват и продължат да пускат нови видеа.
Вместо това, месец по-късно, Кусперт решава да замине за арабските страни.
Първите му спирки са Мерса Матрух в Египет и Дарна в Либия. Там, според доклад на Съвета за сигурност на ООН, той се обучава как да борави с огнестрелно оръжие от неидентифицирани групи бойци. Към 2013, той вече е в Сирия и се сражава за "Джунуд ал Шам". Организацията се сблъсква със сирийски правителствени сили в Латакия, близо до границата с Турция, и щурмува селца на алауитското малцинство, подкрепящо президента Асад.
Приблизително по това време Кусперт пуска бойна песен, наречена "al-Jannah, al-Jannah," което означава "Рай, рай". В нея той фантазира за смъртта си като атентатор-самоубиец в родния си Запад.
"Бомбата в тълпата, натискам бутона," пее той на немски. "Точно в центъра на метрото, с усмивка, насочена направо към Създателя, натискам бутона... раят, раят".
В началото на 2014, вероятно като знак за прекалено силните му амбиции в света на джихада - а за и непостоянството му - Кусперт решава да напусне "Джунуд ал Шам" в името на по-голяма организация. Той дава клетва, "бая", пред тогава известната като "Ислямска държава в Ирак и Сирия" организация. И точно както и преди, Кусперт се привлечен в "звеното за производство на съдържание" на ИДИЛ.
Организацията, отговаряща за разпространението на създаваната от Кусперт медийна пропаганда, е al-Hayat, англоезичното издание на "Ислямска държава". Именно Al-Hayat издава известното списание на "Ислямска държава" Dabiq, и ухажва потенциални джихадисти чрез клипове, публикувани в Twitter, Facebook, YouTube, WhatsApp и руската услуга за криптирани съобщения Telegram.
След като се присъединява към ИДИЛ, Кусперт се превръща в „икона": непрекъснато попада в пропагандни кадри от бойните полета на ИДИЛ в Сирия.
Където и да се случват зверства - там е човекът, който вече се нарича Абу Талха ал Алмани.
В един от клиповете Кусперт описва плячката, отнета от кюрдите и язидите, живеещи край град Кобане. В друг клип вече го виждаме в Хомс, след страховитото превземане на петролните полета "Ал Шаер": камерата го заснема, докато той налага със сандал труп на убит мъж. По-късно през 2014, той е видян в Деир ал Зор, мястото на кървавото изтребване на сунитското арабско племе "Ал Шаитат", където размахва отрязана човешка глава.
През октомври 2015 г. отново се появи информация, че Десо Дог е убит по време на въздушна операция на американските сили в Сирия. Образът му обаче продължи да се разпространява в пропагандни клипове на ИДИЛ. Говорителят на Пентагона Ейдриън Ранкин също потвърди, че близо година по-късно са събрани доказателства, че Денис Кусперт все още е жив.
Между изявите си като медийно лице на тероризма, той продължава да създава и "бойни песни". Клиповете към тях са премислено тревожни: на фона на кадри на затворници в оранжеви комбинезони, чиито гърла биват прерязвани, Кусперт пее за падащи глави и мъже с черни маски, с "вяра, остра като нож."
"Не тъжи, майко", казва той в една песен, "Fisabilillah."
„Синът ти отива при Аллах"
Майката на Кусперт - Зигрид - избягва да говори за него. "Няма да разговарям с никого за сина си", заявява тя в началото. В крайна сметка се съгласява на кратък разговор. Тя споделя, че е срещнала пастрока на Кусперт в дискотека, и че той е починал миналата година от рак на белите дробове. По нейни думи тя е видяла сина си за последно преди пет години - точно преди да напусне Берлин и да се премести в Золинген.
"Цялото ми семейство обича музиката", казва тя. "Другият ми син се казва Джърмейн, защото съм голяма почитателка на Джърмейн Джаксън. Още имам към 200 компактдиска. Стари парчета. Стар соул." А хип-хоп? "Обичам хип-хоп." А хип-хопа на сина ви?
"Той прави музика, но не военна музика," отвръща тя. „Имам и негови албуми. Но всичко това е в миналото."
