Когато беше избран на папския пост през март 2013 г., кардинал Хорхе Марио Берголио знаеше, че изборът му е "реформаторски". Беше обаче неясно какво означават реформите за папа Франциск: вдъхване на нов живот на публичния имидж на църквата, справяне с глобалната криза със сексуалния тормоз от свещеници, реформиране на самия Ватикан или повеждане на католиците по света към "пасторска промяна."
Франциск беше принуден да бъде реформатор на многобройни фронтове през последните 12 месеца, като всичките го подлагаха по различен начин на изпитание.
Сексуалният тормоз
Отдавна отминаха времената, в които Франциск беше избиран за човек на годината от почти всяко сериозно издание по света. Всъщност, за първи път от избирането му на поста през 2013-а, името му не предизвика почти никакъв медиен шум с наближаването на връчването на Нобеловата награда за мир тази година.
Това донякъде се дължи на факта, че 2018-а беше година, в която църквата беше споменавана в много неприятни заглавия в пресата, повечето от които се въртяха около кризата със сексуалния тормоз от свещеници: доклада от Пенсилвания; случаят с бившия кардинал Тиодор Маккарик, обвинен в сексуален тормоз над поне трима непълнолетни, както и десетки семинаристи; Чили, където оставката през май на всички епископи беше само върхът на айсберга; и австралийския кардинал Джордж Пел, бивш член на папския консултативен съвет от кардинали, който е изправен пред две дела за сексуален тормоз от миналото.
Всички тези скандали означават, че тази година голяма част от политическия капитал на папата, натрупан през последните четири години, беше пропилян. Неговите призиви за защита на емигрантите и запазване на околната среда например останаха като цяло без внимание.
Това беше особено видимо по време на визитата на папата в Ирландия, където медийното отразяване беше доминирано от, според мнозина, непълната и закъсняла реакция на Франциск на кризата със сексуалния тормоз. Обвинение от бившия папски посланик в САЩ в последния ден на гостуването му допълнително наля масло в огъня, въпреки че много от твърденията от архиепископ Карло Мария Вигано предизвикаха разделение на общественото мнение.
Карло Мария Вигано.
Освен другото, Вигано твърдеше, че е информирал аржентинския понтифик за обвиненията срещу Тиодор Маккарик през 2013 г. и по думите му папата не само не е направил нищо, но е отменил санкции срещу пенсионирания архиепископ на Вашингтон.
Въпреки че е свързан с всяко голямо католическо събитие през тази година, стремежът към реформи на Франциск беше най-очевиден в църквата в Чили.
Папата вече публично беше заставал на страната на местен епископ, обвинен в прикриване на сексуален тормоз в продължение на три години — включително и по време на визитата в Чили през януари, когато той нарече обвиненията от жертвите "клевети". По-късно обаче Франциск направи обратен завой и подкрепи жертвите на бившия свещеник Фернандо Карадима, свика три групи от чилийци в Рим и директно обвини епископите в тормоз, прикриване, унищожаване на доказателства и много други прегрешения.
Всички чилийски епископи връчиха оставките си на папата през май, след тридневна среща във Вечния град. Досега Франциск е приел седем от тях, но още няколко глави предстои да паднат, включително и тази на архиепископа на Сантяго - кардинал Рикардо Езати, който на 77-годишна възраст е обвинен от местен прокурор в прикриване на престъпления.
Чили накара Франциск да придобие по-мащабна представа за кризата и да осъзнае колко глобален е нейният мащаб.
Справянето с проблема на глобално ниво стана приоритет. Това е причината той да свика всички председатели на световни епископски конференции, както и главите на източните църкви на среща във Ватикана на 21-24 февруари. В подготовка за нея, от прелатите, които пътуват, беше изискано да се срещнат с членове на паството им, преживели сексуален тормоз от свещеници.
В годишната си реч към членовете на курията (базираното в Рим правителство на църквата), изнесена на 21 декември, той обеща църквата никога вече да не прикрива тези престъпления и предупреди извършителите да бъдат готови да се изправят пред човешкото и божието правосъдие.
Въпреки че речта на папата беше посрещната със смесени реакции от хората, преживели сексуален тормоз от свещеници, похвалите му към журналистите за помощта им в разкриването на тези престъпления контрастират рязко с коментарите от няколко високопоставени прелати, които съдят репортери или обвиняват медиите, че са породили кризата.
Реформиране на Ватикана
Когато беше избран да се възкачи на папския престол през 2013-а, Франциск знаеше, че една от предпоставките за подкрепата за него е прекият му опит с нефункциониращата и бавна ватиканска бюрокрация, както и изолираността и "затвореността" на психологията на Ватикана за тези, които нямат особен опит в тази област.
Скоро след избирането му той създаде група от осем кардинали-съветници, които да му помагат с реформата на римската курия. През 2018-а според някои източници тази група е завършила първия проект за нова конституция, която да замени предишната, гласувана по времето на папа Йоан-Павел II. И все пак няколко източници твърдят, че след повече от двадесет срещи, текстът е по-скоро копиран от съществуващата конституция, отколкото реален проект.
Скоро след това папата добави към групата и държавния секретар на Ватикана – италианският кардинал Пиетро Паролин, но органът, по-рано известен като "C9", тази година вече изгуби трима членове-кардинали: конгоанеца Лоран Монсенгуо; чилиеца Франсиско Хавиер Еразуриз, който беше обвинен в прикриване на престъпления; и Пел, който и до момента остава в отпуск от поста си като председател на ватиканския Секретариат по икономическите въпроси.
Извън работата, извършена от групата от съветници-кардинали, през 2018-а Франциск добави няколко членове на курията, мнозинството от които са италианци, и в някои случаи назначенията им не минаха без скандали.
От всичките управленски органи на Ватикана, този, в който се случиха най-много промени, беше Секретариатът по въпросите на комуникациите, създаден през 2015 г. Той има върховенство над всички други комуникационни служби на Светия престол и града-държава Ватикана, включително Папския съвет по масовите комуникации; пресслужбата на Светия престол, начело на която стои американецът Грег Бърк; Ватиканската интернет служба; службата Vatican News; Ватиканският телевизионен център; и ватиканският вестник L’Osservatore Romano.
Промените в този орган започнаха с разжалването на префекта му монсиньор Дарио Едоардо Вигано, след скандалното му редактиране на писмо от Бенедикт XVI във връзка с колекция от книги по теологични въпроси на Франциск. Той беше заменен от италианския мирянин Паоло Руфини, първият не-свещеник, председателстващ орган на управление на Ватикана.
На 18 декември 2018 г. Франциск назначи двама други италианци там: дългогодишния наблюдател на Ватикана Андреа Торниели като редакционен директор и Андреа Монда като директор на L’Osservatore Romano.
Пасторска и мисионерска промяна
Последните 12 месеца бяха много бурни за Франциск, но две неща остават постоянно на хоризонта, като са видими във всяко от неговите пътувания – и в чужбина, и в Италия: младите хора и междурелигиозният диалог като средство за поддържане на мира.
Това, че акцентът през 2018-а ще бъде върху младите хора, беше очевидно откакто Франциск оповести създаването на Епископски синод по този въпрос, с над 300 прелати от цял свят, събрали се в Рим да обсъдят как църквата да подходи по-добре към младите хора и да им помогне да определят призванието си.
През юли Франциск посети италианския град Бари, който е на водораздела между католичеството и православното християнство. Там папата посрещна лидерите на всички големи християнски общности, присъстващи в Сирия, за да се молят за мир и да обсъдят как религията може да помогне в мирния процес в страна, която е във война през последните осем години.
Католици в Китай.
И все пак вероятно най-големият пробив по отношение на реформи и пасторска промяна беше със сериозни политически нюанси: споразумението на Ватикана с Китай за назначението на нови епископи и признаването от Рим на няколко незаконно ръкоположени за такива.
Въпреки че събитието не беше лишено от спорни аспекти, и много критици определиха споразумението като отстъпка от Франциск пред волята на китайското комунистическо правителство, за папата това е вратичка към това католическата църква да има по-голяма свобода да проповядва пред повече от 1 милиарда китайски вярващи.
