Алекс Макинтайър е отгледан в епоха на бюджетни съкращения. Макар и жител на Великобритания - една от най-богатите държави в света, като дете на родители от по-бедната работническа класа той се сблъсква с най-крайните изражения на финансовите кризи, които застигнаха Европа през последното десетилетие.
Когато е на 10 години, младежкият център, в който ходи след училище, затваря заради бюджетни съкращения. Година по-късно майка му е лишена от помощите за жилище заради Закона за реформа в социалния сектор.
Така вече по времето, когато в квартала му нощните лампи започват да мигат и гаснат заради липса на поддръжка от страна на общината, всички тези бюджетно съкращения и реформи, орязващи социалните придобивки, са се вплели много дълбоко в детството на младия Макинтайър.
"Затягането на коланите е нещото, което съм познавал през целия си живот. Никога не съм познавал Англия по друг начин", обяснява той.
Сега вече Алекс е на 19 години, има право да гласува, и се опитва всячески да си навакса за пропуснатото. През последните шест месеца той бива привлечен в социалния център на движението "Импулс" - идеологически център, който проповядва ребрандиран социализъм и синдикализъм.
Родителите му може и да са научавали новините си от The Sun и Daily Mail, но той се информира от репортажите за "кризата на капитализма" Novara Media - лява независима медийна група. А някъде по Коледа и за пръв път е започнал да чете Маркс.
Алекс е един от многото си връстници във Великобритания, които се увличат по левите идеи. Те се сблъскват с бедността, липсата на социална мобилност и с цялостната идея за несправедливостта в обществото. Затова и обещанията на лейбъристите за цялостна реформа в социалния сектор и "преразпределение на благата" за тях звучат толкова обещаващо.
Парламентарните избори през 2017 г. показаха най-ясното досега разделение във вота на различните поколения в най-новата британската политика.
В по-голямата си част по-младите избиратели се спряха на лидера на лейбъристите Джеръми Корбин, който им обеща именно да възстанови социалната държава и да преразпредели богатствата. Така поколението на техните родители, закотвило се в политическия център, се оказа изтласкано силно наляво от младите, а в партията се отвори сериозна пропаст.
Възрастовото разделение се видя добре и на референдума за Брекзит, където 3/4 от младежите във Великобритания гласуваха за оставане в ЕС. Въпреки това обаче поколението на техните баби и дядовци надделя на вота, пращайки страната във въртележката на административния и дипломатически ужас.
Това разделение до голяма степен се дължи на разликата в условията на живот, които различните поколения преживяват. За младите хора като Алекс Макинтайър орязванията са отнели социални придобивки като евтини жилища и безплатно образование, на които техните баби и дядовци са се радвали. Но за разлика от това по-старо поколение, което вярва, че навлизането на твърде много чужденци на пазара на труда е довело до икономическите проблеми, младежите в Англия гледат на икономическото неравенство като на "голямото зло".
Още като деца те са станали свидетели на главоломния ръст в цената на жилищата в страната, поскъпването на таксите за образование и огромните кредити, които родителите им и по-големите им братя и сестри, трябва да изплащат.
Според Института за финансови изследвания в страната средно завършващите студенти имат да плащат по над 50 хил. паунда само от студентските си заеми. Те тепърва имат да се сблъскват с търсенето на достатъчно добре работа и с ипотечни заеми за купуване на скъпо жилище, ако въобще стигнат дотам.
Сблъсквайки се вече с идеята, че може и никога да не притежават свое жилище, много млади хора се обръщат наляво към примамливите лозунги за осигуряване на по-добър живот, където има място за всички.
"Те знаят, че това не е положението, в което са били техните родители и баби и дядовци. Поколението на финансовата криза е с по-ниска мобилност и по-ниска сигурност. Това ги прави по-малко убедени, че свободният пазар осигурява добри резултати", коментира Робърт Форд, професор по политически науки от Университета на Манчестър.
Много от тези младежи идват от семейства в долната скала на средната класа. Живеят в квартали, където бременността при непълнолетните момичета не е нещо неочаквано и странно. Много от връстниците им не могат да си позволят университетско образование.
Затова и за Алекс влизането му в колеж става благодарение на стипендия от Фондацията за социална мобилност. Някъде по същото време Дейвид Камерън обявява поскъпването на таксите за обучение на студенти, заявявайки че така ще се отворят повече места в университетите, което ще даде пространство за подобни благотворителни стипендии.
Сблъскът със суровата реалност за Алекс се случва в в Университета на Брайтън, където продължава образованието си. Наемите в града са сред най-бързо растящите за цяла Англия. Стаята, която успява да си намери (едно от най-евтините обитаеми помещения, предлагани на пазара) дори надхвърля парите, отпускани му за издръжка, които също трябва да връща след дипломирането си.
А когато прибавя към всичко това и студентския си кредит, в един момент той установява, че цялото това мизерстване вече му струва над 61 хил. паунда, тежащи над "светлото му бъдеще". В един момент напрежението става толкова силно, че той започва да приема успокоителни, за да се справи с всичко.
По думите му това е усещането на пълна безпомощност - нямаш абсолютно нищо, а над главата си имаш вече огромен дълг, който те смачква. За да успокои нещата, започва работа в местен пъб, за да свързва някак двата края.
Именно там негов колега го кани да се присъедини към синдикат - неговия вход към един свят на антикапиталистически уъркшопове, анархистки убежища, "червени фитнеси", групови четения на Маркс и т.н.
Сега Алекс Макинтайър преосмисля бъдещето си в медицината за сметка на развитие в синдикатите и политиката. И дори е на път да се откаже от висшето си образование - нещо, което майка му, която го отглежда сама, докато работи на 2-3 места, далеч не одобрява.
Алекс разбира, че тя му мисли доброто, а за нея това значи университетска диплома и добра работа с добри пари. Той обаче не е сигурен дали този сценарий е възможен за него.
Какво става днеска бе?! Едни такива сладкодумни мъдрости диплите! Сега трябва и на Докс да сложа един плюс..
Чак ме заинтригува да прочета коментарите...
Мако, Давам си сметка, че двете ти твърдения са "опростенчески" /темата е сложна и обширна, наистина/, все пак рекох да поясня някои неща за тоя пусти "пазар": Според проучвания на няколко американци /запомних Дейвид Грейбър и Анатол Калецки/, проследявайки миналото, първите данни за пазар и търговци, на които се натъкват, са някъде преди около 1500-1600 години, в конфуциански Китай. До тогава, никъде другаде не намират нито писмени, нито археологически данни за съществуването на пазар, какъвто сме свикнали да си го представяме. По това време, китайската държава решава да използва личния интерес, за решаването на конкретни проблеми - залежали материали, стоки, непривлекателна, мръсна, тежка или опасна работа и пр. Но, в условията на силен контрол. Което ще рече - никакво заиграване с който и да било търговец. Считали са ги за нещо лошо, което все пак би могло да бъде използвано в конкретен момент за конкретен проблем. Нещо като войниците - учат ги да убиват, което е лошо, но пък може да ги използват, когато възникне нужда от отбрана. След като съответната работа била свършена както трябва - преустановяват всичко, а онези си тръгват с печалбата - кой от където е. Т.е., оказва се, че пазарът възниква като продукт на държавната дейност. Той не е някакъв природен феномен, който си съществува от край време. А точно такова е разбирането за пазара, втълпено ни днес - като нещо напълно естествено, едва ли не - съществуващо откакто съществува и човека. А "Равенство в бедността" звучи ефектно, но е невярно, дори и на теоретично ниво. При соца няма бедни. Това, което няма, са богаташи и олигарси. Ако помниш, така беше и на практика - нямаше богати, в мисъл на много богати, но нямаше и бедни, ако разбира се, се отнесем към понятието "бедност" с цялата му сериозност. Въпреки това, през 80-те държавата беше осигурила възможност хората да печелят допълнително. Може би си спомняш "доматените крале" в пловдивско и в Първомай.
Докс, разбира се,че възникващи и умиращи пазари е имало и преди хиляди години. Нещо важно,което обърква темата. Лошият е пазар е този,който е основан само на печалбата. Добрият пазар се базира и СЪЗДАВА потребности у хората. Пример за лош пазар е бил Картаген. И точно ЗАТОВА е бил унищожен от младата идеалистична Римска империя. Иронията е,че няколко века по-късно Римската империя също създава икономика на печалбата и стига до под кривата круша. Проклятието на икономиката на печалбата е,че колкото повече печалба имаш,толкова повече вдигаш инфлацията. Такава "икономика" може да съществува само за кратко време. То и затова рядко се среща в Историята,което обърква икономистите,че тя е солта на живота. Не! Когато икономиката се вманиачи по печалбата,това е сигурен знак за краят и. В България икономика на печалбата в чистият и романтичен вид,(ако може така да се каже),имаше през 90-те години до 1997г. Тогава един мой приятел забогатя като тръгна от сергия с дъвки и шоколади,(не го беше срам,за разлика от мен!),и стигна до магазини на едро с оборот от няколко милиона лева днешни пари.
>пазарът възниква като продукт на държавната дейност. Той не е някакъв природен феномен, който си съществува от край време. А точно такова е разбирането за пазара, втълпено ни днес - като нещо напълно естествено На точно никой човек с всичкия си не му дреме дали този или онзи социален феномен бил "естествен", а само колко дали е практичен и какви последствия има. Медицината не е "естествена". Данъците не са "естествени". Науката не е "естествена". Дрехите не са "естествени". Религията не е "естествена". Купища други неща не са "естествени" според всяка по-обща дефиниция на това иначе доста субективно понятие. Или ти имаш някаква твоя си дефиниция на "естествен", според която пазарът не е "естествен", но всички други изброени феномени, чието съществуване не се поставя под въпрос, са "естествени", която дефиниция ти позволява да използваш прилагателното "естествен" за класифициране, конкретно, за да вменяваш изконна ненужност от не-"естествените" неща, която да не трябва да се аргументира? Щото точно това правиш, все пак.
Коментарите в кафето са ми любими, тук се почва от възхода на британския соц и се стига до мерене на националните паркове на САЩ и Русия. Така, на господа инцестите не им е много весело. Причината - защото британците като Алекс са разлигавени и неинформирани. Защо - студентските заеми към Student Loan Company НЕ СЕ ИЗПЛАЩАТ ДОКАТО НЕ СЕ СТИГНЕ МЕСЕЧЕН ДОХОД от МИНИМУМ 1300 GBP. Също така заемите са с много ниска лихва. Ако Другаря Саша стане лекар или санитар (а има голяма вероятност да стане, защото NHS имат недостиг на кадри), той ще си изплати заема за нула време. Просто господа инцестите искат всичко СЕГА. Не искат да РАБОТЯТ за него, искат го СЕГА. Ако си седне на гъза и учи, и стажува, и работи, ще има пари и за смешния 61 000 заем (смешен, защото всеки може да отвори сайта на NHS, indeed.co.uk, reed.co.uk и да види заплатите на медицинския персонал), и за Jaguar, и за спретната къщурка за 250 000 GBP. Но в простата, разлигавена британска кратуна, е по-трудно да се приеме отговорност за бъдещето си, отколкото да се връзваме на тъпотиите, на които ние, Българите играхме хоро 45 години.
Овчи, След като скромно анонсираш, че си с всичкия си /ти да видиш!!!/ и не ти дреме дали някой социален феномен бил естествен, а дали бил практичен и какви последствия имал, я тогава си прочети един от постовете по-долу, в който питаш какво значение имало дали някакви си там агенции работели добре или не. Казваш ли всъщност нещо или нещо пробваш клавиатурата? Ама не се занимавай бе, овчи. Направо купувай нова и сменяй. Намират се и евтини. Пробвай тук-там, все ще намериш някоя, дори и втора ръка.
Дийф, Съгласен съм с повечето неща. Когато иде реч за пазар - той трябва да бъде контролиран от държавата. Друг въпрос е как, колко - има хиляди варианти, според местните особености и пр. Но да ми крещят лозунгите - повече пазар и по-малко /ако може въобще без/ държава - това означава изкривявания и всевъзможни икономически перверзии, на каквито сме свидетели в последните 20-25 години. Колкото до инфлацията - да, стремежът към печалби е причина. Може да се каже същото и за лихвата, но в основата стои промяната в основната функция на парите - от средство за обслужване на размяната - в средство за натрупване. Още Аристотел на времето е негодувал, когато е забелязал това явление, но не е имало кой да го чуе. А пък след Бретън Ууд парите вече са стока. Златото /истинските пари/ се счита за стока. Само, моля ти се, не ме питай кой и как определя "цената" на златото. Няма да мога да ти отговоря смислено.
>питаш какво значение имало дали някакви си там агенции работели добре или не Ти си идиот на ниво. В контекста на този разговор няма значение дали агенциите работят добре или не защото не съм твърдял точно нищо за работата им. Твърдях само, че се наливат доста сериозни пари от данъци в тях, които разходи отхвърлят твърдението, че САЩ били "див капитализъм". Дали агенциите работят ефективно или не няма никакво отношение към този аргумент. Също в контекста на този разговор, няма никакво значение дали един феномен е "естествен" или не, освен ако не дефинираш думата по такъв начин, че пазарите да излезят "неестествени", но не и дрехите, медицината, науката. Иначе критиката ти към съществуването на пазарите би се отнасяла с пълна сила към всичко останало, което надали искаш и можеш да защитиш. Тоест, в отсъствието на такава специална (и, бих спорил, доста различна от популярната) дефиниция на думата, целият ти коментар е безсмислен и празнословен, нищо повече от вербализиране на някакви твои лични фрустрации и предубеждения, които можеше да изразиш с точно същия ефект с 4 думи - "пазарът е лош, mmmkay?".
>Дийф Апропо, ако не знаеш един език, може би не е ужасна идея да не се опитваш да четеш на него, щото така само демонстрираш собственото си брутално невежество. "Deaf" не се чете "дийф" на никой от по-популярните езици, определено не и на езика, който Deaf най-вероятно е имал предвид - английски. Не невежеството е проблем, проблем е дръзкото, горделиво, нагло и арогантно невежество за това, че си невеж, взимането за даденост на това, че все ще знаеш как се произнася правилно поне проста дума от английски. Докато повече от очевидно не знаеш.
@Докс" Колкото до инфлацията - да, стремежът към печалби е причина." На съм сигурен за тезата ти, защото има само една институция, която може да си присвои властта законно да търгува с пари без покритие: държавата.
Ваймс, дотолкова са ни промили мозъците,че ние погрешно разбираме инфлацията. Инфлацията е повишаване на цените от търговците и производителите. ТОВА означава инфлация. Остави парите настрана.
@deaf "Инфлацията е повишаване на цените от търговците и производителите. ТОВА означава инфлация. Остави парите настрана. " Според мен говориш пълни глупости. Аз считам, че постът ти може да спечели наградата "Най-тъпото нещо написано някога в Интернет". Другата възможност е да не съм те разбрал правилно.
То бива да бъркаш причина и следствие,ама вашето бие всички рекорди... Хайде си отговорете кое предизвика Кризата от 2007г. в САЩ? Повишаването на цените бавно и тихомълком през десетилетията или някакво си печатене на пари?
Овчи, За това ли намери да се хванеш бе, нещастник! "Дийф" ми харесва. Харесва ми и "Див и варварски", както понякога го наричам. На теб нещо харесва ли ти или можеш само да отчиташ и регистрираш? Ми че то за това отдавна си има скенери и електронни четци. Ти за какво си?