Силвио се завърна.
Милиардерът и медиен магнат отново е човекът на мига, казват дори, че е решаващ фактор в предстоящите скоро избори. Само година след сърдечна операция и дълъг престой в интензивното отделение, който накара писачите на некролози да извадят от прашасалия шкаф последните си чернови, Берлускони отново крачи с големи стъпки по италианската политическа сцена, като изглежда весел и в перфектна форма като за 80-годишен мъж.
Естествено, Силвио никога не е отивал никъде, за да се завръща, пише "Политико". Той беше шоумен в бизнеса, чийто вечен завет ще си остане въвеждането на частната телевизия за италианците. В политиката той е великан (макар и нисък в реалността) от 1994 г. насам, когато старият следвоенен ред на редуващите се, но на практика несменящи се правителства, се срина. Той беше аутсайдерът, който стана институция, човекът на системата, който обеща, с намигване под вежда, да я разтури, да направи големи промени, да направи Италия модерна, но в трите му премиерски мандата и в 23-те години по върховете на италианската политика не го стори.
Това, което е наистина ново през 2017 г., е типът Силвио, който италианците виждат отново. Къде другаде освен на телевизионните екрани?
Няма го вече алфа-мъжкарят, магнатът от предишния век, който въпреки скромните си първи стъпки като певец на круизен кораб и несигурния произход на първия му милиард италиански лири, изгради реална медийна империя.
Няма го застаряващият млад франт, с бандана и разкопчана бяла риза, който посрещаше Тони и Чери Блеър в лятната си вила в Сардиния.
Също така изглежда са отминали и дните на "бунга бунга" партитата и непълнолетните проститутки за сластолюбив старчок, който пуска шегички за виагра. Няма я и жена му, която си отиде с 1.4 млн. евро месечна издръжка. Няма вече целувки за бившия модел на Playboy и неофашистки политик Алесандра Мусолини, внучката на Дучето, или пренебрежителните коментари за coglioni - буквално "тестиси" или идиоти за тези, които не гласуват за него, определение, което обхващаше около три четвърти от италианците. (Приятелка, три пъти по-млада от него, все пак е налице.)
Новият Силвио излъчва непознат, много нетипичен за Силвио имидж.
В Рим през последната седмица се обсъжда последната му поява по масмедиите - по канала Rete 4, естествено притежаван от неговата компания Mediaset. Там Берлускони носи демодиран син анцуг. Той е заобиколен от няколко от белите му кучета, любимият му бял пудел Дуду седи в скута му. Шоуто се нарича "Dalla parte degli animali" (На страната на животните), като водеща е Микела Брамбила, бивш журналист, бивш политик от "Форца Италия" и активист за правата на животните.
Седнал в задния двор на вилата си в Аркоре (преди място на немалко бунга бунга партита), Силвио си спомня "ужасната мъка" от загубата на неговия американски сетер и предлага "нашите приятели" кучетата да бъдат защитени с цяла в конституцията, която ги признава за "съзнателни същества." Преди два месеца в друго видео той беше показан да храни малко агънце, докато още две агънца го гледат (отново бели).
Какво се случва всъщност?
Първият имиджмейкър на Силвио и по-късно основател на десния ежедневник Il Foglio Джулиано Ферара напомня: "Той е актьор - и знае, че това е едно от последните му изпълнения."
Сегашната роля на Берлускони е nonno della nazione, дядото на нацията. Човек, който отива на бавен джогинг с кучетата си и се грижи за правата на животните, изглежда успокояващо и ненатоварващо, почти скучно. Това не звучи като типът мъж, който преследва "мацки", на които да обещава постове в кабинета си.
Многото му критици в интелектуалните и либерални среди поклащат глави с презрение и леко неохотно възхищение.
Наближават избори, вероятно през септември, ако фигурите в политическата игра се подредят както трябва, както изглежда се случи тази седмица - със сигурност преди пролетта на 2018 г. А Берлускони е точно където иска да бъде. (Изкусително звучи да кажем "невероятно", но това би било несправедливо по отношение на дългата му биография на оказване точно на мястото, където иска да бъде - с изключение на моментите, когато е бил в съда по обвинения в подкупи, данъчни измами, съблазняване на малолетни и други обвинения).
Подкрепата за неговата закъсала и разделена партия "Форца Италия" е около 12-15%, близо два пъти по-малко от антиелитарната "5 звезди" и лявоцентристката Демократическа партия на Матео Ренци. Но именно "Форца" и Силвио в центъра й вероятно ще излязат от изборите като балансьори, като ще осигурят подкрепата в парламента, от която се нуждаят други, по-големи партии, за да сформират коалиция; най-вероятно коалицията ще е с бившия премиер Ренци.
Силвио вече получава призиви да привлече обратно тези в десницата, които иначе се замислят дали да не подкрепят "5 звезди" на следващите избори. Както отбелязва водещ бизнесмен и мениджър, една трета от гласоподавателите на "5 звезди" биха застанали зад "Форца", вместо да подкрепят който и да е от левицата, дори някой относително умерен центрист като Ренци. "Италия няма десен центризъм," отбелязва той. "Само Силвио може да спечели тези гласове. Той е икона."
В левицата в последно време говорят за Берлускони с голямо - и със сигурност неочаквано - уважение. "Примирил се с възрастта... вече без гръм и трясък." В някакъв смисъл дори Доналд Тръмп му помага. С Тръмп в Белия дом, Берлускони - първият милиардер магнат, управлявал страна от Г-7 - вече не е толкова екзотична фигура. За сравнение, особено с новия си анцуг, той изглежда доста нормално.
Силвио впрочем не харесва особено това сравнение: за разлика от сегашния американски президент, той е градил сам кариерата и състоянието си.
За страна, която бавно се възстановява от дълга икономическа криза и гледа нервно към политическите бунтовници от "5 звезди", дори и те да са достигнали пика на популярността си и да вървят към залез, новият Силвио въплъщава обещанието за политическа стабилност. Той е човекът, който италианският бизнес и политически елит - които той отхвърля, но и принадлежи към тях - очаква да запази Италия стабилна и сигурна, твърдо по пътя далеч от проблемите, макар и не към амбициозни промени, които биха осигурили трайно решение.
Дядовците трудно могат да бъдат бунтовници. И понастоящем в Италия настроението не е революционно, освен ако "5 звезди" опровергаят този тип общоприета мъдрост. Силвио винаги е умеел да разгадава предпочитанията на италианците, и ако настоящото му поведение е показател за нещо, италианците са почти прозаични. По-рано тази пролет, Берлускони направи всичко възможно да бъде сниман, докато си купуваше закуска в McDonald's. (Макар да имаше запазена маса - подозирал ли е някой, че съществува такъв вариант?)
Какво иска Берлускони, освен внимание, слава и още малко власт с едно-две значими министерства за партията му? Поне от десетилетие се твърди, че той мечтае за президентския пост на Италия, позиция със символично величие и кратко работно време. И все пак Кавалерът е твърде оцапан от скандали, за да получи достатъчно гласове в парламента, за да се добере до двореца "Куиринале" - единствената къща в Италия, както гласи популярният виц, която той не може да си купи.
Бившият му съветник Ферара коментира, че Берлускони сега има две по-мащабни цели пред себе си: себедоказване. И реабилитация.
В лицето на 42-годишния Ренци, самоопределящ се като реформатор и енергичен модернизатор, Берлускони вижда сроден дух в политиката: достоен наследник на неговия стил на политика, почти нещо като политически потомък. Присъствието на толкова много по-млади мъже в надпреварата - Ренци, Луиджи ди Майо от "5 звезди", Матео Салвини от Северната лига - пречи на Силвио да се прави на мъжкар и алфа самец. Но политическата реабилитация може да направи много за това той да се почувства отново млад.
Реабилитацията е и юридическа, и политическа концепция. Берлускони все още има висящи дела, които би искал да изчезнат. Те обаче вероятно са второстепенни. След трудностите на съдебните процеси, Берлускони в зимата на живота си вероятно най-вече държи на политическа реабилитация и на това да остави след себе си друг завет освен телевизионната си империя.
Както винаги, шоуто е страхотно.
