Докато феновете от цял свят продължават да умуват върху различните възможни начини за това как сериала Game of Thrones можеше да завърши по добре и дори изготвят петиции по темата, съпоставката със сериала вече звучи уморително за онези, които се състезават в т.нар. "Желязна лига".
"Много хора се смеят на нашия спорт", разказва Йонас Фреезе.
Фреезе е националният капитан на германския отряд по Исторически средновековни битки - съвсем пълноправен спорт, изпълнен с рицари в доспехи, исторически оръжия като бойни брадви, дълги мечове и копия. Както и различни международни клубове, които да се състезават в него.
Желязната лига е официалната организация, занимаваща се с този спорт в Германия. В началото на май Фреезе поведе своите около 40 бойци на световното първенство по средновековни битки в еднa епичнa Битка на нациите, проведена в сръбския град Смедерево.
За германския капитан сравненията с Game of Thrones са толкова чести, че се превръщат в нещо досадно.
"Често ни свързват с поредицата, но ние не правим фентъзи", коментира Фреезе.
Напротив, в средновековните бойни изкуства всичко, което се случва, е напълно реално и осезаемо, въпреки че оръжията са максимално притъпени и не от истинско желязо. Така например хематомите и натъртванията са най-малкото, с което човек може да се прибере вкъщи, а на такива събирания да видиш разкървавени лица и дори понякога фрактури далеч не e нещо необичайно.
Тези нобикновени бойни изкуства, които целят да наподобят максимално историческата действителност, на практика имат малко общо с онези напълно безопасни "рицарски игри", в които костюмираните актьори (или по-често самодейци) съживяват старите дни и се преструват, че се дуелират.
За Фреезе и колегите му битките са нещо много реално и макар да не целят изкормването на противника, спортната злоба ги кара да се стремят максимално много към победата в различните дисциплини на спорта.
Понякога спортът е толкова брутален, колкото би бил и на истинското бойно поле през Средновековието.
"Бях поканен от приятели на турнир в Люксембург и си помислих: 'Боже мой, какво правят там?! Та те ще се превърнат едни други на пихтия!'. След минута обаче си казах, че и аз искам да се включа в мелето", разказва Александър Йост, председател на Желязната лига. За да си част от този спорт, в теб действително трябва да има нещо диво, което да те подтиква да влизаш в подобни мелета.
Последното световно първенство по Исторически средновековни битки се проведе между 2 и 5 май в сръбския град Смедерево като представители на 34 различни държави се сражаваха в битката на нациите. Спортът предлага различни дисциплини, сред които индивидуални дуели, класическото съревнование петима срещу петима, както и големите битки, в които 12 рицари от единия отбор излизат срещу 12 рицари от другия отбор.
Това беше десетото издание на Световната купа и за него специално за първи път се проведе и голямо меле - 150 срещу 150 души. За "масовата битка", германският отбор си партнира с Италия и с Русия, която в крайна сметка спечели най-много медали на първенството.
"С битката 150 срещу 150 една мечта се сбъдна за нас. Открай време се надявахме на една такава битка с такива размери", казва Фреезе.
В груповите битки, целта на отборите е да извади от равновесие и да събори поне двама от противниковите играчи. За това често в допълнение към ударите с мечовете и бойните брадви се добавят и някой сблъсъци и блокирания, типични за ръгбито или за американския футбол.
И въпреки че всичко това звучи доста брутално и жестоко, като се оставят настрана всички различни синини, натъртвания и повърхностни наранявания, изглежда, че по-сериозните травми всъщност са по-скоро рядкост.
"Това е агресивен спорт, това е бойно изкуство, но накрая се ръкувате", казва Гавин Стюарт, вицепрезидент на Международната асоциация за исторически средновековни битки (HMBIA). Така че ако не друго, поне рицарското и феърплейът се ценят много в тези среди.
Макар историята да е познавала много кръвожадни жени войни, едва за първи път тази година жени бяха допуснати до състезанията, макар и в специална категория, отделена само за тях.
Дори и не всички да могат да си тръгнат с трофеи и медали, това, което остава, действително е радостта от битката и честта. След разгорещените битки, опонентите празнуват вечерта с кана с медовина, споделена с нови приятели.
