Наскоро папата казал, че е алергичен към икономиката. По време на дълъг полет от Парагвай до Рим той си спомнил камарите счетоводни книги на баща му, по професия счетоводител, и дългия му престой над тях, включително в икпочивните дни. Сега, може би донякъде изненадващо, главата на Римокатолическата църква е на път да превърне икономиката в своя исторически принос.
Не става дума за статистика и данни, за бюджетни дефицити и държавен дълг, а за човешкото лице на сложната наука, превърната от правителствата по цял свят в инструмент и в аргумент за техните решения и политики.
С последователност в своите изявления, папата съжалява за ненаучените уроци от световната криза от 2008 г., за „съществуващата финансова система, която повече управлява, отколкото служи", за бедните, лишени от правото на житейски избор и развитие.
Неговите идеи не са нито леви, нито десни.
Самият той въведе израза „икономика на сътрудничеството" или „кооперативна икономика", но хората запомниха повече неговите критики и оплаквания, отколкото прогресивните му предложения. Тоест, бунтът срещу сегашната система, която разделя хората, създава неравенства и убива.
Икономиката също така е причина толкова много хора в САЩ да се вълнуват много повече от посещението на папата тази седмица (първото в живота му отвъд Атлантика) , отколкото от малкия Fiat 500, с който Pontifex Maximus той избра да се придвижва из Вашингтон или от позицията му за педофилските скандали в католическата църква.
В корпоративния свят може да заподозрат, че папата преследва някаква старомодна форма на комунизма. Според източници от кръговете на едрите индустриалци и капиталисти в САЩ, някои от тях, дори по-консервативните, обмислят да спрат даренията за католическите храмове, ако Франциск не спре кръстоносния си поход срещу приходите, свободния пазар и натрупването на излишъци.
Някои републиканци дори бойкотираха официалните мероприятия с папата.
Republicans welcome #PopeFrancis #PopeInDC #PopeInUSA pic.twitter.com/TDo4YLPNHg
— bennydiego (@bennydiego) September 23, 2015Либералите също са настръхнали - да не би папата да пропусне да засегне проблемите с глобалното затопляне или миграционната политика. Е, върховният йерарх на Ватикана го направи пред 11 000 души, призовавайки за защита на общия ни дом - платената Земя, пред погледа на президента Обама и на фона на последните му екологични политики за престоя в Белия дом.
И двата лагера обаче може и да не забележат призива на Франциск за „демократична и кооперативна икономика".
Тя има дълга история в католическата традиция
Манастирите например са поддържани от монасите в продължение на векове. Първата кредитна институция в САЩ - St Mary's Bank в Манчестър, щата Ню Хемпшир, е създадена от църква през 1908 г. В началото на 20 век в цялата страна е имало много земеделски кооперативи. Понастоящем в САЩ различни бизнес кооперативни начинания са финансирани от Католическата кампания за човешко развитие. Най-големият кооператив в света - Mondragon group, се намира в Северна Испания, в земите на баските, а негов основател е свещеник.
Анализатори коментират, че тази система съчетава предимствата на комунизма и на капитализма - работниците или клиентите управляват предприятията и понеже са зависими от тях, те имат съвсем друго отношение, отколкото максимално увеличение на печалбите. Папа Франциск може и да вярва в нея, но много хора са на обратното мнение.
Next time I want a Marxist lecture from an Argentinian, I’ll pop in a biopic on Che Guevara. Or not. #Pope
— Linda Suhler, Ph.D. (@LindaSuhler) September 23, 2015Известният с консервативните си убеждения радио водещ Ръш Лимбау също нарече папата „марксист".
Въпреки американската мечта и етикета „отживелица", кооперативната икономика преживява разцвет в САЩ. Дори в последните две години общинската администрация в Ню Йорк промотира кооперативите като начин за създаване на работни места. Преди две години в Джаксън, Мисисипи, бе избран кмет, в чиято програма за управление влизаше развитие на инфраструктурата с участието на местни кооперативи.
Различна икономика означава различен начин на правене на бизнес, според папата, в това число влиза и отговорното отношение към околната среда. Той признава, че има дълъг път пред установяването на справедливата финансова система, която си представя в бъдеще време. И отново си спомня за своя баща, който му казал по темата: „Става много бавно, но неизбежно".
