Как се води кампания за избори, които не съществуват на практика? И как се лобира срещу политики, които всъщност подкрепяш? Подобни въпроси може да звучат нелогично, но са неизменна част от игрите за власт в Кремъл по време на това, което някои критици на властта в Русия наричат "късен путинизъм".
И дори има отговор на тях. Подобни неща се правят шумно, видимо, но и с публично опровержение.
Над властта в Кремъл тегне сянката на края на втория пореден мандат (и общо четвърти) на президента Владимир Путин, който ще настъпи през 2024 г. И борбите между неговите приближени за това кой ще го наследи вече се разгарят малко по малко в една все по-видима фаза. Това означава, че различните кръгове в руския политически елит започват да заемат позиции и да поставят под въпрос всяка една политика или идея дори само, която не идва от техния лагер.
Може би най-яркият израз на това е неотдавнашното интервю министъра на отбраната Сергей Шойгу, дадено на проправителствения вестник "Московски комсомолец" през септември.
Шойгу е един от основните претенденти за наследяване на Путин и поемане първо на ролята на министър-председател, а след това евентуално дори на президент на Руската Федерация. А това му интервю е практическата заявка за това. В него Шойгу е нетипично откровен и пространен в отговорите си, успявайки да се представи като съвременния спасител на руската армия, способен да спаси и руския дух от всякакви негативни влияния.
На военния министър не му трябва повече популярност. Самият той се радва на сравнително висок рейтинг, а присъствието му в медиите е постоянно - дали като участник в брифингите на президента Путин, или като негов придружител в ловните му и туристически екскурзии.
Досега обаче той рядко се е възползвал от това влияние, за да изкаже собствената си визия за нещата. Както самият той отбелязва в началото на интервюто, това е първият му подробен разговор с представител на медиите за седем години, откакто е поел министерството на отбраната. И затова и това интервю е толкова ценно.
Голяма част от интервюто е посветена на ролята на Шойгу за "магическото" възраждане на руските въоръжени сили, завършило с успешното разполагане на официални руски военни части в Сирия.
Там, според министъра на отбраната, руснаците са се сблъскали с "най-голямата терористична организация", оборудвана със "стотици танкове" и "най-модерни военни технологии". И все пак руснаците накрая възтържествуват, а в процеса армията се е калила в битка, подобрени са тактическите умения на офицерите, а новата техника е тествана на терен.
И всичко това, разбира се - благодарение на министър Шойгу. Той все пак запазва някаква скромност и отказва да говори за "феномен Шойгу", като го определя за "погрешно и нескромно", но въпреки с радост разяснява за работната си етика, която предава и на околните.
"Където и да работя, винаги съм се опитвал да работя с максимална ефективност и да постигам резултати", коментира той.
На няколко пъти в интервюто се напомня за началото на кариерата му в строителния сектор. Така той се опитва да се представи като практичен човек, който не се страхува да запретне ръкави и да направи каквото трябва.
Той изтъква и като своя мечта идеята да напусне "разглезената" Москва и да се върне на Изток, в Сибир, където да възроди поведението на можещите, което е помогнало за изграждането на славата на съветска Русия с всичките й постижения. Такова например, по негови думи, е Братската водноелектрическа централа. Там той би искал да построи цял град, даже два!
Особено важен момент остава обаче идеята за Шойгу като спасител на военното дело в Русия, тъй като то е в основата на технократските му претенции.
След интервюто Иля Крамник, един от сериозните анализатори в сферата на отбраната в Русия, написа коментар за него за "Известия". В текста си той до голяма степен приема по-широките оценки за работата на военния министър, но въпреки това поставя под въпрос този крайнохвалебствен подход, представящ Шойгу като единствен отговорен за реформите в руската армия.
Крамник отбеляза, че реформите, които Шойгу задейства, всъщност са инициирани от опозорения му предшественик Анатолий Сердюков и от бившия началник на Генералния щаб Николай Макаров. И макар статията на Крамник да е точна, в крайна сметка тя беше свалена от сайта на "Известия", а самият той беше отстранен от поста си във вестника.
Защо идва такъв остър и безкомпромисен отговор към критиките? Далеч не е заради тънката кожа на Сергей Шойгу.
Причината е по-скоро в това, с което започнахме - интервюто е своеобразна молба към президента Путин да го издигне като наследник на Дмитрий Медведев за министър-председател на страната и потенциален заместник на самия Путин след 2024 г.
Премиерският пост в Русия в момента е от ключово значение, защото който е на него към 2024 г. - краят на втория пореден мандат на Путин, ще е основният претендент за наследник на руския президент. И макар поне към момента самият Владимир Путин да не толерира спекулациите по темата, те вече започват - иска или не той.
Самите кандидати за поста също едва ли изгарят от желание да се впускат в подобна кампания, но опасността от това някой техен конкурент да ги изпревари, още повече да ги изпревари на техен гръб, подтиква вече различните групи да се мобилизират.
Интервюто за "Московски комсомолец", което Шойгу дава, е точно това - един вид мотивационно писмо пред президента, който в крайна сметка ще е решаващият глас.
Затова там военният министър се опитва да се представи максимално подходящ и способен за поста премиер на страната. В Русия позицията на практика представлява "майордом" на "царските" владения, чиито задължения включват да държи персонала под контрол, килера пълен, а "селяните" заети и що годе доволни. За целта той се представя в светлината на способен технократ и началник, под чието зорко око нито един детайл в армията не убягва.
Сергей Чемезов
Неговите конкуренти също не спят. Досега амбиции за поста на Медведев вече са заявили министърът на икономическото развитие Максим Орешки, както и изпълнителният директор на "Ростех" Сергей Чемезов. И двамата досега са прибегнали до образа на умелия технократ - единият от гледна точка на контрола върху икономиката, а другия - от гледната точка на човек от бизнеса.
Чемезов обаче направи и смелата стъпка да се позиционира като нещо като либерална фигура, като отправи критики към властите в Москва за отношението към протестиращите там, потвърждавайки важността на политическата опозиция. Това, което може да му изиграе лоша шега обаче, е начинът, по който третира оттеглянето на Путин от президентския пост през 2024 г. като свършен факт.
Не трябва да изключаме от играта и Дмитрий Медведев - мнозина вече са предвещавали изхвърлянето му от политиката, но той все още остава на поста. Една от причините за това е, че той много добре осъзнава какво точно се изисква от задълженията му като премиер - да носи на гърба си административната тежест и при нужда да поема вина за всяка нерабория в държавата - лоялно и ефективно.
От друга страна, а вероятно и по-важно като тежест - ако сега бъде сменен премиерът в Русия, това ще е много ясен знак, за промяна в "наследството" на Путин. А той поне към момента изглежда, че не желае по никакъв начин да засилва спекулациите по темата.
Шойгу не може да си позволи такава свобода, но за сметка на това съвсем умело може да играе с патриотичната карта покрай успехите на руската армия на фона на агресивната политика на Запада спрямо Русия.
Това се вижда отново в интервюто. Там Шойгу заявява в прав текст, че Западът си е поставил задачата да "унищожи и пороби страната ни", като този процес датира още от преди 1989 г. По думите на руския военен министър, САЩ и партньорите им са разработили "модели и алгоритми за сваляне на всеки неудобен за тях правен орган във всяка страна" и всичко това се прави "под знамето на насърчаване на демокрацията" - "Западът създаде истинската хибридна война", коментира Шойгу.
Това е част от опита му да се представи като войн, начело на силна армия, която ще отбранява родината до последно. Макар той самият никога да не е бил войник, той вече е удостоен с медала "Свети Георги" на Руската федерация, а честото му появяване в униформа помага за укрепване на този желан имидж.
Краят на мандата на Путин е все още далеч, но кампанията за негов наследник вече е започнала. Чемезов и Шойгу вече се разписват с негласното обявяване на претенциите си, а с това неминуемо ще последва активизиране и на другите претенденти, ако не искат да отпаднат, без дори да са направили усилие.
Тази ожесточена надпревара ще е за сърцата и умовете на руснаците, но на практика един човек ще избере победителя и това е сегашният държавен глава на Русия. И колкото повече той отлага решението си, толкова по-заплетена и "кървава" ще става тя.
