Следващият президент на САЩ ще бъде Доналд Тръмп. Американците гласуваха за него преди много време.
Те избраха Тръмп, когато History Channel престана да излъчва документални филми за Втората световна война, а на тяхно място пусна реалити-програми за заложни къщи и аукциони за боклуци.
Те гласуваха за него, когато Discovery Channel започна да излъчва Naked and Afraid ("Голи и уплашени" - вариант на "Сървайвър"), вместо "Изгубените съкровища на долината Янгце".
Те гласуваха за него, когато Learning Channel спря да пуска предавания, от които можеш да научиш нещо, и започна да излъчва "My 600 Pound Life" ("Тежа 300 килограма" - шоу, което разказва историите на хора с наднормено тегло).
Те гласуваха за него, когато CBS свали от ефир документалния филм "Harvest of Shame" (Жътвата на срама), за да излъчва "Биг Брадър".
Тези програмни промени не са направени случайно. Те са в отговор на очакванията на американците. А те искат да гледат "Сървайвър" и "Биг Брадър".
Проучванията показват, че най-вероятно Доналд Тръмп ще загуби от Хилари Клинтън, но не им вярвайте. Когато социологическата агенция Nielsen Company избира ново семейство, което да участва в изледванията им за телевизионни рейтинги, те не отчитат показателите им през първите три месеца.
Причината е, че когато хората се чувстват под наблюдение, те лъжат за това какво гледат. През първите три месеца, знаейки, че са под наблюдение, всички гледат обществената телевизия. Но след време, когато се уморят да се правят на изтънчени, превключват на сестрите Кардашиян.
Същото важи и за хората, анкетирани за кого ще гласуват. Те няма да ви кажат, че ще дадат гласа си за Доналд Тръмп. Така ще се изложат. Но истината е, че те харесват Тръмп. Той е същият като любимите им телевизионни предавания.
Американците са телевизионни маниаци
Фактът, че Тръмп замени досегашния си шеф на предизборния щаб Пол Манафорт със Стив Банън от блога Брейтбарт, известен с крайните си позиции, показва, че той разбира как мислят американците. Те мислят за телевизия. Те харесват рейтинги и най-вече искат да се забавляват.
Американската култура се базира на телевизията. И това не е от вчера. Средностатистическият американец прекарва всеки ден по пет часа в гледане на телевизия. След спането, това е дейността, която заема най-много от нашето време.
Още по-шокиращо е, че прекарваме 8,5 часа на ден вперили поглед в екраните - телефони, таблети, компютри. И голяма част от това, което гледаме, са видеа и телевизионни продукти.
Ако прекарваш между 5 и 8 часа на ден, всеки ден, години наред, правейки едно и също нещо, това определено ти влияе. За последните 40 години сме отделили от 5 до 8 часа на ден, за да се взираме в екрана.
И не гледаме публицистични предавания, а риалити програми. Това харесваме. Това ни кефи. "Истинските домакини от Атланта".
Французите обичат хубаво вино, а италианците са царе на добрата кухня. Американците пък обичат телевизията, тя определя тяхното съществуване.
В началото на 50-те години, в зората на телевизията, ползването на малкия екран е съвсем ограничено, с идеята, че по телевизията трябва да се излъчват политически събития.
Коментаторите седяха "незабележими като мушици" и внимателно отбелязваха какво виждат пред себе си. Те не бяха въвлечени в процеса.
Днес те СА процеса. Днес политическите събития са добре режисирано телевизионно шоу. Като дебатите. Съществуват само за да забавляват зрителите. Телевизията и забавлението определят всичко в политиката. Тя се превърна в безкрайно шоу. Най-голямото риалити шоу на живо.
А Доналд Тръмп се представя блестящо по телевизията.
Той знае как да забавлява.
Той разбира от рейтинги.
Хилари Клинтън е много зле по телевизията. Тя може да е по-умна, по-добре подготвена, по-добър политик. Това няма значение. Тя не умее да забавлява.
Това е положението. Звучи депресиращо, но е истина.
Той е Ким Кардашян. Тя е онази говорителка, която чете обедните новини.
Кой има по-добър рейтинг?
Кого бихте искали да гледате през следващите четири години? Признайте си честно....
През 1825 г. големият френски гастроном Брия де Саварен казва: "ти си това, което ядеш". Днес, в Америка, спокойно може да кажем, "кажи ми какво гледаш и ще ти кажа кой си".
А какво гледаме? Не гледаме новините по обществената телевизия.
