Испания е решила да подеме тежка борба. Правителството в Мадрид иска медикаментите, които не са доказани като лекарства, да спрат да се наричат "лекарства".
В последно време именно в онези държави в Европа, където хомеопатията е на най-голяма почит, започват да се появяват реакции срещу нея. И това може да даде на усилията на Испания допълнителен инерция.
Испанското министерство на здравеопазването води кампания за промяна в законодателството на ЕС по този въпрос от 2001 г. насам. Искането на Мадрид е хомеопатичните продукти да не бъдат класифицирани като лекарства. Европейската комисия по-скоро подкрепея тази идея, но засега среща силна съпротива от страна на французи, германци и дори на самите испанци.
Но на фона на появилите се анти-хомеопатични настроения и във Франция, и в Германия, ситуацията може да наклони везните към официалната позиция на Мадрид.
Понастоящем ЕС има различни изисквания към хомеопатичните продукти, казва испанският министър на здравеопазването Мария Луиза Карседо. Според нея обаче би било "разумно", ако към тях се прилагат същите по-строги стандарти, които важат за конвенционалните лекарства.
Тази остра реакция на правителството в Мадрид и новият напор срещу хомеопатията е следствие от повишения брой на хората, които при сериозни заболявания оставят конвенционалната медицина и редовното лечение заради терапии с хомеопатични продукти. В един такъв случай, който придоби известност през медиите в страната, пациентката Роза Морило почина от рак на гърдата през 2017 г., след като отказа химиотерапия и вместо това третира болестта с хомеопатични лечения.
"Проблемът е в щетите, които могат да бъдат нанесени чрез избора на алтернативна терапия, която не се е доказала с научни доказателства", каза Карседо.
Този аргумент обаче бива оспорен от Испанската асоциация на интегративните лекари (AESMI), в която членуват и хомеопати. Според адвоката на организацията - Луис де Мигел Ортега - няма никакви доказателства, че такава личност въобще е съществувала, визирайки Морило.
AESMI искат от здравното министерство да покаже официално документа, представен на неформална среща на министрите на здравеопазването на ЕС миналия септември, в който се настоява хомеопатичните продукти да бъдат определени като риск за здравето на гражданите.
Испанското правителство обаче отказа на това искане с мотива, че става въпрос за вътрешен документ, предназначен за международна среща.
Министър Карседо повдигнала въпроса отново и по време на последната среща на министрите на здравеопазването на ЕС в Люксембург през юни. В свое интервю за вестник El País тя коментира, че за момента стратегията на правителството е да поддържа натиска в ЕС, тъй като промяната в директивата трябва да се извърши на европейско ниво.
На фона на негативните реакции спрямо хомеопатията, които се случват във Франция, Германия и дори Белгия - с лекарски организации, обявяващи се срещу хомеопатичните продукти като алтернатива на конвенционалната медицина, има възможност новата Европейска комисия да разгледа сериозно темата.
Потенциалното възобновяване на законодателството на ЕС в областта на фармацевтичните продукти от следващата комисия може да се окаже точно това, от което се нуждае Испания.
Според едно от здравните аташета в Брюксел, цитирано от Politico, докато страните от ЕС все още официално не обсъждат проблема, "хомеопатията ще се придвижва все повече към страната на чудесата".
Испанското правителство се цели в директивата на ЕС от 2001 г. относно кодекса на лекарствата за хора. В нея се посочва, че хомеопатичните лекарствени продукти са допустими за опростена процедура за регистрация, ако се прилагат перорално или външно, нямат специфични терапевтични показания върху опаковката им; и са достатъчно разредени, за да гарантира, че са безопасни за прием.
Междувременно хомеопатичните продукти със специфична терапевтична индикация трябва да получат разрешение за употреба, като се спазват същите правила като обикновените лекарства, включително предоставяне на доказателство, че действат.
Според Националната здравна служба на Великобритания самият въпрос е много спорен, тъй като при много от хомеопатичните медикаменти основата идва от естествени вещества, които са били разреждани многократно във вода, докато не е останало малко или никакво количество от първоначалното вещество. Впоследствие те се предписват за широк списък от състояние, вариращи от астма до депресия.
Множество научни проучвания, включително правени от национални органи в здравеопазването обаче заключват, че при голям брой от тези медикаменти няма никакви научни доказателства, че те действително имат ефект. Според тях в най-добрия случай при тях работи плацебо ефектът.
Мигел Ортега от AESMI обаче цитира проучвания, според които е точно обратното - хомеопатията работи и дава положителни ефекти. Той цитира научен преглед от 2013 г., дело на двама испански лекари, които основават проучванията си на експерименти върху животни. Тъй като става въпрос за неволни тестови субекти, тук плацебо ефектът се изключва автоматично.
По негови думи обаче резултатите в тези тестове са налице.
Това далеч не е достатъчно на Испания да признае ефекта от хомеопатията. Правителството на страната отказва да приложи частта от директивата от 2001 г., която приравнява хомеопатичните продукти като лекарства.
Тази позиция подтикна Европейската комисия да предприеме през 2017 г. първата стъпка към съставяне на процедура спрямо Мадрид за нарушение на директивите на ЕС, тъй като нейните политики "правят невъзможно на практика въвеждането на хомеопатични лекарства, които законно се продават на други места в ЕС".
По това време испанският министър на здравеопазването Долор Монтсеррат прие заповед, призоваваща производителите на хомеопатия да подновят разрешителното на техните продукти в Националния лекарствен регулатор на страната.
Хомеопатичните лекарства, които претендират за терапевтична индикация, трябва да представят доказателства като обикновените лекарства. Онези без индикация ще трябва да потърсят хомеопатична регистрация, което означава, че не могат да претендират за етикетиране на продукта, че могат да се преборят с определена болест, включително и обикновена настинка.
По-късно испанската агенция за лекарства публикува списък на хомеопатичните продукти, които трябва да бъдат извадени от пазара, тъй като техните производители не са подали заявка за разрешение. Продуктите в списъка впоследствие бяха оставени да останат на пазара до вземане на окончателно решение по въпроса.
В резултат AESMI подаде жалба до ЕК, в която твърди, че правителството тормози производителите на хомеопатични медикаменти и се намесва на пазара, оставяйки потребителите без достъп до някои от продуктите. Според адвоката на AESMI Мигел Ортега Агенцията за лекарства се опитва да изтласка от пазара допълнителните продукти.
Асоциацията също проведе проучване, за да отговори на искането на Комисията за повече информация по въпроса за ефекта от действията на Агенцията за лекарства върху пазара на хомеопатични продукти.
Според данните от проучването близо 40% от анкетираните общо 2500 души отговарят, че вече не могат да намерят продукти, които традиционно са купували в аптеките. Около 15 на сто твърдят, че има продукти, които вече не могат да бъдат намерени въобще. Повечето от анкетираните казват, че са потребители на хомеопатия повече от 10 години.
"Средният потребител знае от какво се нуждае и не може да бъде заблуден", каза Мигел Ортега.
Междувременно данните от Испанската фондация за наука и технологии, публикувани през 2018 г., показват, че хомеопатията остава популярна. Почти 22% от испанците смятат, че хомеопатията има научна основа, а всеки четвърти от тях вярват в нейните ползи. Около 5% потвърждават, че са използвали алтернативни методи за лечение като хомеопатични продукти, акупунктура и т.н. вместо стандартни лекарства.
Тази подкрепа е причината ЕК да не се съгласи на искането на Испания за промяна на закона от 2001 г. В изявление се отбелязва, че подобни продукти остават "много популярни" в много страни от ЕС, включително Испания.
Настоящият закон "постига баланс между осигуряването на тяхното качество и безопасност, като същевременно предоставя на гражданите достъп до тези продукти", се казва в позицията на Комисията по въпроса.
Оттам добавят още, че етикетирането на хомеопатичните лекарства може да споменава терапевтични показания, само когато има доказателства, които подкрепят подобно твърдение.
В научните следи изглежда, че колкото по-малко са доказателствата за действието на хомеопатията, толкова по-голяма изглежда популярността й - парадокс, в който пациентите търсят "чиста алтернатива" на конвенционалните лекарства, за които се знаят както действието, така и страничните ефекти.
При хомеопатията просто никой не говори за странични ефекти.
