22 май е сутрин като всяка друга в Палермо. Както всеки ден босът Джузепе Даиноти излиза от вкъщи с колелото, той отива в бара, за да закуси. Само преди година е излязъл от затвора, но тази сутрин неговата здравословна разходка е прекъсната от два пистолетни изстрела, един в гръдния кош и един в главата.
Още сънени, местните не разбират какво се случва. Безжизненото тяло на Даиноти лежи в локва кръв. Хората не могат да повярват, не искат да повярват, че коза ностра се е върнала отново с калибър 44, точно както в добрите стари времена. Все пак, в Палермо мафията не бе натискала спусъка от три години, два месеца и десет дни.
22 май не е случайна дата. Преди 25 години известният магистрат Джовани Фалконе, неуморим боец срещу мафията е убит заедно с жена си и няколко души от охраната. Съвпаденията не са случайни, те показват, че мафията в Сицилия е жива, ако някой случайно го е забравил.
Но това убийство разказва и една друга история. Тази за реалното състояние на мафията на острова. Коза ностра не е изчезнала. Босовете контролират все още много търговски и икономически дейности. Но истината е, че въпреки че мафията продължава да вдъхновява режисьори и филмови продуценти, тя никога не е била толкова слаба като сега.
Притисната от кризата, обезкървена от арестувани и покаяли се мафиоти, пълна с шпиони и подслушвателни устройства, без пари и воини, без босове, в конкуренция с чуждестранните престъпни групировки, коза ностра със сигурност не е същата.
Икономическата криза
От 1990 година до днес полицията е арестувала повече от четири хиляди сицилиански мафиота, като над 200 лежат при специален строг режим. Според доклад от 2015 година, армията на коза ностра в област Палермо наброява 2 366 души. В началото на века са били над 3 хиляди. През 1992 година убийствата, извършени от коза ностра са 152, през 2007- 9, през 2016 - 0.
Заради кризата днес босовете са принудени да искат рекет на разсрочено плащане и да намалят претенциите си, задоволявайки се с по-скромни суми от бизнесмените. Все по-голям е и рискът да бъдат издадени в полицията.
Според експертите, сега мафията е слаба. Срещите между определени мафиоти приличат повече на групова психотерапия, отколкото на престъпни събирания.
Друг доклад от 2013 година гласи, че приходите на мафията в Италия са 1 милиард 874 милиарда евро. Това не са жълти стотинки, но приличат на дребни огризки от богатата трапеза на коза ностра, когато през 90-те години само в Палермо бизнесът надвишаваше два милиарда.
Сравнението с братовчедите от Неапол - камората и ндрангетата от Калабрия е безмилостно. Всяка година ндрангетата печели по 3 милиарда 491 милиона евро, а камората 3 милиарда и 750 милиона. Това е двойно повече от доходите на босовете в Сицилия.
В записани от полицията разговори босовете се питат: "Каква мафия сме ние, за Бога? Не можем да намерим дори нещата, които са откраднали на дъщеря ми." - казва един от водачите - Алфредо Джордано. Отговорът е "мафията на загубените каузи".
Говорят мафиотите, които през 80-те години обикалят по улиците на Палермо с мерцедеси и с един знак решават живота и смъртта на полицаи и предатели. Днес те са принудени да спестяват от едно от най-важните си пера - заплатите на съпругите на мафиотите в затвора. Преди десет години им плащат над 5 хиляди евро на месец, от началото на кризата - едва по 1 500.
Край на монопола с дрогата
В едни други времена 30 процента от хероина в САЩ беше made in Sicily. До Палермо е най-голямата лаборатория за дрога на острова.
Златните години на мафията са през 80-те години, след това започва лек запад, до днес, когато нещата са най-зле. За голямо съжаление на босовете от Палермо и Катания, тоновете кокаин вече отиват в Реджо Карабрия, Козенца и Кротоне. Шефовете на ндрангетата се договарят с колумбийците и мексиканците.
Стари и млади
Сициалианският диалект отдавна вече не е единственият език на престъпниците в Сицилия. В подземния свят се говори на румънски, грузински, нигерийски и дори китайски. Нещо, което в миналото би било невъзможно. Тогава само споменаването на коза ностра предизвикваше страх, имена като Бернардо Провенцано и Леолука Багарела изпълваха с ужас. Да не говорим за Тото Риина - Звяра.
Днес много от сицилианските мафиоти мечтаят за деня на смъртта му. "Докато не умрат и двамата - Риина и Провенцано, няма да видим бял свят" - казва Санти Пулара, шеф на клана Санта Мария ди Джезу, отново записан от полицията. Те са уверени, че за да изплува коза ностра, големите босове трябва да са сред мъртвите.
Това скоро ще се случи. Провенцано умря на 83 години на 13 юли 2016, а 87-годишния Риина е болен в затвора. Въпреки всичко обаче, според експертите, и днес той командва коза ностра.
Кой ще бъде следващият кръстник?
В тази ситуация е трудно да се избере бос. "Днешната мафия е разпусната команда, това са хора, на които в миналото никой не би им обърнал внимание, но днес се правят на кръстници" - обяснява Розалба ди Грегорио, адвокат на Провенцано. Истината е, че това вече не е коза ностра.
За властите в момента приоритетът е босът от Трапани - сицилиански град - Матео Месина Денаро. Риина посочва него за свой наследник, той се счита за супер кръстник, кръвожаден и безмилостен, който държи в ръка престъпността в Сицилия. Но нещата не стоят точно така.
"Месина Денаро е един от последните мохикани от старата мафия" - казва експертът по коза ностра Лари - той е кръстник на цялата област Трапани. Но не е шеф на коза ностра. Първо, защото не е от Палермо, а тази длъжност е за хората от Палермо. И защото големи босове вече няма". Той дори не е признат от много сицилиански босове.
Както в началото
Без босове и без пари, с преграден път от покаялите се, някои се връщат към началото. Далеч от цимента на Палермо, от трафика, скрити сред зелените планини, горите и пасищата, група от стари и нови босове се опитва да тръгне от нулата. От селата, там където всичко започва. Те крадат земеделска техника, опожаряват, рекетират кланици. Наричат ги "животновъдската мафия", новата мафия, която се опитва да възроди старата.
Тези дни, когато се отбелязва убийството на Паоло Борселино, приятелят на Фалконе, другият магистрат, който се бореше с мафията, италианците си задават много въпроси. За тях Борселино и Фалконе са символи на саможертва и честност. Питат се дали двамата магистрати могат да почиват в мир, дали борбата с коза ностра върви вече към успешен край.
На Италия бяха нужни 40 години, за да принуди мафията да остави рафинериите за хероин, обществените поръчки и всекидневните убийства. 40 години арести, разследвания, битки и жертви, за да бъдат убедени босовете да отстъпят назад.
Днес тези, които навремето се движеха с мерцедеси и умираха във вили, карат колело. Като убития в началото на разказа Даиноти. А на мястото на големите босове има нови герои, мрачни лица, които въпреки максимум резултати постигат минимум ефективност.
