Огромна опашка се вие до "Площад Революция" в Куба. Тук са младежите от университета, където е учил младият и буен Фидел, дядовците, които си спомнят първите славни години от зората на социализма. Има и майки с деца, които познават Кастро само от уроците по история.
Сякаш тези дни всички в Куба са почитатели на Кастро. Или по-скоро е вярно твърдението, че смъртта придава особена аура на човека, "За умрелия или добро или нищо".
Според чакащите да се подпишат в книгата за съболезнования след смъртта на Кастро, той е "герой, щедър, скромен, добър, баща на нацията". Несъгласните мълчат. Но те не са забравили, че Кастро направи Куба зависима, а в живота на обикновените хора режимът на тока и липсата на пазарни стоки беше осезаема. Да не говорим за разстреляните и затворени дисиденти, за разделените семейства.
За тях смъртта на Кастро е празник, край на ерата на един диктатор. Въпреки че на власт остава брат му Раул Кастро, който макар и по различен начин, вероятно ще довърши делото на брат си.
"Тръмп може да говори каквото си иска, Фидел надживя 11 американски президента. Ще премине и Тръмп, а ние ще си останем горди социалисти" - казва Мануел, издигайки знамето, което носи.
Като него, стотици хиляди кубинци послушно се отзовават на депеша на режима: да не се подписват в книга за съболезнования, а да се закълнат във вярност на идеалите на покойния лидер.
Текстът в книгага е откъс от реч на Кастро от 1 май 2000 година: "Революция е да промениш всичко, което трябва да бъде променено.... да защитиш ценностите, в които вярваме с цената на всякакви жертви.... Революция означава единство".
Хората се събират не само пред бъдещия мавзолей в центъра, но и по кварталите. Организирани са повече от 1600 пункта за подписи: в училища, болници, библиотеки.
Урната пътува из страната
В сряда сутрин урната с праха на Кастро ще тръгне на обиколка из страната, ще измине 900 километра, до Сантяго де Куба.Пътуването е по маршрута на Кервана на свободата от 1959 година. Погребението ще бъде в неделя.
19-годишната Клаудия е убедена, че "Фидел е като приятел на семейството им, закърмено с неговите идеали, благодарение на него всички могат да учат в университета". Според нея "той не е митичния образ, както го представя чуждата преса, а просто един голям човек".
Проблемите на журналистите
Журналисти от цял свят са в Хавана, за да отразят събитията. Те буквално блокираха бюрокрацията на острова. Международния пресцентър е препълнен от журналисти, чакащи пропуск или някоя достоверна новина.
Не всички желаещи обаче са допуснати. Властите не са дали входни визи, на някои издания, отразявали според тях неправилно случващото се в Куба.
Кубинските имигранти в Маями
Според американската преса кубинските имигранти в Маями са готови да помогнат за падането на социализма. Но "верните на Кастро" няма да се дадат лесно.
"От Маями нищо няма да могат да направят ако ние останем единни и защитим независимостта си" - казва София Рейес, учителка, която чака на опашката.
Студентите скандират песни с името на "Ел команданте", но някои от тях искат реформите да продължат, да се изпълни предприетата икономическа програма. "В края на краищата и Ленин е казвал, че може да се включат определени елементи от капитализма".
Това искат и дребните предприемачи от острова, чийто брой става все по-голям, но и много американски бизнесмени, ужасени от възможността Белия Дом да не продължи по пътя на разведряването на отношенията с Куба.
Едно е сигурно. След смъртта на Кастро нищо няма да бъде както преди.
