Президентските избори в САЩ може да са на почти 2 години разстояние, но надпреварата за тях вече започва. Спецификата на начина, по който американците провеждат изборите си с предварителните номинации на партиите, обиколките по щати и т.н., изисква един дълъг като време процес, който ще отсее от всички претенденти реалните кандидати за президентския пост.
И ако от страна на републиканците е почти ясно, че настоящият президент Доналд Тръмп ще се сдобие с официалната партийна номинация (а ако не се сдобие с нея ще се кандидатира въпреки това), пред демократите стои сериозният въпрос за избора на лице и визия за управлението на държавата, което да се състезава срещу Тръмп.
През ноември 2016 г. демократите претърпяха тежка загуба - не само като резултат, а като удар по морала в самата партия.
Хилари Клинтън, която беше сочена от повечето социолози като фаворит за Белия дом, в крайна сметка беше победена, което остави партията й в трудно положение. От една страна, администрацията на Доналд Тръмп се постара да отмени възможно най-много от постиженията на неговия предшественик Барак Обама.
От друга страна обаче, демократите трябваше да намерят потенциални свои водачи във време на сериозни политически и социални дебати в САЩ, невероятно голяма поляризираност на обществото и важни промени както във вътрешен, така и във външен план.
Партията има достатъчно проблеми и сега, въпреки победата на междинните избори и връщането на контрола над долната камара на Конгреса. Нейното ръководство продължава да е доминирано предимно от политици от старата школа, надхвърлили 70-те, докато младите й лица се опитват да намерят своето място под слънцето (и под светлината на прожекторите).
Мнозина смятат, че дори и след междинните избори демократите не притежават убедителна визия за бъдещето на САЩ, която да предостави алтернатива на пътя, поет от Доналд Тръмп. При настоящото разделение по много социални проблеми и проблеми на политиката на идентичност (свързани с правата на малцинствата), пред Демократичната партия се очертава един важен избор - да търсят повече подкрепа в центъра, или да отговорят на търсенията на твърдия електорат на партията - градските либерали, левите, имигрантите, жените, малцинствата.
И ако партията все още търси правилния път, кандидати за най-висшия пост в страната не липсват. Само засега вече има над 450 души, които са се регистрирали пред Федералната изборна комисия за изборите през 2020 г., а повечето от големите имена дори не са влезли още официално в надпреварата за номинацията на Демократическата партия. Към момента се очертават няколко основни имена, които имат потенциала да се превърнат в официалния кандидат на партията.
Ето някои от кандидатите с най-големи шансове за победа:
Джо Байдън
Повечето социологически изследвания към момента показват бившия вицепрезидент на Обама като най-популярното име сред демократите в кампанията за 2020 г. Байдън все още не е обявил номинацията си, но е изразил евентуален интерес за участие в надпреварата. Позитивите при него са, че е сред най-известните лица на партията, явява се пряк продължител на политиката на Барак Обама и има опит, с който нито един от другите потенциални негови противници може да се похвали.
Той беше и голямата заплаха за Хилари Клинтън през 2016 г., а отказът му тогава да се кандидатира предреши първичните избори на Демократическата партия (въпреки сериозния отпор, който Бърни Сандърс даде на бившата първа дама).
Ранните фаворити обаче не винаги успяват да финишират първи. Пред Байдън има два основни проблема. От една страна, това е неговата напреднала възраст. Ако в крайна сметка той стигне до изборите за президент през ноември 2020 г., той ще е на 78 години. Това, на свой ред, означава, че ако демократите искат кандидат, който да се кандидатира и за втори мандат, Байдън през 2024 г. ще е на 82.
Другият му проблем донякъде идва от самата база на Демократическата партия - малцинствата и жените. В момент, в който прогресивните избиратели в САЩ се вълнуват от теми като правата на малцинствата, равенството на половете и политиките за идентичност, кандидатурата на възрастен бял мъж е сравнително рискован ход.
Сенатор Бърни Сандърс
И днес мнозина още вярват, че ако вместо Хилари Клинтън срещу Тръмп стоеше Бърни Сандърс, резултатът от вота щеше да е доста по-различен. Радикалният левичар (за разбирането на американците) успя да превърне уж сигурната надпревара за номинацията на демократите през 2016 г. в оспорвано състезание, в което той така и не се отказа.
Мнозина го възприеха социалистическите му идеи като глътка свеж въздух, с която партията може да се обнови чисто идеологически. И ако някой търси аутсайдер, който да превземе Вашингтон и да го поведе в нова посока, вероятно Бърни е човекът.
Но той все пак загуби. А неговите идеи, колкото и утопично да звучат за някои, далеч не се възприемат масово от цялото американско общество. Разликата с 2016? #MeToo. Сандърс беше подложен на критики от страна на бивши сътруднички на предизборния му щаб, които са подавали сигнали срещу колеги-мъже за сексуален тормоз и неравенство в заплащането на жените в кампанията, но те са оставали без своевременна реакция от страна на кандидат-президента. Наложи се Бърни Сандърс да се извини публично и да обещае, че "ще се справи по-добре, ако се кандидатира отново". Така или иначе, той има същия проблем като Джо Байдън - по време на изборите той ще е на 79 години.
Бето О'Рурк
Една от звездите на демократите в момента е бившият конгресмен от Ел Пасо, Тексас, Бето О'Рурк. Надпреварата за сенатор в Тексас срещу твърдия кандидат на републиканците Тед Круз успя да постави 46-годишния О'Рурк в светлината на прожекторите. Макар той да загуби (с малко) срещу Круз, резултатът му показа потенциал за битка на националната сцена. Бето е определян като харизматичен, привлекателен за избирателите и като човек с идеи. Нещо повече - той успя да изгради около себе си мрежа от доброволци не само в Тексас, но и извън щата, което му дава организационна преднина.
Паралено с това младият политик успя да направи впечатление и със способността си да събира дарения за кампанията си и да печели донори - фактор, който в американската политика е от изключително значение. Парите са спечелили изборите за не един и двама кандидати, така че ако Бето успее да вкара отново магията си в тази посока, нищо чудно да се окаже на финалната права.
Той е изключително активен в социалните мрежи и успява чрез тях да достигне до млади поддръжници на Демократическата партия (тази активност и пълна показност все пак може да се окаже нож с две остриета).
Освен това не трябва да забравяме и един изключително важен момент - Бето О'Рурк все пак загуби изборите срещу Тед Круз. Никой не обича губещите и опонентите му ще му напомнят това по целия път.
Най-големият проблем пред точно този евентуален кандидат е неговата липса на ясни позиции и политики поне до момента. Макар да печели с откровеност и честно отношение хората, той все още не е наясно как точно изглежда лицето на неговата собствена политика. Иначе казано - срещу Make America Great Again той няма какво да изправи. Поне не все още.
Сенатор Камала Харис
Преди звездата на младата Александрия Окасио-Кортес да изгрее на демократическия небосклон и да спечели най-социалнолибералните и прогресивни кръгове сред демократите, всички погледи бяха насочени към 54-годишната сенаторка. Но тъй като Окасио-Кортес е все още съвсем прясна на конгресменския си пост, а и не й достигат години за правото да се кандидатира за президент, Камала Харис се очертава да бъде изборът за младите и прогресивните.
Тя олицетворява всичко това, което търсят феновете на политиките за идентичност - тя е жена, представител на чернокожите, сравнително млада е още (за политик в САЩ), защитава правата на малцинствата, а от кариерата си като прокурор и политик определено знае как да притиска републиканците в ъгъла. Допълнително с това притежава хъс и е добър оратор, който може да печели хората. Иначе казано - политическата мечта на милениалите-демократи.
Проблемът с нейната кандидатура произтича от кариерата й като прокурор. Тя отказва да разследва Уан Уест Банк на Стив Мнучин (министър на финансите при Тръмп) въпреки наличието на доказателства за злоупотреби. По-късно се оказва, че при кандидатурата си за Конгреса нейният екип е получил дарение от 2000 долара от него. Самата тя твърди, че не е знаела за подобно дарение, но мнозина продължават да я критикуват по темата.
Другият голям проблем около нея е дали ще успее да привлече достатъчно голям дял от центъра, ако в крайна сметка вземе номинацията на демократите. На практика безпартийните умерени избиратели ще решат крайния резултат от президентския вот през 2020 г.
Сенатор Кори Букър
Също едно от сравнително младите звезди на демократите. Сенаторът от Ню Джърси също е виждан от мнозина като едно от потенциално силните имена, които могат да се включат в надпреварата за Белия дом. Той вече е започнал обиколки из някои от първите щати, в които ще се проведат първични избори през 2020 г., което говори за интерес от негова страна.
Самият Букър определено се харесва на медиите и печели симпатии сред симпатизантите на демократите. Освен това идва от малцинствата и мнозина го сравняват с Барак Обама. Потенциалният проблем при него може да дойде именно от понякога прекомерното му заиграване с медиите, което в един момент може да се окаже нож с две остриета.
Сенатор Елизабет Уорън
Елизабет Уорън безспорно е важно име в Демократическата партия, носител е на по-леви и по-радикални идеи. Тя е изразен борец за правата на жените и малцинствата, яростен критик на Уолстрийт е и е трън в очите на най-едрата индустрия.
Думата й в самата партия има тежест и допълнително с това тя е изключително добра в събирането на дарения за кампании, което я прави фактор, с който останалите определено трябва да се съобразяват. Освен това е жена, което за голяма част от жените, подкрепящи партията все още е нещо, на което държат.
Нейният най-голям проблем обаче може да се окаже самата тя. Доскоро Уорън твърдеше, че семейството й има индиански произход, а за да докаже думите си, се подложи на ДНК текст. Резултатът беше пълно фиаско - данните показаха "силна вероятност" за наличие на индианска кръв в рода й, но преди 10 поколения, т.е. няма никаква основателна причина да парадира с принадлежност към тази етническа група.
Цялата ситуация се задейства в нейна вреда и тя отнесе доста тежки критики както от представителите на малцинствата, така и от съперниците й (Доналд Тръмп започна да я нарича "Покахонтас").
— Donald J. Trump (@realDonaldTrump) January 3, 2019
Някои я критикуват и затова, че през 2016 г. се отказа да се кандидатира за президент, правейки вътрешната кампания за демократите не толкова ожесточена и смислена. Макар да продължава да е доста силен претендент, настроенията около нея не предизвикват особен възторг сред избирателите.
Майкъл Блумбърг
Блумбърг от години има противоречива връзка с демократите и многократно е изразявал евентуалното си намерение да се кандидатира за президентския пост, но никога (поне досега) то не е било достатъчно силно, за да се реализира. Сега бившият кмет на Ню Йорк намекна, че вече е готов да се включи в надпреварата, а той има средствата да лансира дълга кампания.
Въпреки това доверието в него не е достатъчно високо. От една страна, Блумбърг вече е сменял веднъж партийната си принадлежност и се е регистрирал като републиканец. Освен това като представител на най-богатия 1 процент, той не е идеалният типаж, който ще се хареса на масовия избирател на демократите.
В крайна сметка самата кампания ще покаже дали и този път Блумбърг ще си остане само с намеренията, или ще се хвърли с главата напред.
Сенатор Джулиан Кастро
Един от малцината значими кандидати за номинацията на демократите, който вече официално обяви начало на кампанията си. Бившият кмет на Сан Антонио, който впоследствие стана част от екипа на Барак Обама като Министър по жилищата и градското планиране, беше в списъка с потенциални варианти за вицепрезидент на Хилари Клинтън. Сега той ще се опита да пробие сам, като трупа дивиденти срещу антиимиграционната политика на Доналд Тръмп с примера на собствения си произход.
Големият въпрос е дали той е достатъчно силна кандидатура и ще може ли да привлече зад себе си достатъчно пари и човешки потенциал. А и няма гаранции, че латино-избирателите ще предпочетат да гласуват за него само заради фактора "етническа идентичност".
Сенатор Шеръд Браун
Браун също е сред тези, които вече обявиха кандидатурата си. Подобно Бърни Сандърс и Елизабет Уорън, той е сред по-левите и прогресивни лица на демократите. Той е сенатор от традиционно труден за тази партия щат - Монтана, което определено е плюс за него, тъй като оттам ще може да тегли база от гласоподаватели.
Именно това е обаче и неговата голяма слабост - Браун не може да изпъкне на фона на повечето кандидати. Освен това Монтана е сравнително малък и не особено значителен щат, който на фона на общата картина остава на заден план.
Конгресмен Тълси Габард
Ветеран от войната в Ирак, първият човек от самоански произход и първия хиндуист в Конгреса на САЩ - Тълси Габард определено знае как да разбива бариери. С биографията си на войник, участвал в истински бойни действия, тя определено може да противостои на опитите на Тръмп да се изкара мъжкар. Освен това вече има вече над 6 години опит в Конгреса и знае кое как се случва във Вашингтон.
Слабата й страна е участието й през 2000 г. в кампания на анти-гей организацията на баща й "Алианс за традиционния брак" - фактор, който почти сигурно ще я спъне по време на надпреварата при Демократите. Въпреки това ранната й кандидатура за президентската номинация разчита именно на това, че всички критики по темата ще бъдат забравени до средата на кампанията и след това на финалната права този проблем няма да е чак толкова решаващ.
