Първо забелязвате татуировките, включително една, рисувана с бамбук от членове на филипинско племе. Но Сара Гислер е далеч от архетипа за съвременен трендсетър.
23-годишната швейцарка няма Snapchat акаунт или Instagram профил, пълен с ретуширани снимки. Тя дори не притежава смартфон. Това, което има обаче, са спомени като за цял живот, натрупани само за няколко месеца - от 8 декември насам - когато тя започва околосветското си пътешествие, в което досега е изминала 12 000 километра. Най-учудващото в цялата история е, че това й е струвало само 320 евро.
Пътешественичка с празни джобове описва безпаричното си приключение като "тотален отдих." И все пак тя поддържа връзка със света - чрез блог, в който пише от време на време, и във Facebook, където поства определени запомнящи се моменти, като този, когато нейното семейство й изпраща пакет с плесенясало сирене.
Когато тръгва от малкото си селце край Лозана в ранните часове на 8 декември миналата година, на път за Испания през Франция, тя носи само малко дрехи, iPod, хармоника и камера, така че да запечата първите си приключения. Около Коледа, момичето достига до Гранада. Там обаче нещата стават малко по-сложни.
"Наложи ми се да остана 48 часа в Гранада, за да чакам някой все пак да ме вземе на стоп. Никой не искаше да ме вземе в колата си. После продължих на юг, за да стигна до Гибралтар на 1 януари, след като прекарах Нова година съвсем сама. Лагерувах в Тарифа, най-южното селце на Европа," обяснява тя.
При предишно пътешествие през 2015 г. Сара прекосява континента, за да достигне Нуркап, най-северната точка на Европа, намираща се в Норвегия. "Този път исках да стигна до другия край," казва тя. "Беше нещо като поклонническо пътуване. Стигнах до Тарифа в късния следобед, запалих огън, направих си малко чай и спах под звездите, на земята."
Нейният iPod й осигурява саундтрак за пътешествията и освен другото изпълнява и функцията на неин спътник. Оставането сама в началото е било естествен избор - "Порив да открия желанията си, мечтите си, свободата си," обяснява Сара. Оттогава това се е превръща в истинска "мисия," начин да избяга от "усмирителната риза на живота", като същевременно докаже, че самотата не е "някакво чудовище, пред което трябва да се изправиш, или нелечима болест."
Да пътуваш сам не е проблем
Вместо това тя приема прекарването на толкова време сама като благословия и твърди, че това й помага да е по-великодушна и скромна. И двете качества са се оказали много полезни, когато Сара е прекосявала Атлантическия океан с австралийско семейство, което е срещнала в Гибралтар, с тяхната лодка.
Тя помага активно в нужните неща по лодката и освен това дава частни уроци на дъщеря им Тийгън. Това е било първо пътешествие по море за Сара, която никога дотогава не е била на круиз и не е имала особен опит с морските вълни.
Пътешественичката публикува своите съвети и истории за пътуването на стоп с лодка в блога си. Но докато социалните мрежи залагат на мигновената реакция, Сара си позволява "лукса да бъде бавна." Тя пише материал за трансатлантическия си круиз месеци след като той се е случил.
"Блогването е начин да се пише по-късно," обяснява тя. "На място, в момента, не винаги имаш необходимия аналитичен поглед. Понякога ти е нужно време, за да разбереш как определено изживяване ти е повлияло."
Има и практически причини да й отнема толкова много време, за да публикува в блога: в продължение на няколко месеца тя не е могла да се добере до лаптоп. Накрая си купува един за 50 евро, подарък от нейната майка. Тя използва Facebook акаунта си, за да информира последователите си за последните си приключения. "Иска ми се да мисля, че моето пътешествие и изживяванията ми мотивират, вдъхновяват или поне утешават други хора," коментира тя. И може би наистина е така, ако се съди по нарастващия брой коментари на нейната страница.
Следваща спирка... Нова Зеландия
След като стига до Антилските острови, Сара тръгва от остров до остров. От Барбадос тя отплава за Гренадините на друга лодка, наречена Walden. По-късно тя стига и до Доминиканската република и накрая до Гваделупа. Където и да отсяда, Сара предлага да се грижи за деца и да помага в домакинството в замяна на покрив над главата си. За нея това е начин да преоткрие общуването с непознати, начин да опознае тях и местните обичаи.
"Нямам никакви пътеводители. Всъщност не обичам пътеводители," обяснява Сара. "Те ни казват през цялото време къде да гледаме. Би трябвало те да ви насочват към необичайни места, но аз предпочитам да се доверявам на местните жители."
Сега единственото, за което мисли, е "следваща експедиция." Тя вече си представя как учи на своята визия, на своя начин на изследване на света всички, които са склонни да слушат, когато се върне от поредното пътешествие. "Защо да не организирам стажове или да създам асоциация, където мога да обяснявам на младежи или възрастни в затруднение какъв е смисълът на алтернативните пътешествия?"
Това обаче е в бъдеще, в много далечно бъдеще. Сега Сара ще се фокусира преди всичко върху това да учи испански и да се научи да танцува салса в Латинска Америка, преди да прекоси Тихия океан за шестмесечен престой в Нова Зеландия.
