Смъртоносните последствия от мощното земетресение и вторичните му трусове, които поразиха Югоизточна Турция и съседна Сирия, тепърва ще се усещат и измерват.
Засега жертвите са над 1000, но опасенията са, че броят им ще нарасне многократно. Трусът, който удари с магнитуд от 7,7 (по някои оценки - 7,8) по Рихтер близо до границата със Сирия, е почти идентичен на този на второто най-мощно земетресение, регистрирано някога в Турция - това от декември 1939 г. Епицентърът тогава е бил в североизточната част на страната и бедствието е отнело живота на около 30 000 души.
Очакванията на Геологическия топографски институт на САЩ сега са за възможни до 10 000 жертви, е президентът на Турция Реждеп Таип Ердоган вече обяви, че настоящото бедствие е второто най-голямо след това от 1939 г.
Турция е сред най-сеизмично активните страни в света - всеки ден там има десетки малки първични и вторични трусове, а регулярно стават изключително разрушителни бедствия. Причината е, че в страната се намират два активни сеизмични разлома - Северноанадолският и Източноанадолският. Първият е с дължина 1500 км и преминава през почти цялата северна част на страната от изток на запад, а вторият се намира в Югоизточна Турция.
Северноанадолският разлом е границата между Евразийската и Африканската тектонски плочи, а в източния си край граничи с Източноанадолския. Смята се, че в последното столетие активността по разлома е от изток на запад, като част от него е земетресението от 1939 г., както и това от 1999 г., което също уби десетки хиляди. Пътят на запад стига до Истанбул и е вероятно в бъдеще именно в района на мегаполиса да има голямо земетресение.
Тези особености са и причината в Турция и региона периодично да стават катастрофални земетресения.
За най-силно от тях се смята такова от 1668 г., което днес се оценява с магнитуд от 7,8-8 по Рихтер. Епицентърът му е бил езерото Ладик в Северен Анадол, записаните в аналите жертви са 8000, но тъй като е било далеч назад във времето, не е ясно колко големи са били в действителност щетите.
Второто най-голямо земетресение в Турция е с епицентър град Ерзинджан в североизточната част на страната, става на 27 декември 1939 г. и е с магнитуд от 7,8. В резултат се появява пукнатина в земята, на места с дължина до 3,7 метра и дълбочина до 2 метра в продължение на 360 км по Северноанадолския разлом. Убитите по официални данни са 33 000, ранените - 100 000, увредени са над 116 000 сгради и това се смята за най-голямото бедствие в Турция през XX век.
Трусът е последван от цунами в Черно море. Температурите по време на бедствието падат до минус 30 градуса, което забавя спасителните дейности и част от жертвите умират заради ниските температури, виелиците и наводнението от цунамито.
Ерзинзжан, който е бил разрушаван 11 пъти от земетресения, отново е в руини и е изоставен и изграден наново няколко километра северно.
През 1992 г. градът е ударен отново, с магнитуд от 6,7 по Рихтер, като жертвите са близо 500.
Заради опустошенията през 1939 г. Турция решава да въведе противоземетръсни мерки при строителството, но те не се оказват достатъчни.
В последното десетилетие в югоизточната ни съседка бяха регистрирани няколко силни труса, които причиниха смъртта на няколко десетки души. Последното - с магнитуд от 7 по Рихтер през октомври 2020 г., беше усетено и в Гърция, тъй като епицентърът беше близо до гръцкия остров Самос в Егейско море и близо до Измир на турското крайбрежие. Жертвите в Турция бяха около 100.
През януари 2020 г. в източна Турция трус със сила 6,7 отне живота на 22 души, рани стотици и беше усетено и в Сирия, Грузия и Армения.
През октомври 2011 г., отново в източната част на страната, трус с магнитуд от 7,2 отне живота на 600 души. Епицентърът беше в провинция Ван, близо до границата с Иран. Година и половина по-рано трус от 6 по Рихтер уби 51 души в Източна Турция, срина до основи едно село и нанесе огромни щети в още 4.
Най-унищожителното земетресение в последните десетилетия в страната обаче беше това, което удари в Северозападна Турция през август 1999 г. То беше с магнитуд от 7,6 и отне живота на над 17 000 души по официални данни.
Трусът удря в 3 часа през нощта в силно заселен район на страната. Епицентърът е в град Гьолджук на Измитския залив в Мраморно море. Ударена е областта Мармара, част от която е и мегаполисът Истанбул. Точно на дъното на Мраморно море минава Северно-анадолският разлом и районът е силно уязвим на големи земетресения.
Трусът е на малка дълбочина - 15 км - и трае 37 секунди, които бележат едно от най-големите бедствия изобщо в съвременната история на Турция.
Смята се, че официалните данни за 17 000 жертви са доста занижени и починалите са двойно повече. Част от хората умират в съня си, затрупани от рушащите се сгради.
50 000 са ранените, стотици хиляди сгради са разрушени, половин милион души остават без дом, а щетите са оценени на над 6,5 млрд. долара.
Трусът е усетен силно и в Истанбул, най-близките части от който са на около 70 км. от епицентъра. В най-пострадалите квартали има жертви - общо близо 1000, стотици са сринатите сгради.
Един от най-силно пострадалите градове е Ялова, където се срутват стотици сгради, а убитите са 2500. Трагедията е толкова голяма не само заради силата на земетресението, но и заради необезопасеното срещу трусове строителство в неподходящи зони, податливи на свличания и пропадания на почвата.
Доклади месец след трагедията сочат, че напълно увредени заради лошо проектиране са 120 000 къщи, а още около 20 000 сгради се срутват по тази причина. Строителите са яростно критикувани за използване на евтини материали, следват и съдебни процеси. Критики има и към правителството, което не е контролирало дали се строи съобразно противоземетръсните изисквания.
Следват поредица силни вторични трусове и населението на най-засегнатите райони прекарва почти седмица навън, без да посмее да влиза в сградите.
Земетресението предизвиква и опустошителен пожар в петролна рафинерия, който продължава с дни и налага евакуация на хората, които живеят в околността. Следва и изтичане на нефт в Мраморно море. Районът в Измитския залив е ударен и от цунами.
Десетки страни изпращат помощ и спасителни екипи в Турция, включително и България.
След опустошенията и огромния брой жертви, властите в Турция започват проверки на безопасността на сградите, хиляди опасни постройки са съборени и се налага по-адекватен контрол на строителството с цел следващото земетресение по Северноанадолския разлом да вземе по-малко жертви.
Още повече, че прогнозите са то е в близост до Истанбул, което би могло да доведе до още по-голяма трагедия.
Междувременно обаче бедствието удари в другия край на Турция - по Източноанадолския разлом.
"Постоянно говорим за очаквано силно земетресение в района на Мраморно море, но цяла Турция е земетръсна зона. Затова трябва да сме готови за всякакви земетресения", обобщи турски сеизмолог пред Си Ен Ен-Тюрк.
