Миграцията представлява "проблем за много европейски граждани и е основно предизвикателство пред сплотеността на нашите общества..." и е "негативно свързана" с нивата на престъпност в много европейски държави.
Това се казва в проект от срещата на върха на Европейския съвет на лидерите в Брюксел в петък, лансиран активно от премиера на Дания Мете Фредериксен.
А целта му е проста - да накара ЕС да затегне правилата си за допускане на мигранти по начин, който самата Дания практикува от години.
През 2025 г. северната държава е дала убежище на едва 875 бежанци. 10 години по-рано техният брой е близо 11 000.
От 2015 г. досега Дания, известна с иначе толерантни и либерални нрави, промени изцяло политиката си към мигрантите до степен да е почти недостъпна за бежанци. От система, която опитва да интегрира чужденците от страни извън ЕС, Копенхаген бързо премина към система, която всячески се старае да връща бежанците, а не да ги задържа.
Дания се счита за пионер и страната в Европа една от най-рестриктивните политики в Европа спрямо мигрантите.
И освен че "изнася" опита си извън граница - например към съседна Швеция, се опитва да наложи по-радикална политика по въпроса и в целия ЕС.
Обратът в отношението към мигрантите в Дания настъпва при пика на миграционната криза в Европа през 2015 г., когато към Стария континент се стекоха над 1 млн. души. Десетки хиляди от тях влязоха в Дания - немалка част от които буквално ходеха пеша по пътищата в опит да достигнат отворената по онова време за бежанци Швеция.
Още тогава вълната мигранти доведе до шок и бърза реакция - контролът по границите с Германия беше временно върнат, малко по-късно в сила влезе и закон, който позволява на граничните служители да конфискуват пари в брой или бижута от пристигащите бежанци на стойност до 10 000 крони (около 1350 евро). Те се изземат, за да се покрият разходите на Дания по престоя на мигрантите. Законът е в сила и до днес.
През 2019 г. правителството на Мете Фредериксен - която е премиер и лидер на лявоцентристката Социалдемократическа партия и в момента - започна твърда дясна анмиграционна политика за "нула търсещи убежище".
От тогава линията в Копенхаген е една - на все повече рестрикции, тъй като съществува широк обществен и политически консенсус, че масовата миграция застрашава традиционния за Дания модел на социалната държава. Която няма как да продължи да бъде по скандинавски солидарна и щедра в помощта за всеки член на обществото при наличие на прекалено много подпомагани мигранти.
В Дания понастоящем бежанците не получават право на постоянно пребиваване, а временен статут на защита.
Разрешенията са за срок от 1-2 години, и ако правителствено прецени, че в родината на мигрантите - Сирия или Афганистан например - ситуацията се е подобрила поне малко, те може да не бъдат подновени. След окончателен отказ за защита и отнемане на статута на бежанец, тези, които не се върнат откъдето са дошли, отиват в депортационни центрове. Те нямат право на работа или образование в Дания, в лагерите получават храна, но не и пари.
Тези, които имат право да пребивават в Дания, получават по-ниски социални помощи, спрямо тези, които се полагат на датските граждани. За да ги получават, трябва да полагат общественополезен труд или да стажуват някъде.
За да се избегне гетоизирането на квартали, в страната има жилищни квоти. Квартали с над 50% "незападни" мигранти, висока престъпност и безработица се обявяват за "паралелно общество". Държавата има право да продаде или дори събори социалните жилища в тях, за да разпръсне мигрантите.
За да получат статут на постоянно пребиваващи, бежанците и мигрантите извън ЕС трябва да са били в Дания 8 години и да отговорят на редица изисквания - да имат разрешение за работа или учене, да са с чисто съдебно минало, да не са получавали някои социални помощи, да са работили поне 3,5 години, да владеят датски език. При изпълнение на по-строги условия срокът може да бъде съкратен на 4 години пребиваване в страната.
От тази година в сила е и закон за депортация. Според него чужденци, осъдени на поне година ефективен затвор за определени тежки престъпления по правило подлежат на експулсиране - с някои малки изключения.
При представянето на закона Мете Фредериксен обяви, че правителството няма да чака решение на Европейския съд за правата на човека с тълкувание дали подобни депортации не нарушават Европейската конвенция за правата на човека. Практиката на съда е често да се блокират депортации на мигранти в случаи, когато в родината им има риск от мъчения или ако имат семейства в Дания.
"Някои смятат, че нарушаваме конвенцията. Ние виждаме нещата по обратния начин. Мнозинството от страните, които са ратифицирани конвенцията споделят желанието на Дания да се промени тълкуванието ѝ, а ние сега затягаме мерките още повече", допълни тя.
Идеята на Фредериксен е, че Дания няма време да чака съдът в Страсбург да тълкува дали законът нарушава Конвенцията за правата на човека и ще приеме закона.
Силно рестриктивната политика на Дания беше последвана от Швеция, където консенсусът също се промени за няколко години и Стокхолм въведе редица ограничения за бежанци и мигранти.
Позицията по отношение на депортациите пък постепенно събра подкрепа и в Европа.
През май 2026 г. всички 46 страни-членки на Съвета на Европа - включително България, приеха декларация, която призова за по-добър баланс между защитата на човешките права и отговорността на държавите за сигурността и обществения ред.
В началото на октомври ЕС одобри и нови правила за връщане на чужденци без право на пребиваване - по-строги процедури за депортация, мерки спрямо хора, които представляват заплаха за сигурността и възможност за създаване на центрове за връщане извън територията на ЕС.
Дания е сред най-активните застъпници на подобен подход и продължава да настоява за по-тясно обвързване на нелегалната миграция с организираната престъпност.
Копенхаген подкрепя и улесняването на депортациите на чужденци с присъди на ниво ЕС - подобно на вече приетото национално законодателство там.
Скандинавската страна е привърженик и на изнесени центрове за връщане -лагери извън ЕС, където да бъдат местени нелегалните мигранти и тази с отказан статут на бежанци. Тази възможност вече е предвидена в европейското законодателство, но практическото и прилагане още е обект на спорове. Дания настоява пред лидерите на ЕС по-строгата политика да започне да се прилага на практика и да започнат конкретни действие за изграждането на центровете за връщане на мигранти.
Въпросът за миграцията беше част от темите на Европейския съвет в края на миналата седмица.
Там Мете Фредриксен разкритикува решението на Испания да узакони пребиваването на 600 000 мигранти без документи и поиска Европейската комипия да го проучи детайлно.
Според датския премиер Мадрид прави точно обратното на това, към което се стремят повечето страни в ЕС и подобни мерки могат да насърчат нова незаконна миграция.
Страната настоява и за по-строги мерки ссрещу използването на миграцията като средство за хибриден натиск върху европейските граници.
В крайна сметка във финалния документ от срещата на лидерите се казва само, че "привества разработването на рамка за извънредни ситуации и на всички форми на инструментализиране".
