Освен като донорска банка за сперма за Европа, Дания е известна и като свинефермата на Европейския съюз.
Каламбурът, че скандинавската страна е единствената в ЕС, в която има повече прасета, отколкото хора, идва от реален факт.
В държава с 6 млн. души население, свиневъдството е толкова мащабно, че годишно там се отглеждат над 30 млн. прасета.
И въпреки че половината от тях се изнасят живи, а индустриалният процес на раждане, отглеждане, износ и клане на прасета е доста скоростен, във всеки момент в страната няма по-малко от 11-12 млн. свине, т.е. над два пъти повече от населението на Дания.
Индустриалното свиневъдство е точно толкова жесток процес, както е например клетъчното отглеждане на кокошки, от години нехуманното отношение към животните е обект на критики и акции от страна на неправителствени организации.
Няколко телевизионни разследвания, които показаха бруталните условия в някои мегаферми обаче взривиха общественото мнение през 2025 г. В част от тях имаше снимани със скрити камери болни, гладуващи и умиращи животни, показани бяха и тесните клетки, в които се държат свинете майки.
Секторът е толкова мащабен, че формира 30 на сто от селското стопанство на Дания. За отглеждане на храна за прасета според изследване на Университета в Орхус е заета близо четвърт от цялата територия на страната, а в над половината от местата, където се изследвани водоснабдителни кладенци са установени остатъци от пестициди.
Районът около град Олборг пък е известен като "нитратния пояс" на Дания заради високите нива на нитрати във водата, част от които идват и от интензивното земеделие и използваните торове.
Така въпросът с последиците от свиневъдството и жестокостта съм животните стана толкова ключов за Дания, че вотът за парламент през пролетта на 2026 г. беше наречен "Свински избори".
Темата се превърна в една от водещите по време на кампанията.
На изборите Социалдемократите на премиера Мете Фредериксен останаха най-голямата партия, и сега отново са част от правителството - заедно със социалисти и зелени. Всички те обещаваха реформа в свиневъдството, и сега времето да започнат да разчистват кочината настъпи.
Правителството вече обяви мораториум от 1 година върху разширение или откриване на нови конвенционални свинеферми, а министерството на земеделието и храните беше закрито. Появи се ново - на природата и хуманното отношение към животните.
Предстои да се създаде нова агенция, която драстично ще увеличи проверките по свинефермите.
Планът е до 2030 г. е да започне да се спазва стриктно съществуващата забрана за рязането на опашките на прасетата - масова практика, за да не хапят животните опашките си от стреса в тесните пространства, в които живеят.
Крайната цел на Дания е към 2035 г. да спре екстремното развъждане, при което свинете раждат до 20 прасенца в едно котило - които не могат да хранят, защото имат само 14 бозки.
Върви се и към преминаване към по-свободно отглеждане, при което свинете-майки не стоят заклещени в тесни метални клетки.
Дания постепенно ще ограничи износа на живи прасенца - тя е лидер в ЕС по този показател, а прасенцата отиват основно към Полша и Германия.
"Ние пращаме повече прасета на дълги пътувания, отколкото колим тук. Често това е много стресиращо за животните", коментира министърът на новото Министерство на природата и хуманного отношение към животните Кристиан Раберг Мадсен.
"За съжаление, нашите прасенца пътуват много повече, отколкото дори най-усърдните дипломати", каза пък министърът на външните работи Ларс Льоке Расмусен.
Двамата говориха на пресконференция, при която бяха представени поредните мерки по въпроса, включително нови участници в т.нар. Четиристранен формат за прасетата, т.е. различните страни по въпроса - правителство, фермери, природозащитници, синдикати и т.н. Всички се заедно трябва да се споразумеят за мерките и сроковете за свинската реформа.
Работата им започва след Нова година и имат 6 месеца да предложат решения.
Обявената цел по отношение на сукалчетата е Дания да спре да изнася толкова много прасета и да се съсредоточи върху отглеждането само на толкова животни, колкото могат да бъдат консумирани в страната или преработени и чак след това изнесени.
Което значи, че Копенхаген планира да промени модела съществено.
