Изборите в Швеция в неделя бяха толкова оспорвани, че все още не е 100% ясно кой има повече места в парламента - лявоцентристкият или дясноцентристкият блок. Който обаче и да се окаже победител и поеме управлението, едно е сигурно - миграционната политика на страната няма да се промени коренно.
Политика, която в последните години направи рязък завой - от една от най-либералните и толерантни в Европа към една от най-рестриктивните, и накара наблюдателите да твърдят, че Швеция спря да бъде Швеция.
Че един от обществените фундаменти в егалитарната, социална скандинавска държава - спазването на човешките права - е застрашен.
Неокончателните резултати сочат крехка преднина за лявоцентристкия блок. В него са обединени 4 партии, като най-голямата - Социал демоктатическата, е и с най-висок резултат с 28 на сто от гласовете. Това обаче е историческо дъно за партията, която доминира управлението на северната страна от Втората световна война насам. В последните 4 години блокът освен това беше в опозиция.
При управляващите дясноцентристи - отново блок от 4 партии - новината - освен евентуалната загуба на властта, е и загубата на позиции на крайнодесните "Шведски демократи". Засега те имат 17 на сто от вота - намаление с около 3 пункта спрямо 4 години по-рано, и за пръв път от появата си политическата сцена в страната бележат намаление, а не ръст на подкрепата.
Партията е основана през 80-те години на миналия век и се свързва с неонацистки среди. В центъра на политиката им е силно рестриктивен подход към миграцията, като крайнодесните обвързват миграцията с организираната престъпност.
Предвид огромните проблеми на Швеция в последните години с постоянни престрелки, експлозии, убийства и бум на организираната престъпност, не е чудно, че идеите на крайната десница намират почва и печелят избиратели.
До степен, че през 2022 г. "Шведски демократи" стават втора сила в страната и за пръв път е преминат санитарният кордон - дясноцентристкият блок на премиера Улф Кристершон управлява с подкрепата на крайнодесните.
Макар че те не получават постове в кабинета, политиката на Швеция в последните 4 години е очевидна - затягане на достъпа на бежанци, мигранти и хора, които търсят убежище, както и на мерките за експулсиране и получаване на права за пребиваване.
През изминалите 4 години бяха орязани и възможностите за социални помощи и бяха приети по-строги мерки по отношение на престъпността - по-тежки наказания, повече полицейски правомощия . В страната беше намалена и възрастта за носене на наказателна отговорност на 14 години за тежки престъпления.
Всичко това се случва в страна, която години наред беше известна като една от най-отворените към бежанци и с една от най-либералните политики към хора, които търсят убежище. Швеция беше сочена за световен хуманитарен модел.
Промяната обаче настъпва далеч преди дясното управление в последните 4 години. Тя всъщност започва през 2015 г., когато на власт са лявоцентристкият блок и социалдемократите, които се сблъскват с огромна миграционна вълна.
През 2015 г. в Швеция са подадени над 160 000 молби за убежище, което е над 12 на сто от всички, регистрирани в целия Европейски съюз.
Страната не е в състояние да поеме всички тези хора, и още тогава е взето решение за по-строги мерки за осигуряване на убежише и миграция. Въведен е временен контрол по границите, и повечето бежанци получават временно, а не постоянно право на пребиваване.
Чак на този фон идват драстичните мерки на десния кабинет "Кристершон", които допълнително затягат всички миграционни политики - от молби за убежище, през възможности за миграция на членове на семействата до трудова миграция и усилено насърчаване на напускането на Швеция.
Последните промени гласят, че достъпът до родителски отпуск и детски надбавки вече тепърва ще е обвързан с изисквания за трудова заетост, гражданство се получава по-трудно - според дължината на пребиваването, поведението, владеенето на езика и граждански познания, както и със способността на човека да се издържа самостоятелно. Понижен е и прагът за депортация на чужденци, осъдени за престъпления.
Така страната изведнъж се оказва крайно рестриктивна за миграция.
До степен, че в последните 1-2 години придобиват известност редица случаи, за които е трудно да се повярва, че са от либералната, толерантна Швеция.
Миграционните власти издават решение бебе на под 1 година да бъде депортирано в Иран - първоначално без родителите си, които имат работа в Швеция и съответно - временно право да са в страната. След последвалия скандал, решението е обжалвано и депортацията поне засега не е факт.
4-годишно дете с тежък аутизъм е уведомено, че трябва да бъде депортирано към родината на родителите си - Босна и Херцеговина, и отново след възникналия скандал решението е отменено.
Тази политика обаче води до търсения ефект. Ако през 2018 г. молбите за убежище в Швеция са над 20 000, то през 2025 г. намаляват на 6700 (от които одобрени под една четвърт), а очакванията са през 2027 г. да спаднат до 3700, сочат данните от Агенцията по миграция, цитирани в The Conversation от Хенрик Емилсон, преподавател от Факултета по култура и общество в университета в Малмьо.
Той отбелязва, че понастоящем има широк консенсус сред основните политически партии в Швеция в подкрепа на запазването на рестриктивната миграционна политика.
"Социалмедократическата партия активно или мълчаливо подкрепи повечето от реформите на настоящото правителство и даде ясно за да се разбере, че рестриктивният курс на шведската миграционна политика ще бъде запазен, ако тя се върне на власт", пише Емилсон дни преди изборите.
Всичко това е в синхрон и с обществените нагласи - все по-голям дял от шведите подкрепят поддържането на ниски нива на имиграция, особено по отношение на бежанците.
Данните от редовните анкети на Института за изследване на общественото мнение към Университета в Гьотеборг сочат, че подкрепата за идеята да се приемат по-малко бежанци расте през годините. Ако през 2010 г. тя се одобрява от 42% от хората, то през 2024 г. те са мнозинство - 56 на сто. Твърдо против са едва 19 на сто.
Според Шведският институт за правата на човека, който е независима държавна агенция, обаче страната все повече се характеризира с възприемане на ксенофобски възгледи, престъпления от омраза и наказателни политики, насочени съм деца. В доклада си за 2026 г. оттам изразяват "сериозна загриженост" за отслабването на защитата на правата на човека в Швеция.
Самите "Шведски демократи" водиха кампанията си около мотото "Да направим Швеция Швеция отново". Крайнодесните скандализираха с изяви като плакати по автобусите на градския транспорт с надписи "Липсва ли ти Могадишу? Помощта за завръщане ще ви помогне да се приберете у дома".
Загубата на позиции за този тип послания обаче може би сочи, че Швеция не иска мигранти, но не иска и подобна реторика.
