Австриецът Ян Марсалек - един от най-търсените хора на земята, изглежда се намира в Русия под надзора на руската военна тайна служба Главно разузнавателно управление (ГРУ). Тази новина идва от германския вестник Handelsblatt.
От Кремъл официално твърдят, че нямат идея какво е местонахождението на Марсалек.
Информацията, че той е в Русия е нов завой по заплетения случай, след като миналия уикенд разследващата платформа Bellingcat заедно с Der Spiegel и Insider писаха, че бившият бизнесмен се намира в Беларус.
Според тяхно разследване 40-годишният издирван австриец е отлетял от австрийски град през Талин до Минск с чартърен полет на 19 юни. Сега може да се окаже, че той е под надзора на ГРУ недалеч от Москва.
Но нека първо припомним какво доведе до въпроса, задаван от няколко служби и множество медии - къде е Ян Марсалек, и защо го наричаме най-издирвания човек на света?
На 18 юни мениджърският екип на Wirecard, в който влиза и Ян Марсалек, беше уволнен. Компанията - някога една от най-горещите финтех фирми в Европа и член на водещия германски индекс DAX - в средата на юни предизвика скандал, като обяви, че една четвърт от баланса ѝ липсва. Одиторите нарекоха това сложна глобална измамна схема, а отзвукът от финансовата афера беше глобален.
Дни след разкритията компанията подаде заявление за фалит при задължения към кредиторите в размер на близо 4 млрд. долара. Самата схема, по която са изчезнали парите, включва опити за надуване на фалшиви парични баланси, оборот и печалба в азиатските операции на компанията. От 2010 г. те се ръководят от Марсалек.
Липсващите пари трябвало да бъдат в специални сметки в две филипински банки. Те обаче отричат да имат каквито и да било отношения с Wirecard. Така, в крайна сметка се разбира, че парите ги няма, а на 22 юни властите в Мюнхен издават заповед за арестите на бившия главен изпълнителен директор Макрус Браун и на Марсалек.
Те са заподозрени в пазарни манипулации, невярно счетоводство и измами, а кръгът от заподозрени се разширява до целия борд на Wirecard.
Браун се предаде същия ден, докато Марсалек обаче изчезна. Междувременно вторият представлява интерес за три западни разузнавателни агенции, заради подозрения за връзки с руското разузнаване. А по-рано се появи и информация, че е вкарал значителни суми за Русия под формата на биткойни от Дубай, което допълнително "украсява" и без друго сложното му досие.
Следите на австриеца обаче е трудно да бъдат проследени.
Изчезвайки след фалита на компанията, той казва на колеги, че отива във Филипините по следите на липсващите милиарди и за да докаже невинността си. Имиграционните записи, които показват, че той е пристигнал в столицата Манила на 23 юни, а на следващия ден е заминал за Китай, обаче се оказват фалшифицирани.
Според разследването на Bellingcat поне в един момент Марсалек е бил в Беларус. Според тях той само искал да заблуди следователите, че е в Азия.
В различни чатове с приятели и бивши колеги след изчезването си той намеква, че се намира в източноазиатска часова зона и че "пие коктейли на слънчев остров".
Въпреки това журналистите подозират, че той е в Беларус. Причината за това е разговор, в който бивш колега го пита дали е в "политически стабилна среда". Марсалек отговаря с "не се притеснявайте, едни и същи хора са на власт през последните 25 години". Подобна страна е Беларус, където Александър Лукашенко управлява именно от 25 г.
Предвид, че данните за пътуването до Филипините са фалшиви, е възможно и тези за Беларус да са били такива. Освен това Беларус и Русия на практика нямат граничен контрол от 1995 г. Заради политическия конфликт между руското ръководство и белоруския диктатор се предполага в новите разкрития по случая, че е било твърде рисковано ГРУ да остави Марсалек в съседната страна и затова е отведен в Русия.
По-рано Bellingcat писа за честите пътувания на Марсалек до руската федерация. Според медията в свои разговори и чатове той се е представял често за таен агент.
Предполага се, че е работил в тясно сътрудничество с ГРУ при посещения в Палмира, Сирия и при редица инвестиции в Либия. Твърди се и че често е бил в Чечня, бившата руска република, известна с гражданската си война, престъпленията и прането на пари.
Отделно според разследващите медии, руската служба за сигурност ФСБ е имала дългогодишен интерес към Марсалек. Интересен момент от разследването е, че по време на пътуванията до Русия 40-годишният мъж използвал шест паспорта.
Той е осъществил над 60 пътувания до федерацията през последните десет години, а имиграционният му файл е дълъг 597 страници. В раследването се отбелязва, че това е много повече от всеки чужденец, "с когото са се сблъсквали през петте години на подобни разследвания" и че "руското имиграционно досие на Ян Марсалек е най-необичайното, което разгледахме, не само поради това, че се разпростира на стотици страници".
Повечето му пътувания са за по-малко от ден. При последното, за което е ползвал австрийски паспорт, остава повече от седмица. То е от 2017 г.
Имиграционните записи показват, че сутринта на 15 септември опитът му да напусне страната с частен бизнес самолет е отказан от граничната служба на ФСБ. Не е ясно какво е причинило задържането, но изглежда, че самолетът е излетял без Марсалек. Следобед той все пак напуска Русия с частен самолет.
Той има и няколко паспорта от родината си, което не е необичайно предвид, че Австрия допуска собственост върху няколко паспорта. Но има и три паспорта според разследващите сайтове, които са от "неназована страна".
Загадъчно според тях е и използването на дипломатически паспорт от неназована държава, който освен това е издаден на човек, "не гражданин" на въпросната страна. В малкото страни, където това се практикува, такива паспорти могат да бъдат законно издадени на почетните консули на държавата или да бъдат незаконно продадени.
Belingcat се пита и защо Марсалек е в полезрението на ФСБ. Всеки чужденец, който пътува до Русия, попада в обща база данни, но службата следи всички негови пътувания от 2015 г. Следени са честите полети до Сингапур - един от азиатските центрове на Wirecard, Истанбул, вероятно като транзитен хъб, и Дубай - друг център за бизнес операциите на Wirecard.
Изданието предполага, че или тогава е започнала работна връзка и затова е наблюдаван, или че е бил следен за евентуално вербуване.
Докато по следите на Марсалек се опитват да се доберат служби и медии, в Германия аферата се отразява политическия живот, тъй като Wirecard е член на водещия германски индекс DAX. Германски банки, одитори, институции и финансовият надзор си прехвърлят топката заради пропуски в надзора на нефинансовите компании.
Заговори се, че германският финансов министър Олаф Шолц е бил наясно с потенциалната манипулация на пазара от Wirecard почти година и половина преди компанията да се срине. Въпреки, че Министерството на финансите на Германия отхвърля предположенията, че Шолц не е действал по подходящ начин, аферата създава предпоставки за критики към германските власти, че са "твърде разпуснати" и обвинения защо не са проверили твърденията за измами на компанията.
