Когато полицията в Русия започва да обикаля по домовете на около 170-те бивши поддръжници на опозиционера Алексей Навални, пострадали от изтичане на лични данни в интернет, за да ги пита дали искат да подадат доклад за извършеното срещу тях престъпление, по никакъв начин не се усеща, че властите всъщност ги е грижа за теча на данни.
Дори напротив - самите посещения са по-скоро онзи тънък намек за тормоз спрямо анти-Кремъл настроените опозиционни активисти.
Според проекта за защита на човешките права в Русия OVD-Info късно вечерта на 17 август подобни полицейски посещения в рамките на цялата руска столица Москва са получили десетки души, а общият брой на навестените надхвърля 170 само за едно денонощие.
Въпросният теч извади на показ лични данни на активисти и обикновени граждани, които или са се регистрирали в екипа на Навални за протести и в платформата му за прозрачно гласуване "Smart Vote", или в някакъв момент са дарили пари на неговия Фонд за борба с корупцията.
Самите данни са откраднати след хакерска атака срещу сайта на Навални, като киберпрестъпниците пуснаха за свободен достъп всичката свалена информация, в която се съдържат имейли и потенциални имена.
От екипа на опозиционера уверяваха първоначално, че нападателите са придобили и пуснали само имейл адреси без имена, но истината е, че в някои случаи имената могат да се достигнат много лесно, особено ако те бъдат съпоставени с вече съществуващи бази данни.
След това се стигна до 16 август, когато хакерите разпространиха и "обогатената версия" на събраната от тях база данни, като вътре са включени още имена на хора и техните физически адреси, където са регистрирани, че живеят.
Хакерската атака провокира бърза реакция сред властите в Русия и полицията започна разследване срещу... екипа на Навални. Разследващите са на мнение, че служителите на опозиционера са извършили злоупотреба с личните данни на гражданите.
Важна част от този опит да се удари отново по екипа на Навални обаче е това пострадалите от теча да бъдат убедени да подадат жалба в полицията.
Специалният кореспондент на руския сайт за разследваща журналистика Meduza Кристина Сафонова разговаря с няколко от хората, посетени от властите и разказва история за това как органите на реда в опита си да "защитят правата" на атакуваните от хакери граждани, сами извършват нещо, което изглежда твърде близо до чист правителствен тормоз.
Според разказа на един от потърпевшите на този опит за защита на гражданските права полицията е започнала да блъска по вратата му малко преди полунощ на 17 август с искане да говорят с лицата, за които се твърди, че са свързани с една от "екстремистките" организации на Алексей Навални.
"Кой живее с теб?", "Какви са отношенията ти с Алексей Навални?", "Искаш ли да подадеш полицейски доклад за изтичане на личните ти данни?" - това са част от въпросите, които служителите на реда задават на един от дарителите на Фонда за борба с корупцията.
Част от посетените от полицията обаче се оказват и хора, които просто са се абонирали за информационния бюлетин на опозиционера.
Според разказа на Кристина Сафонова, когато конкретните лица от списъка на полицията не са били намерени, униформените са тормозели родителите на тези лица или техни съседи. Родители биват питани дали знаят, че сина им или дъщеря им членуват в екстремистка организация.
От полицията мотивират посещенията си с това, че въпросният Фонд за борба с корупцията на Навални вече попада в списъка с екстремистки или дори нежелани организации.
Това не е първият подобен опит за сплашване. Мнозина от посетените сега от полицията за последните няколко месеца вече са получавали имейли, че са разкрити и идентифицирани като поддръжници на Навални и скоро техните работодатели ще разберат за това.
Ако от екипа на опозиционера са прави и единствената изтекла информация наистина са имейли, най-лошото, до което може да се стигне, е бомбардирането на жертвите с подобен, пълен с омраза спам.
И все пак за това време някои работодатели наистина са започнали да получават "съвети" относно това как да бъдат третирани служители, подкрепили Навални и неговите "престъпни" организации.
За да дойде време за втория теч от 16 август. Хората на затворения опозиционер публикуваха съобщение, в което лидерът на кампанията на Навални за депутат на изборите за Държавната дума тази есен - Леонид Волков, отново заявява, че сайтът, поддържан от тях никога не е събирал друга информация освен имейл адреси.
Волков посочва и потенциалния виновник за първоначалното изтичане на данни - неговият бивш колега и активист от Санкт Петербург - Фьодор Горожанко. Той изтъква, че Горожанко е предал движението "Навални" и е помогнал за изтичането на личната информация на поддръжниците Фонда за борба с корупцията.
Според активиста също така изтеклите имейл адреси са били "обогатени", като към тях са добавени пълните имена и адреси на хората, като това е станало чрез свързването им с правителствените бази данни.
Той също така критикува полицейската обиколка по адреси в Москва, наричайки я "терористичен акт", в който поддръжници на Навални са били заплашвани.
Това е поредният акт на тормоз на опозиционни активисти и представители на независимите медии в Русия преди идващите избори за Държавната дума.
До момента с широкото използване на списъка с "екстремистки организации", в които попадат всякакви критични към правителството групи, огромна част от опозиционните кандидати са извадени насила от надпреварата.
Според много експерти по Русия това е опит на президента Владимир Путин да консолидира силите си преди 2024 г., когато ще изтече неговият втори пореден и общо четвърти мандат като президент.
След прокараните през 2020 г. промени в конституцията на страната обаче той ще има възможност да се кандидатира още веднъж за президент, тъй като заложените промени "нулират" броя на изкараните мандати начело на страната досега.
