През този уикенд най-големият критик на Кремъл пристигна в наказателна колония, източно от Москва, където ще трябва да прекара следващите 30 месеца.
Това се случи, след като през миналия месец Московският съд замени условната присъда по случая "Ив Роше" с ефективна, заради нарушаване на изпитателния срок през времето, в което Навални се лекуваше в Германия от отравяне с нервнопаралитичния агент "новичок".
По думите на Александър Калашников, началник на Федералната служба за изпълнение на наказанията (ФСИН), Навални ще бъде задържан "при абсолютно нормални условия" при общ режим в наказателната колония в град Покров.
Тя е изградена през 90-те години на миналия век и се приема, че там се изпращат осъдени за първи път за леки и средни престъпления.
"Давам гаранции, че няма опасност за неговия живот", заяви Калашников, цитиран от ТАСС. "Той ще живее в нормални условия и ако има желание ще може да участва в работни инициативи".
Какво обаче означават "нормални условия" в руски затвор и какво всъщност представляват т.нар. наказателни колонии, все още съществуващи като остатък от съветската система на ГУЛАГ?
Чисто в исторически план подобни заведения за лишаване от свобода не са характерни само за Русия. Чак до средата на 20-и век Великобритания и Франция използват наказателни колонии в отдалечени части на света, където изпращат нежелани елементи от обществата си.
Смята се, че над една четвърт от всички британски имигранти през 17-и век всъщност представляват осъдени престъпници, а самата държава Австралия се заражда като една гигантска наказателна колония.
В Руската империя тези затвори стават известни като каторги и дават основата за създаването на лагерите на ГУЛАГ.
Днес това е най-разпространеният вид поправителна институция, като според информация на Федералната служба за изпълнение на наказанията в момента има действащи 603 "центъра за трудова адаптация" в Русия. Данни на полския Център за източни изследвания от 2019 г. обаче сочат, че към онзи момент наказателните колонии в Руската федерация наброяват 869.
Обикновено са разположени в по-рядко заселени части на Русия в близост до индустриални зони или находища на природни ресурси. В тях затворниците получават заплати срещу труда си, но реално тези пари се връщат обратно в институциите, а самата ФСИН прибира приходите от цялото производство
За разлика от затворите на Запад, в наказателните колонии осъдените живеят в бараки с големи общи помещения и имат възможност да се самоорганизират в "отряди". Всеки подобен отряд притежава известна свобода да организира дейността си има собствен началник, който е отговорен за комуникацията с администрацията.
Като цяло се смята, че има четири типа колонии.
Първите са т.нар. Колонии-селища, където осъдените се движат свободно, носят цивилни дрехи и в някои случаи дори могат да напускат временно чрез специални пропуски.
По информациите на руските власти Навални ще пребивава именно в такъв вид затвор. На територията на колонията се предполага, че има православен храм, молитвено помещение за мюсюлмани, библиотека, спортни площадки, хлебопекарна и дърводелски цех, а самият Навални ще може да избира между няколко различни вида дейности, с които да се занимава.
Вторият вид са колониите с "обикновен" режим. В тях охраната е по-стриктна, а затворниците не могат да се движат свободно.
В "строгите" и "специалните" колонии отиват най-закоравелите престъпници, които са принудени да живеят в тесни помещения заедно с още няколко десетки съкилийници.
Точно пренаселеността и лошата инфраструктура в затворите от подобен тип често пъти водят до тежки епидемии от болести, породени от лоша хигиена и проблеми с отоплението и течащата вода. Така проучване от 2016 г., публикувано в International Journal of Prisoner Health, показва че един от основните проблеми в руските затвори е разпространението на HIV и туберкулоза.
Болестите и заразите обаче не са единственият проблем.
През 2013 г. Надежда Толоконникова, член на скандалната пънк банда Pussy Riot, която бе осъдена за протестен концерт в църква, публикува писмо, където описва бруталностите, извършени от надзиратели и административни лица.
Нейните думи в голяма степен се потвърдиха няколко години по-късно. Тогава из медиите се появиха множество видеоклипове на мъчения и изтезания на затворници от Ярославл, които провокираха остра реакция от страна на ООН, а държавата се принуди да разследва случая.
Съществени мерки обаче така и не бяха взети, а руските затвори продължават да бъдат обект на критики.
