Словения не е страна, която обичайно бихме свързали с етническо напрежение, но явно и там имат подобни проблеми, след като на 17 ноември правителството прие спорен закон с неприятен акцент върху местната общност на ромите.
Става въпрос за законодателство, което увеличава правомощията на полицията да действа в квартали с предимно ромско население.
Според премиера Роберт Голоб от управляващата либерална партия "Движение за свобода" мерките за по-свободно действие на властите "не са насочени срещу конкретна етническа група, а срещу самата престъпност".
Критиците обаче смятат, че става въпрос за дискриминация и "третиране на цяла общност като заплаха за сигурността".
Какво породи напрежението?
В края на октомври министрите на вътрешните работи и правосъдието трябваше да подадат оставки заради смъртта на 48-годишен, който бе пребит в град Старе Место. Алеш Шутар загива заради тежки наранявания на главата, след като отива да помогне на своя син, който е бил заплашван в местен бар.
Според информациите за инцидента е отговорна група от мъже с ромски произход.
По случая полицията арестува заподозрян часове по-късно в дома му в близкото село Миховица. 21-годишният мъж е заплашен от 15 години максимална присъда за причиняване на тежка телесна повреда, довела до смърт. Според съобщения в местните медии, той няма криминално досие за пълнолетни, но е имал проблеми с правосъдието като непълнолетен.
Aleš Šutar R.I.P. pic.twitter.com/rZExKZqMcG
— Sašo Selan (@SasoSelan) October 29, 2025
Смъртта на Шутар провокира остри обществени реакции на фона на случай от лятото, при който кмета на село е пребит от трима души с ромски произход.
В публикация в социалната мрежа X президентът Наташа Пирц-Мусар заяви, че местните общности и правоприлагащите органи трябва "да направят всичко необходимо, за да гарантират безопасността".
"Сътрудничеството между общините, където живеят ромите, и правителството е единственият правилен път. Неприемливо е ромите да сплашват и нападат местни жители, което за съжаление този път има най-тежките последици. Няма и не може да има извинение или оправдание за подобни действия", написа тя. "Законодателството е еднакво за всички, то трябва да бъде ефективно за всички. Не става въпрос обаче само за него, а и за основни човешки норми."
Какво включва новото законодателство?
Законът за спешни мерки за осигуряване на обществената сигурност, познат вече и като законът "Шутар", е смекчен преди окончателното гласуване в понеделник, но запазва някои противоречиви текстове.
Полицията ще може, без съдебна заповед, да влиза в имот или транспортно средство в "зона с риск за сигурността", ако "действието е неизбежно необходимо, за се изземат огнестрелни оръжия".
Властите също така ще могат да използват технически средства за фотографиране и запис, като дронове или разпознаване на регистрационни номера, ако животът или имуществото на граждани се считат за застрашени.
Съгласно законодателството, "зоните с риск за сигурността" ще бъдат определени от генералния директор на полицията или директора на полицейската администрация, въз основа на оценка на сигурността.
Какви са позициите на заинтересованите страни?
Според Голоб и неговото правителство затягането на мерките за сигурност има за цел да повиши общественото доверие в държавните институции и да намали риска от нови подобни престъпления.
Затова и през последните седмици са проведени редица срещи с кметове от югоизточната част на Словения, където са се случили посочените горе инциденти и където е концентрирана основната част от ромската общност.
"Обсъждахме какви съвместни стъпки и мерки можем да предприемем за интегриране на ромската общност, по-специално за облекчаване на напрежението и за гарантиране, че ромската общност ще се интегрира по-пълноценно, доколкото е възможно", се казва в изявление след една от тези консултации.
Според правозащитни организации обаче новият закон е дискриминационен и превръща цели квартали в зони за сигурност.
"Намалява политическата цена на преследването на онези, които вече са изключени от свободно и справедливо политическо участие", отбелязва Мансур Халити, който е вицепрезидент на Ромската фондация за Европа. "Словения направи нещо, което Европа рядко признава, че се случва в рамките на съюза - прие закон, който третира цяло малцинство като заплаха за сигурността."
Подобна е и позицията на Human Rights Watch, откъдето определят мерките като рискови за човешките права.
Европейската комисия реагира сдържано, но все пак предупреди правителството на Голоб.
"Насърчаваме Словения да гарантира, че прилагането на този закон не засяга непропорционално никоя общност, нито създава нови уязвимости за тези, които вече са изложени на риск", каза говорителят на комисията Ева Хрнчирова.
