"След бедствието получихме огромно съчувствие. Сега е време то да намери място в системата, а обещанията да се превърнат в действия."
Това е част от речта на външния министър на Непал Шишир Ханал на започналата в Анталия, Турция, 31-ва среща на върха за климата - т.нар. COP31.
Ханал представлява нация – както той самият се изрази, – която още скърби.
Внезапното наводнение в Непал в края на август, предизвикано от срутване на огромна маса скали и лед, отне живота на 1400 души.
След бедствието, наричано в страната „Хималайско цунами“, 5000 души са още в неизвестност, а възстановяването и повторното изграждане на унищожената инфраструктура ще струва една десета от цялата икономика на страната, поясни пред делегатите непалският министър.
"Науката потвърждава, че климатичните промени имат роля", каза още Ханал и настоя за нещо, за което гласовете в страната му са особено силни в последните месеци. В които месеци след катастрофата от август последваха още две бедствия, причинени отново от наводнения и от свлачища.
Непал иска климатична справедливост.
Азиатската страна е сред тези, които имат изключително малък принос към глобалните емисии и промяната на климата, а понасят непропорционално голям дял от тежестта на последствията - като загуба на човешки животи и икономически щети. Просто защото се намира в подножието и по склоновете на Хималаите и по пътя на бедствията, отприщени от техните топящи се ледници.
Освен това Непал е сравнително малка и доста бедна държава, която не е в състояние сама да покрива щетите от постоянните катастрофи, на които става жертва.
"Около половината от земята ни са гори, опазвани от местните общности, електроенергията ни е от водни централи и над 70% от купените нови пътнически превозни средства са електрически", казва министърът, описвайки въглеродния отпечатък на Непал, който - по данни на Световната банка, формира 0,1% от глобалните емисии.
Нещо повече - страната не е единствената, която носи последствията от промените в Хималаите. Планинската верига "поддържа животи и поминък на една трета от човечеството и се топи със зашеметяваща скорост", казва Ханал.
Ледниците на Хималаите са изключително важен източник на вода за голяма част от Азия - от тях извират някои от най-големите реки на континента, които захранват не само Непал, но и Индия, Пакистан, Бангладеш и други страни.
На тях се разчита за напояване на земеделски земи, производство на електроенергия, за промишленост и за битови нужди.
Топенето на ледниците представлява риск както от внезапни наводнения в краткосрочен план, така и от недостиг на вода в дългосрочен - при намаление на ледниковите запаси.
Затова Непал, заедно с две други малки, разположени във високопланински райони страни - Бутан и Киргизстан - са поискали официално темата за планините и климатичните промени да бъде включена като част от дневния ред на срещата за климата в Анталия.
Според тях планините трябва да бъдат разглеждани като отделен приоритет на международната климатична политика.
Това предложение обаче не е прието като част от дневния ред на COP31 и непалецът изрази недоумение защо "международната общност среща такива затруднения да признае за неотложен проблем, който засяга около 27% от земната суша и 15% от населението на света".
Непал далеч не е единствената страна, където се наблюдава подобна климатична несправедливост.
В Пакистан, където са и част от Хималаите, както и веригите Каракорум и Хиндукуш, наводненията също причиняват мащабни щети.
През 2022 г. огромен потоп заля около една трета от страната, след рекордни мусонни валежи, предхождани от период на екстремни температури до 50 градуса. Проучванията сочат, че за интензивността на валежите са допринесли климатичните промени. Топенето на ледниците също изигра роля, макар и по-малка.
Бедствието засегна над 30 млн. души, 8 млн. от които бяха принудени да напуснат домовете си.
Загубите надвишаваха 8% от БВП на страната. Същевременно Пакистан е отговорен за до 1% от глобалните емисии.
Известен е и примерът с Малдивите - които, освен че са застрашени от потъване при покачването на морското равнище, има риск да загубят и кораловите си рифове, които са важни за основни стълбове на икономиката като туризма и риболова.
Конкретно Непал настоява за три неща, които да компенсират донякъде дисбаланса.
Едното е светът да се придържа към целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната ера - което би предотвратило по-тежки последствия за Хималаите и регионите около тях.
Страната иска и специална международна програма за действие, насочена към планинските региони и климатичните промени. Идеята е проблемите на планините да не бъдат разглеждани като част от общите климатични политики, а да имат самостоятелно място.
Естествено, Непал настоява за повече и по-достъпно международно финансиране, съобразено със специфичните рискове в подобни държави.
Идеята на тази и подобни страни е климатичните фондове да отпускат пари според характерните за планинските региони рискове не само за инвестиции за намаляване на емисиите, но и за адаптация, и за покриване на загуби и щети.
Едно подобно конкретно необходимо мащабно финансиране са системи за наблюдение на ледниците, с които да се идентифицират рискови глетчери и езера, да се следят промените в тях и да има ранно адекватно предупреждение при съответната опасност от срутване и последващи наводнения и свлачища.
Искането на Непал за подобна система не е от сега и страната вече има одобрен проект за защита и наблюдение на 4 рискови ледникови езера с международно финансиране за около 36 млн. долара.
Изпълнението му е започнало през пролетта на тази година, но Непал е далеч от цялостна, скъпа и доста сложна поради спецификата и отдалечеността на планините си система.
Няма как да знаем дали наличието и ефективното действие на подобен мониторинг биха спасили поне част от хилядите загинали и изчезнали след наводнението от август 2026 г.
Но в Европа има един паметен пример за ефективна система - тази на Швейцария.
Благодарение на наблюдението и оценката на риска през 2025 г. жителите на селцето Блатен заедно с добитъка им бяха евакуирани дни преди алпийското село да бъде пометено от свлачището от тонове лед, кал и скали. Спасена беше дори куцата крава Лони, която беше изнесена от Блатен с хеликоптер.
