Най-песимистичните прогнози за глобалното затопляне вече не изглеждат толкова вероятни, колкото преди няколко години.
Според нови климатични модели част от водещите учени в света смятат, че сценарият за повишение на температурите с 4,5 градуса по Целзий до края на века вече е малко вероятен.
Причината е комбинацията от поевтиняването на възобновяемата енергия и ефекта от климатичните политики, които постепенно започват да ограничават емисиите. Вместо това изследователите вече поставят горната граница на най-лошия сценарий около 3,5 градуса над прединдустриалните нива.
Новите модели са разработени от международния проект Scenario Model Intercomparison Project (ScenarioMIP), чиито анализи ще бъдат използвани в бъдещите оценки на Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC) към ООН, пише Euronews.
Въпреки това учените предупреждават, че дори ревизираният най-лош сценарий остава значително над границата от 2 градуса, заложена в Парижкото споразумение за климата от 2015 г., и би имал тежки последици за планетата.
Как изглежда най-лошият сценарий?
За изготвянето на прогнозите изследователите са моделирали различни варианти за развитието на света до 2100 г.
При анализите са отчетени фактори като бъдещото население на планетата, потреблението на енергия, източниците ѝ, инвестициите в адаптация към климатичните промени, международното сътрудничество и политиките за ограничаване на емисиите.
Най-песимистичният сценарий предвижда свят, в който климатичните политики отслабват или се сриват, а използването на изкопаеми горива продължава да расте заедно с енергоемки технологии и начин на живот.
Според моделите подобно развитие би изисквало дори разработването на нови находища на изкопаеми горива с помощта на бъдещи технологии, тъй като сегашните запаси няма да бъдат достатъчни.
Учените разглеждат и възможността да бъде прекъсната тенденцията на поевтиняване на възобновяемата енергия - например заради недостиг на суровини за соларни панели, вятърни турбини и батерии за електромобили или заради международни търговски конфликти.
Докладът предупреждава още, че комбинацията от засилен национализъм, регионални конфликти, икономическа конкуренция и опасения за сигурността може да накара държавите да поставят вътрешните си интереси пред климатичните политики.
Според учените това би могло да доведе до срив както на международното, така и на националното сътрудничество по климатичните въпроси.
Рискът от необратими промени
Най-песимистичните модели показват, че подобен ръст на емисиите ще предизвика необратими промени в климатичната система на Земята, включително в дълбоките океани, ледниците и ледените покривки, които играят ключова роля за регулирането на глобалния климат.
Макар този сценарий да се определя като малко вероятен, учените предупреждават, че последствията му биха били катастрофални.
По-късно тази година ще бъдат направени и допълнителни симулации, които ще включват ефектите от обратните връзки във въглеродния цикъл. Техните резултати също могат да доведат до промени в прогнозите.
Какви са по-реалистичните варианти?
Освен най-лошия вариант докладът разглежда и по-умерени сценарии за развитието на климата.
Сред тях има варианти с високи емисии до средата на века, последвани от рязкото им намаляване, както и сценарии със засилени климатични политики, при които светът достига въглеродна неутралност възможно най-бързо.
Според учените това би ограничило вече "неизбежното" временно надхвърляне на границата от 1,5 градуса, заложена в Парижкото споразумение.
Моделите проследяват развитието на климата чак до 2500 г. Предварителните оценки показват, че ако сегашните климатични политики останат без промяна, глобалното затопляне вероятно ще достигне около 2,5 градуса.
Ако мерките за ограничаване на емисиите бъдат забавени, но светът все пак успее да постигне въглеродна неутралност до края на века, температурите могат да се повишат с около 2 градуса.
Дори "по-добрите" сценарии носят риск
Изследователите предупреждават, че дори сценариите с ниски емисии могат да доведат до необратими промени в морското равнище и ледените покривки в рамките на човешкия времеви хоризонт.
Според тях дори временното преминаване над границата от 1,5 градуса - дори ако впоследствие температурите бъдат понижени - може да нанесе трайни щети върху ключови екосистеми като кораловите рифове и тропическите гори.
Предишните климатични сценарии са разработени в средата на миналото десетилетие и използват реални данни за емисиите до 2015 г.
Новите модели разширяват периода до 2023 г. и отчитат по-прецизно реакцията на климатичната система на Земята към затоплянето - например способността на океаните и горите да абсорбират въглероден диоксид при повишаване на температурите.
