Комунистическа страна с откровена мачо-култура легализира еднополовите бракове след мощна кампания на правителството и приема един от най-прогресивните закони в областта на семейното право в цяла Латинска Америка.
Това е Куба, където на референдум на 25 септември близо 67% от избирателите гласуваха "за" предложения от комунистическата партия нов Семеен кодекс, който разрешава гей-браковете и позволява еднополови семейства да осиновяват деца. Новият закон също така легализира безвъзмездното сурогатно майчинство и насърчава равнопоставеността в семействата и правата на децата.
Първи приветства резултатите президентът на Куба Мигел Диас-Канел. "Въздадена е справедливост. Изплащаме дълга си към няколко поколения кубински мъже и жени, чиито семейни планове чакат от години този закон", написа той в Twitter.
Одобрението на гей-браковете не е нещо ново за тази част на света - те се признават и в Бразилия, Аржентина, Чили, Колумбия, Коста Рика, Еквадор и някои щати на Мексико. Забележителното е, че в Куба промяната се диктува не от групи за защита на граждански права, а от управляващата от десетилетия комунистическа партия и сочи собствената ѝ идеологическа промяна през годините.
Освен това референдумът беше и тест за подкрепата за правителството на фона на поредната икономическа криза в Куба, където има режим на тока, от магазините липсват редица стоки, все още има частично ембарго, наложено от САЩ, а пандемията допълнително влоши ситуацията като спря приходите от туризъм.
Затова и преди гласуването, на което кубинците трябваше просто да отговорят дали одобряват или не новия Семеен кодекс, той беше рекламиран по билборди, в медиите и на срещи с населението. "Като гласувате с "да" казвате "да" на единството, на революцията и социализма", обърна се по телевизията към сънародниците си президентът Диас-Канел.
Това далеч не винаги е била официалната позиция в Куба. През 60-те години на миналия век, след революцията, на преден план е "новият социалистически мъж", а хомосексуалистите не попадат в тази категория. Те са уволнявани от работа, а някои дори са пращани в трудови лагери.
Нещата се променят години по-късно, а водеща фигура за обръщане на хомофобските настроения е племенницата на Фидел Кастро - Мариела Кастро, която е сексолог и дъщеря на Раул Кастро. Мариела ръководи държавен институт за сексуално образование и открито адвокатства за правата на гей-общността.
Накрая се стига дотам самият Фидел Кастро да се извини на хомосексуалните за преследванията, на които са били подложени от неговата партия. През 2010 г. той лично пое вината за това, което нарече "голяма несправедливост".
Още преди официалното одобрение на еднополовите бракове, в Куба беше забранена дискриминацията на работното място на база сексуална ориентация, а здравната система осигурява безплатни операции за смяна на пола.
Управляващите на oстрова на свободата дори опитаха да легализират гей-браковете още през 2019 г., но срещнаха отпор от католическата църква и от евангелистите, както и от по-консервативни части на обществото.
Сега, при втория опит и след мащабна кампания, включваща 79 000 срещи с обществеността, Куба прие правило, за което управляващите могат да твърдят, че е демократично и съвременно, макар и на фона на референдум в страна с еднопартийна система.
Гласуването беше проведено на фона на най-тежката икономическа криза в страната за последните 30 години и можеше да се използва за протестен вот. Освен че за приемането на новия Семеен кодекс са нужни над 50 на сто от гласовете, за да бъде легитимен референдумът, на него трябва да се явят поне 50% от хората, които имат право на глас.
Затова и се появиха призиви за бойкот на вота или за гласове "против" новото законодателство.
"Преди няколко години нямаше да приема този Семеен кодекс. Но трябва да се поддържаме, това е много човечен закон", обясни вота си пред АФП 78-годишният бивш учител по марксизъм Елио Гомес.
"Аз съм християнка и имам други вярвания, не приемам това", казва пък учителката Зулика Корсо.
"Има далеч по-важни неща от Семейния кодекс - като факта, че няма храна и много хора са гладни", обясни пък портиерът Хулио Сезар Васкес. "Няма храна и хигиенни продукти, оцеляваме на фона на режим на тока. Не виждам причина да гласувам с "да", допълва и друг мъж пред избирателната секция - Хосе Антонио Кайехас.
И макар избирателната активност да е 74%, а референдумът да е успешен за комунистическата партия, и двата резултата са далеч от обичайните при предишни гласувания.
