Беше напълно очаквано e, че веднага щом дългограката, много привлекателна и доста стегната Майла Далбесио бе определена като закръглен модел, в мрежата ще се разрази фурор от недоволство.
Интервюто й за списание Elle се концентрираше върху нейната фундаментална роля на модел с (американски) размер 10 за гамата с бельо на Калвин Клайн. Според статията, Далбесио е "това, което модната индустрия все още изненадващо нарича "плюс модел"."
Делбасио е поредният пример за скандали около "плюс" моделите, с които всички сме твърде добре запознати, които се дължат на факта, че модният свят все още е пристрастен към болезнено слабите модели.
Всеки модел, който излиза извън тесните физически параметри на модата, е повод за медиен шум
Дори когато модната индустрия е правила редки опити да включва жени, които не изглеждат като типичните лица и фигури подиума, тя е склонна да дистанцира по-едрите тeла. Vogue Italia поставиха няколко плюс-модела на корицата си през 2011 година, за да докажат, че са позитивно настроени към различните размери, но това се превърна единствено в поредния повод за критики, че просто търсят сензационност.
Дори най-добре изглеждащите и очарователни "плюс" модели все още са приемани за аутсайдери, изключения с ограничен достъп до възвишения свят на модата (галерия).
"Мечтая всички да се наричаме просто модели, без пред това да стои думата "плюс". Всъщност по-скоро слабите модели трябва да бъдат наричани "минус размер", заявява Робин Лоули, първият "плюс" модел в Австралия.
На жените им е дошло до гуша да водят една и съща битка с модната индустрия
Около мини фурора за Делбасио се появиха много гневни блог постове, туитове и снимки от Instagram с критики, че моделът на бельо за Калвин Клайн с размер 10 (който сам по себе си изглежда изненадващ, освен ако не е европейски размер 10) се счита за "закръглен".
Редом с определенията кой трябва да се счита за "закръглен" би трябало да се разпространява и още едно послание до модната индустрия и медии: време е да бъде изоставено завинаги определението "плюс размер" и да спрем да поставяме граници (дори и бегли такива) между слабите и не чак-толкова слабите модели.
Определението "закръглен" предизвиква недоволство, понеже това разграничение неизбежно подлага на критика жените, за които се отнася - и прави нещата още по-лоши. И без това е достатъчно неприятно дрехите, които носиш, да бъдат описвани по категорично не-секси начин като "плюс размер".
Върхът на унижението обаче е да видиш стройна, привлекателна жена, която по никакъв начин не се доближава като вид до твоето тяло, да бъде обявена за "закръглена". Сякаш модната индустрия се преструва, че подобен модел по някакъв начин те представлява или отправя послание към битката ти да приемеш тялото си такова, каквото е, или дори по-лошо - прикрито намеква, че трябва всички да се стремим да изглеждаме като нея.
В защита на Калвин Клайн бихме могли да кажем, че модният дизайнер никога не е наричал Далбесио "плюс модел" - поне не точно с тези думи
Моделът ясно казва, че Калвин Клайн никога не й е слагал този етикет, нито се е държал с нея различно от останалите (по-слаби) модели. "При включването ми в кампанията на Calvin Klein, той никога не е реагирал в стил "ей, вижте, има и закръглена в нашата кампания". Бях абсолютно равностойна с всички останали. Няма разлика и разграничение. Няма отделна част за момичета с "плюс размер".
Освен това марката Calvin Klein се постара да презастрахова с изявление пред The New York Times, според което Далбесио и другите модели били избрани, за да демонстрират, че новата линия Perfectly Fit "е създадена да възвеличае и отговори на нуждите на различни жени, и че тези изображения имат за цел да комуникират, че нашата нова линия е по-достъпна и включва по-широк кръг от хора".
Заформи се обратна вълна на негативни реакции срещу тези, разкритикували Клайн, но от време на време тя обхващаше и критиците, които съвсем основателно осъждаха стандартите за визията, изградени от модната индустрия.
Шарлот Алтър от Time.com се подигра на общото недоволство, което хората чувстват, когато жени, изглеждащи напълно слаби на мейнстрийм публиката, биват наричани "плюс модели". Тя описва как "в определени кръгове това e морален еквивалент на това да се изяде бебе-сираче".
Въпреки това тя пропуска факта, че когато една жена, която е очевидно стройна и в добра физическа форма, получава етикет "плюс размер", за да се знае, че е по-голяма и тежка от средностатистическо приетото, това прецаква всички жени, които всъщност изглеждат съвсем обикновено или пък са малко по-големи от типичните жени, които и без това вече са достатъчно чужди на стереотипната визия на модния подиум.
Макар че признава, че новата кампания на Клайн би могла да наеме модел с размер 14, или дори 16, за да постигне наистина целта си, Алтър открито поздравява марката за тази "голяма стъпка напред".
Кратък поглед в уебсайта на Calvin Klein показва, че тази стъпка всъщност може би е доста мъничка. Сутиените в линията Perfectly Fit не са по-големи от 85DD, като само един от моделите изобщо предлага тази възможност. Новите бикини в колекцията пък не надвишават L размер.
Неслучайно модните марки са жертви на откровен инстинктивен хейт, когато става въпрос за проблеми с визията и възприемането на женското тяло
Въпреки десетилетията на неспирни и изрични оплаквания от нездравословните стандарти за визия, които популяризира, модната индустрия е склонна да отговаря с недоносени опити като използването на "плюс" модели като новост и изключение, вместо като постоянно присъствие за "специални" фотосесии.
Масовите списания за мода често пъти с нищо не са по-добри. Те включват Бионсе, Ники Минаж и София Вергара като примери за жени, които "смело" предизвикват стереотипите като "жени с форми", когато на практика те са слаби, стегнати жени, които отговарят на всички конвенционални стандарти, само че имат допълнителни екстри като големи гърди или дупета.
Както и при "пищни" и "жени с форми", част от проблема с "плюс размер" е, че не е много ясно какво попада под това определение. Различните модни къщи заявяват, че "плюс моделът" е размер 8 или по-голям, докато според други той е над размер 12 например (38 или 42 според европейските стандарти). Дори в случая с Делбасио, някои сайтове спорят дали Elle са прави, твърдейки, че модната индустрия би я нарекла "плюс модел". Самата Делбасио използва определението "по средата", заявявайки, че "не сме достатъчно слаби, за да сме малките размери, като нулев или размер 2 - но пък и не сме достатъчно големи, за да ни считат за плюс размер."
Донякъде е разбираемо защо Делбасио се опитва да не заема страна в скандала и да говори за "по средата," но допълнителните разграничения не са решение. Просто е крайно време да приключим завинаги с "плюс размер".
Всякакви разграничаващи понятия само подчертават, че се предполага нормално тя да бъде аутсайдер
Делбасио е красива, умна и артистична (особено ако си направите труда да изслушате цялото й интервю), и ще е тъжно, ако бъде запомнена като "постижението на Калвин Клайн" във физическото разнообразие, или че въобще се налага да обсъжда различния си "вид". Въпреки че тя казва само положителни неща за дизайнера (да не забравяме, че той все пак е неин работодател!), Делбасио ясно формулира сегашния натиск за размерите на моделите - по-добре от всички критици или защитници на модната индустрия.
Тя не само говори за това как нейните трудности с възприемането на тялото й я водят до ударни диети и злоупотреба с медикаменти; тя също така не твърди, че напълно е възприела и приела формите си. С възприятие за себе си, което е приятна изненада сред често пластмасовата, лишена от емоция индустрия на моделите, Далбесио говори как гледа по-"големи" жени, които не се срамуват да бъдат секси, за да се чувства по-комфортно по отношение на своето тяло.
Тя обича порносписанията, ориентирани към афроамериканските мъже, включващи "радикални жени със страхотни дупета", защото "те са уникална и въздействаща идея какво за мен е една жена." Отплесвайки се за малко и замечтавайки се, тя пита интервюиращия: "Някога отивате на плажа и виждате жена, която е примерно 150 кг и носи прашка, примерно лимоненозелена прашка и мрежеста дреха. Заявявате ли: "Изглеждаш страхотно, мамка му!"
Докато някои жени хвалят другите, които разчупват физическите клишета, но тайно всъщност се боят да не изглеждат като тях, Делбасио изразява искрена, неподправена възхита. Тя изглежда наистина желае да стигне до това ниво на спокойна, комфортна увереност.
Премахването на разграничения като "плюс размер" би помогнало и на нея, и на милиони други жени да се доближат до тази степен на приемане. Вместо постоянно да се сравняваме едни с други, трябва да можем да виждаме различните типове тела просто с благоговение. "Не е ли извратено и безумно това? За бога, аз съм модел, а се чувствам по този начин. Имам нужда от това признание," възкликва Далбесио. И тя е права. Извратено е, и безумно.
