В състава на Юве звезди не липсват, но те стигнаха толкова напред заради силния си отборен манталитет. Готовността на футболисти като Манджукич, Маркизио, Пянич, Куадрадо да се жертват за отбора се видя много ясно срещу Барселона и беше решаваща и срещу Монако снощи. „Бианконерите” са силни в защита не само заради страхотната игра на бранителите, а заради усилията на целия отбор, донесли две сухи мрежи срещу Барса, а вече и една срещу резултатното нападение на Монако. Всъщност Ювентус е пускал само два гола от началото на тазгодишната Шампионска лига и нито един в елиминационната фаза!
А първият гол снощи беше не само магически миг на вдъхновение от страна на Алвеш и голов инстинкт от страна на Игуаин, а отборно постижение, тъй като топката премина през повечето полеви играчи на Юве, преди да свърши във вратата на Субашич.
Единственият, който не се вписва напълно в отборните усилия, е самият Игуаин. Той продължава твърде често да изглежда като чуждо тяло в тима, направи и няколко комични отигравания в началото на мача – но Алегри не може да се откаже от футболист, който осигурява головете, а аржентинецът вече има 31 попадения от началото на сезона.
Монако, със своите 21 гола в 10 мача от Шампионската лига, изглеждаше като страховит съперник поне до снощи, но бяха блокирани от Юве по същия начин, по който и Барселона. Французите стреляха 14 пъти към Буфон, само че 9 от ударите излязоха извън вратата. Причината е, че Ювентус просто не оставя противниците да стрелят необезпокоявани и от удобни позиции.
В реванша е най-вероятно сценарият да се повтори. Футболистите на Монако са прекрасни в атака, но Юве не е губил у дома цял сезон и е твърде опитен тим, за да играе наивно като миналите съперници на „монегаските” – Манчестър Сити и Борусия Дортмунд. „Старата госпожа” ще изчака французите да сгрешат в защита, което те рано или късно ще направят, а играчи като Игуаин и Дибала ще се възползват от това.
33-годишният Даниел Алвеш беше смятан за приключил на топ ниво, незнайно защо. Нелепото е, че и до днес в Барселона не могат да запълнят празнината от напускането му и нямат достоен титуляр за неговия пост. А начинът, по който Алвеш игра срещу бившия си отбор и начинът, по който стана истинският герой на мача срещу Монако, напомни, че той е номер 1 на своя пост в съвременния футбол. Разбира се, бразилецът е много повече от просто десен бек и завърши вчерашния мач в халфовата линия, а неговите техника, въображение, футболен интелект и отдаденост в защита биха били ценни във всеки топ отбор.
Освен с двете асистенции срещу Монако (с магически пас с пета и елегантно фалцово центриране), снощи той се отчете със 7 изчиствания на топката, 3 създадени шанса за гол, 3 спечелени единоборства. Още нещо, което заслужава отбелязване: този сезон Дани Алвеш има шанса да запише трети требъл в кариерата си.
Левият бек не е най-ярката звезда на „монегаските”, но е твърде важен за един такъв голям мач. Той препуска нагоре-надолу по левия фланг през всичките 90 минути и позволява на Тома Льомар да влиза навътре и да търси позиции между линиите на съперника.
Менди обаче не игра срещу Ювентус заради контузията си в бедрото и без него Льомар въобще не беше толкова ефективен, а заместилият го Джибрил Сидибе не спечели нито едно от седемте си единоборства. Монако беше твърде уязвим по този фланг.
Тази година знаменитият вратар заслужава да спечели Шампионската лига, и то не заради цялостната си кариера, а заради представянето си именно в това издание на надпреварата. Мач след мач Буфон продължава да прави решителни намеси и да демонстрира върхова форма, нечовешка концентрация и спокойствие. След спасяванията срещу Барса, снощи той спря Фалкао, Мбапе и Жермен по безпрекословен начин. Представянето на Буфон е шампионско и последният голям трофей, който липсва във витрината му, би му прилягал.
