Тотнъм и Ювентус определено не разочароваха и в двата двубоя и предложиха очаквания сблъсък на футболни философии, на игрови стилове, на опита срещу младостта. И двата отбора заслужават похвали, но за съжаление от срещата им може да има само един победител.
Красивото в тези два мача беше, че съперниците получиха шанса да покажат това, в което са най-силни. Тотнъм умее да доминира и комбинира по радващ окото начин, Юве обаче също толкова добре умее да страда – и просто да печели, независимо как. Дори да е останал някой, който още подценява „шпорите”, той би трябвало да признае, че отборът на Почетино надигра европейски гранд в два мача. И показа, че представянето срещу Реал Мадрид в групите не е било случайно. От своя страна, „бианконерите” доказаха, че времето на този техен състав не е изтекло и никой не трябва да ги отписва.
Трудно е за проумяване как Юве успя да се промъкне напред след два такива мача. Снощи „бианконерите” изглеждаха сигурни мъртъвци до 64-ата минута, а след триминутното им събуждане вече беше достатъчно само да удържат до края на мача. На „Ювентус Стейдиъм” те отново бяха надиграни през целия мач, с изключение на първите десетина минути, когато отбелязаха двата си гола.
В реванша всичко беше срещу тях. Алегри трябваше да заложи на невъзстановените Игуаин и Дибала, пълни анонимници през цялото време, освен в онези магически три минути, когато донесоха скъпоценния обрат. Преди това защитата видимо се огъваше пред скоростта и фантазията в атаките на Тотнъм, а бранители като Киелини и Бардзали устояха единствено с характер и непримиримост срещу Сон, Кейн, Ериксен и останалите в бяло. Беше малко чудо, че Юве въобще успя да се задържи в мача след един час игра – но видяхме какво стана после.
Казаното дотук въобще не означава, че „Старата госпожа” не заслужаваше да продължи. Ювентус изнесе лекция на Тотнъм по ефективен футбол и за пореден път показа колко е важен опитът в евротурнирите. Тотнъм играеше, плетеше красивите комбинации, показа толкова класа, скорост и страст... докато Юве просто изчака противника да се оголи, отстреля го и отмина нататък. Този безскрупулен стил на игра направи Юве хегемон в Италия и го изкачи до финала на Шампионската лига миналата година.
Независимо че сега не са в най-доброто си състояние, „бианконерите” още са способни да измъкват нужните резултати от мачове, в които страдат неимоверно. А в Шампионската лига това качество има по-голяма тежест от красивия футбол.
Поне част от неутралните зрители сигурно изпитват съжаление, че повече няма да наблюдават Тотнъм в Шампионската лига този сезон. Колкото и добри впечатления да оставиха англичаните обаче, те не издържаха големия изпит срещу Юве и могат да се сърдят само на себе си. Прекрасното първо полувреме на „Уембли” изглежда ги заблуди и те пропиляха всичко точно в момента, когато държаха своята съдба в ръцете си. Имаха изгодното 2:2 от първия мач, имаха гол преднина и изнемогващ съперник, на когото трима от защитниците и един от халфовете висяха с жълти картони.
Именно тогава обаче Тотнъм не успя да довърши противника, отслаби натиска и позволи на „Старата госпожа” да се върне в мача. Внезапно вече нямаше значение какво са постигнали „шпорите” дотук – те разбраха как в Шампионската лига за 180 секунди можеш да загубиш спечеленото от над 150 минути в сблъсъка допреди това.
Единствените, които не бяха на нивото на мача, се оказаха съдиите. С поредица от важни грешки те можеха да опропастят напълно двубоя, но за щастие гафовете останаха на заден план и не се оказаха решаващи. Тотнъм можеше да получи дузпа още в началото за двойна игра с ръка на Киелини, после реферът Шимон Марчиняк беше длъжен да посочи бялата точка в полза на гостите – когато Вертонген очевидно препъна Дъглас Коща. Това стана точно пред допълнителния съдия зад вратата. Накрая, при изстрела на Кейн в гредата, страничният съдия някак пропусна да види явната засада, в която се намираше звездата на Тотнъм. Сантиметри разделиха Кейн от това да отбележи попадението, което да вкара мача в продължения.
В последните години в Шампионската лига се нагледахме на мачове, решени от съдийски недоглеждания, но винаги остава надеждата, че на следващ етап представянето на реферите ще се подобри. Все пак предстоят най-интересните и решителни двубои.
