Големият герой от „Парк де пренс“ е Георги Дерменджиев, стратегът на мача. Бате Гошо със сигурност е изгледал внимателно мача Монпелие – ПСЖ (3:0) от събота. И си е написал домашното по него. Елементарно е, няма нужда да открива топлата вода. Само с три удара в рамката на вратата Монпелие вкара три гола. При Лудогорец показателите са същите - два от два. На „Стад дьо ла Мосон“ в Монпелие ПСЖ игра с топката в 70% от времето и загуби мача. На „Парк де пренс“ тимът на Унай Емери имаше 60% на владение, но отново не спечели. На практика Дерменджиев приложи същата стратегия като треньора на Монпелие Фредерик Анц – без излишни рискове в отбрана и с не много, но добре организирани атаки. Не че имаше друг вариант, но очевидно това е начинът да се сражаваш с големи отбори като ПСЖ.
Деветима бразилци от двата отбора бяха свели глави в началото на двубоя, докато вървеше мълчанието в памет на загиналите футболисти от Чапекоензе. След това бразилската защита на ПСЖ (Тиаго Силва, Маркиньос, Максуел) капитулира два пъти пред Лудогорец. Особено болезнено за парижани беше второто попадение на Вандерсон, след като сънародникът му Джонатан Кафу отне топката от другия им сънародник Маркиньос и му я подаде на крака. Всичките петима бразилци от Лудогорец дадоха най-доброто от себе си, докато към тези от френския тим коментаторите имаха сериозни забележки след мача. Впрочем Южна Америка се представи в мача и с гола от световна класа със задна ножица на уругваеца Едисон Кавани, за който един ден вратарят Владо Стоянов сигурно ще разказва на внуците си, както и с изравнителния изстрел на аржентинеца Анхел Ди Мария. Друго си е да гледаш латиноси, винаги имат какво да покажат!
Колкото и да не се харесва на много от запалянковците, Кирил Домусчиев поне знае как се прави футбол. Издигна стадион (друг въпрос е доколко със собствени средства и доколко с държавни пари), направи и отбор, способен да играе, както трябва. Купува футболисти, които вършат работа не само у нас, а и в Европа. Съдете сами – на „Парк де пренс“ голямата тежест в защита беше изнесена от украинеца Игор Пластун, играл в центъра на отбраната, заедно с прочутия румънец Моци. Хайде, Моци си го знаем, и трибуна му вдигнаха даже. Но за колко беше купен Пластун това лято? За 500 000 евро, платени на Карпати (Лвов). Каква премия от УЕФА ще получи Лудогорец за равенството в Париж? Точно 500 000 евро. Значи само с тази точка в Шампионската лига Домусчиев си изби парите за защитника от Украйна. Но това са дребни сметки. По-едрите показват, че само от участията си в Европа досега Лудогорец е спечелил повече от 35 милиона евро. Такъв като Домусчиев очевидно е способен да организира отбор, който може да се опъне поне малко на ПСЖ и останалите богаташи. Ще се окаже, че във футбола наш Киро е успешен инвеститор поне колкото Роман Абрамович, само че във варианта му от Разград.
Да ти дойде на гости Лудогорец си е истинско бедствие. Изпитвали са го отборът на корпорацията „Филипс“ ПСВ (0:2) в Айдховен, Лацио (0:1) на Олимпийския стадион в Рим, да не говорим за комшиите от Партизан, Цървена звезда и Динамо (Загреб). Сега ПСЖ поне се отърва от загуба със спасителен гол в края на мача. А да измъчиш насред Париж отбор, на чиято емблема се мъдри световен паметник като Айфеловата кула, си е направо висш пилотаж.
Парадоксалното е, че механиката на играта на Лудогорец по никакъв начин не зависи от това дали мачът се провежда на българска земя, или някъде в чужбина. Тактическият замисъл винаги е един и същ, а навън резултатите даже са и по-добри. Съдете сами – в групите на ШЛ този сезон далеч от дома са спечелени две точки, а в София само една - от Базел, при това без вкаран гол и с триста зора.
Неподготвен за адекватен коментар на мача, бившият футболист на Левски Христо Йовов се опита да внушава в телевизионното студио, че успехът на Лудогорец в Париж бил резултат на щур късмет. Е, Лудогорец се справи чудесно напук на Йовов и останалите хейтъри.
Нека обаче се запитаме какво би трябвало да се разбира под късмет във футбола? Това е, ако духне силен вятър и вземе, че вкара топката във вратата. Всичко останало е резултат от играта и нищо друго. Двете греди на ПСЖ са просто удари в рамката, а не късмет. Съдията не свирил дузпа за французите? То това му е очарованието на футбола - че е точно толкова справедлив и несправедлив, колкото и самият живот. Йовов го знае най-добре, за колко дузпи само е падал! Владо Стоянов спасил мача? Ами нали това му е работата. Ама Лудогорец имал само два удара във вратата? Те пък взели, че влезли и двата...
По същата логика Христо Йовов може да отвори историята на собствения си отбор Левски и да зачеркне с дебелия флумастер великата победа над Щутгарт с 1:0 от 1983 г., когато целият мач се игра в полето на „сините“, а в последната минута Мишо Вълчев вкара гола за победата. Давай, Йовов!
Няма как на Лудогорец да не му върви навръх Никулден, когато се игра мачът в Париж. Помните ли победата над Лацио с 1:0 в Рим преди няколко години? Тогава българският архимандрит Климент подари на разградския отбор икона на Свети Николай Чудотворец, която и до днес футболистите разнасят със себе си у нас и в чужбина. Седи им в съблекалнята. А по-малка икона на същия светия треньорът Георги Дерменджиев къта във вътрешния си джоб. И я пипа за късмет! На някои това може да им се струва глупаво, но хората във футбола са суеверни. И Пеле е бил такъв, и Гаринча, и Марадона, а какво остава за нашите? От Лудогорец ще ви обяснят, че Николай е гръцко име, съставено от две думи: Нике, което означава победа, и Лаос, което значи народ. А и църквата в Разград се казва Свети Николай. Какво по-хубаво от това да те закрилят и висши сили? И как няма да те споходи щастието точно на Никулден?
