Строежът на днешния национален стадион „Филип II” започва още през 1978 г. с вдигането на южната трибуна. Три десетилетия по-късно, през 2008 г., стартира операцията по разширяването му. Изградена е северната трибуна, тържествено открита година по-късно навръх националния празник Илинден, 2 август. Десет дни по-късно на новата арена играят Македония и Испания, а драматичният двубой завършва 2:3. Впоследствие е реконструирана южната трибуна, а до 2012 г. са изградени източният и западният сектор. Така новооткритият стадион вече побира 34 000 зрители, а за всички строителни дейности отиват почти 60 милиона евро. Най-посетеното събитие на „Филип II” обаче не е футболна среща, а концертът на сръбската поп-звезда Желко Йоксимович, събрал почти 50 000 зрители. Миналата година там националният тим на Македония посрещна Испания и Италия в световните квалификации, а сега на арената ще се сблъскат Реал и Манчестър Юнайтед.
От основаването си през 1945 г. Вардар (Скопие) е футболната гордост на Македония. Участва през цели 33 сезона в елитната футболна класа на Югославия, където заема 11-о място във вечната ранглиста. Връх в клубната история е 1961 г., когато на стадион ЮНА в Белград смелчаците от Скопие грабват Купата на Югославия с победа 2:1 над хърватите от Вартекс. През 1987 г. предвожданият от легендарния нападател Дарко Панчев отбор дори триумфира като шампион на Югославия, но за кратко. След съдебно решение и връщане на отнет актив от шест точки, титлата на скопския тим е отнета. Връчват я на Партизан (Белград). След отделянето на Македония в началото на 90-те години Вардар става 10 пъти шампион на страната, четири титли има Работнички (Скопие), а по три са за Силекс (Кратово) и Слога. Град Тетово, където преобладава албанското население, също може да се похвали с двете шампионски отличия на своите тимове Ренова и Шкендия.
Футболното дерби на Македония е това между Вардар и Пелистер (Битоля). Дори не толкова футболно, тъй като от 61 мача дотук тези от Битоля са спечелили едва 14. Но феновете на двата отбора, известни още като „Комити” и „Чкембари”, никак не се обичат. Хич даже! Всъщност враждата почва още от сезон 1989/90, когато Вардар посреща Цървена звезда във възлов мач от първенството на Югославия. Група фенове на Пелистер пристигат в Скопие, за да подкрепят македонските си сънародници от Вардар. Уж приятелски жест, само че си изяждат боя от „Комитите“. Оттогава почва кръвната омраза, тъй като тези от Битоля хич не са с къса памет. Историята помни десетки сбивания, пукнати глави и насинени физиономии. Заради това значителна част от обикновените запалянковци предпочитат да си останат пред телевизорите, вместо да отидат на стадиона.
Най-големите сблъсъци се случват през 2014 г., когато дербито се играе в Битоля. Полицията обкръжава агитката на Вардар, а по неизвестни и до днес причини един от униформените взривява граната със сълзотворен газ между запалянковците. От взрива са ранени доста хора, а един от феновете губи завинаги ръката си.
Под това заглавие спортното издание „Екип” пусна текста си за стадиона в Струмица. Именно там по-рано през юли Вардар победи Малмьо и Копенхаген в квалификациите за Шампионската лита, тъй като „Филип II” в Скопие влезе в козметичен ремонт за финала между Реал и Юнайтед. Под „швеганите” разбирайте шведите от Малмьо, останали шокирани да видят, че рушащото се съоръжение е под охрана и отбрана от някакъв пес, настанен в кучешка къщурка.
Ако не сте чели никога нищо на македонски, сега е моментът: „Македонија и се е можно…Па, дури и куче да го чува стадионот, каде утре ке се игра натпревар од квалификациите во Лигата на шампионите. На ваков начин, Швеганите ја опишуваат сликата која ја увидоа по доагањето во Струмица, каде утре, со почеток од 18 часот, македонскиот првак Вардар ке го пречека шведскиот шампион Малме во реванш дуелот од елитното европско клупско натпреварување…” Демек, шведите ще пуснат снимката, на която кучето пази стадиона.
Разбира се, изданието по никакъв начин не одобрява мизерията на съоръжението в Струмица, и разяснява защо Вардар не играе на „Филип II“ в Скопие. „Приоритет е да се подготви за Суперкупот на Европа, дуелот што ке го играат Реал Мадрид и Манчестер јунајтед на 8 август. А, дотогаш, нека се срамиме вака, во очите на Европа…Па, барем и кучево…со педигре да беше…”, завършва изданието.
Най-големият македонски футболист за всички времена се казва Дарко Панчев. Роден на 7 септември 1965 г. в Скопие, знаменитият голмайстор прави невиждан фурор с екипа на Цървена звезда. За тима от Белград Панчев вкарва 84 гола в 91 мача, и триумфира с Купата на европейските шампиони през 1991 г., когато на стадион „Свети Никола” в Бари „звездашите” на треньора Люпко Петрович бият във финала италианския Сампдория (0:0, 5:4 след дузпи). Именно Дарко изпълнява хладнокръвно решаващата пета дузпа във вратата на Паскал Олмета. По-късно Панчев носи екипите на Интер, Лайпциг, Фортуна (Дюселдорф) и Сион. За националния тим на Югославия вкарва два гола на Световното през 1990 г., а други негови осем попадения класират „плавите” на Евро `92. В навечерието на шампионата обаче тимът е изваден заради санкциите, наложени от ООН…
Най-паметната дата в кариерата на Дарко Панчев обаче си остава 4 март 1992 г., когато Цървена звезда гостува на гръцкия Панатинайкос в мач от Шампионската лига. На границата нападателят е задържан за дълго време от гръцките власти, тъй като в документите му пише, че е от македонска националност. А тя не се признава от елините! Дарко си го връща тъпкано, като забива и двата гола за победата на Цървена звезда с 2:0, смълчала 80 000 зрители на Олимпийския стадион в Атина. Другото голямо име в новата история на македонския футбол е това на игралия дълги години в Италия Горан Пандев.
Подобно на нашия Бойко Борисов, премиерът на Македония Зоран Заев също е близък до футбола, и въобще до спорта. Като доскорошен кмет на Струмица Заев лично участва в организирането на ред футболни турнири в града. Преди година удря много здраво рамо на женския футбол в Струмица и околността, като стартира проект с участието на ФИФА, Футболната федерация на Македония и общината. Още на първото събиране пристигат 160 храбри момиченца от 7 до 12 години, увлечени по магията на топката. А няколко месеца преди да бъде избран за премиер, Заев се появи на стадиона в словенския град Копер за приятелския мача между Словения и Македония. Въпреки височайшето присъствие, макетата отстъпиха с 0:1…
В кабинета на Зоран Заев присъства и един бивш футболист. 38-годишният професор Драган Тевдовски, който е министър на финансите, навремето се е явявал обещаващ талант от школата на Вардар (Скопие). А като младежки национал на Македония дори печели сребърен медал на Балканското първенство през 1997 г. Давай, Драгане!
Футболните отношения между двете страни имат и своите корени. След присъединяването на значителна част от Македония към България през Втората световна война, във футболния ни шампионат се включват петте най-силни отбора от вардарската част: скопските Вардар, Македония и ЖСК, Македония (Битоля) и Гоце Делчев (Прилеп). Бързо става ясно, че най-силните отбори у нас, които ще спорят за титлата на царството, са софийският Левски и Македония (Скопие). Те играят общо четири мача помежду си през 1942 г.: два от първенството на регионалната софийска дивизия, и още два във финала за титлата. В състава на Македония има ред отлични футболисти начело с легендарния Джино Симеонов, носил в няколко мача по онова време и екипа на България, а впоследствие национал на Югославия.
Първият мач от регионалната група между двата отбора в Скопие така и не завършва, тъй като играчите на Македония напускат терена четвърт час преди края заради тенденциозното според тях съдийство на арбитъра Траянов. Левски печели служебно с 3:0, а ответният мач в София завършва 2:2. Впоследствие и двата отбора се класират във финала за титлата. В Скопие над всички е Божив Ласков, подсигурил победата на Левски с 2:0 след две точни изпълнения. Ласков става герой и на реванша на 18 октомври в София, негов гол носи победата за Левски с 1:0, шампионската титла и Царската купа. И при двете си визити у нас футболистите на Македония и техния треньор Иле Шпиц са приветствани топло от многохилядната публика.
От запазените снимки се вижда, че преди мачовете футболистите – по своя воля или задължавани – е трябвало да отдават хитлеристки поздрав с вдигната ръка.
След отделянето на Македония като самостоятелна държава в началото на 90-те години се засилва трансферният пазар с футболните клубове от България. Първият македонец, печелил трофей у нас, е защитникът Бобан Бабунски. Бившият национал на Югославия носи екипа на ЦСКА във финала за Купата на България срещу Ботев (Пд), спечелен от „армейците” с 1:0 в Благоевград. По-късно ЦСКА наема за треньор Гьоко Хаджиевски, а в състава пристигат и неговите сънародници Игор Марковски и Саша Чирич. През „Армията” минава и Илия Найдоски, съотборник на Дарко Панчев от финала за КЕШ през 1991 г. Друг македонски национал Роберт Петров става шампион на България с два отбора – Локомотив (Пд) и ЦСКА.
Последният засега наистина качествен македонски футболист, играл у нас, е Дарко Тасевски. Той участва в спечелването на последната титла на Левски през 2009 г., а няколко сезона по-късно заминава за чужбина. Не си тръгва обаче с празни ръце, тъй като отвежда със себе си прелестната Мис България 2010 Ромина Андонова.
Макар че с макетата сме съседи, националните отбори на двете страни са играли помежду си едва седем приятелски срещи. България има четири победи, Македония е с две, а един мач завършва наравно.
Първият двубой се провежда през 1995 г. в Струмица и завършва без гол, но и в двата състава липсват доста важни фигури, начело с Христо Стоичков и Дарко Панчев. Година по-късно в София бием 3:0 с голове на Емо Костадинов, Стоичков и Иво Георгиев. През 1998 г. точен изстрел на Георги Христов от Партизан подсигурява македонската победа с 1:0 в Скопие. Със същия резултат България печели следващия двубой през 2001 г., като попадението на Красимир Балъков е от дузпа. Пет години по-късно бием като гости пак с 1:0, след отлично изпълнение на Мартин Петров. Два късни гола на Ибраими и Трайковски носят успех на македонците в мача през 2013 г. в Скопие. Пак там преди година България печели последната си засега победа срещу комшиите с 2:0 след попадения на Димитър Рангелов и Александър Тонев.
