За треньора Димитър Димитров сблъсъците с Милан бяха шанс да докаже, че е способен да надмине миналите европостижения на тима с Георги Дерменджиев и Стойчо Стоев начело. Само че Херо просто има нужда от повече време, за да изгради Лудогорец такъв, какъвто го иска. Той завари състава в преходен период, със сериозни липси на някои постове и с определени футболисти, които очевидно не се вписват в концепцията му. Освен това основни единици застаряват и на Димитров се пада задачата да наложи постоянни заместници на фигури като Моци, Марселиньо, Дяков. Явно ще му трябват поне още един-два трансферни прозореца, за да сглоби такъв състав, какъвто би искал да има.
След втория мач Херо заяви, че отборът му е имал нужда от повече късмет, за да се представи добре, но проблемите на Лудогорец в тези мачове не бяха въпрос на късмет. След като в груповата фаза на Лига Европа треньорът изненадваше съперниците с различни схеми и подходи, срещу Милан той не предложи нищо интересно тактически, а Лудогорец показа твърде малко в атака и в двата мача. Очакваше се с атакуващите футболисти, с които разполагат, „орлите” да затруднят повече Милан. Не си пролича обаче треньорът да е измислил верния подход, с който това да стане. Даже в реванша италианците бяха предимно с резерви, но Лудогорец стигна само до един опасен шут на Шверчок.
Лесно е всичко да бъде оправдано със силата на съперника, но при показаната игра особено във втория мач, отговорност не може да не се търси у треньора.
Лудогорец беше принуден да се изправи срещу Милан без да е играл официален мач от средата на декември. Зимната пауза в българския шампионат означаваше, че „орлите” неизменно ще излязат от ритъм през януари и ще наваксват със скучен и изтощителен подготвителен лагер – а през това време италианското първенство вървеше без прекъсване. Докато в Лудогорец уреждаха контроли, Милан получи възможност да преодолее кризата и да излезе от дупката, в която беше изпаднал в края на 2017 г. Гатузо напипа състава и вдигна тима си, който очевидно беше в по-добра кондиция от разградчани и в двата мача.
На Лудогорец липсваше обичайната острота и комбинативност, имаше доста брак в пасовете и позакъснели дефанзивни действия. Просто основните единици се нуждаят от малко повече игрови ритъм. Съвсем същия проблем имаха „орлите” и миналата година по това време, когато отпаднаха от Копенхаген на този етап от турнира. За съжаление обаче, зимната пауза е твърде голям и засега непреодолим проблем, с който ще се сблъсква не само Лудогорец, но и всеки български отбор, който успее да се задържи в евротурнирите и напролет.
Преди срещите с Милан от лагера на Лудогорец се изреждаха да обясняват, че имат реални шансове да отстранят именития съперник. Дали заради приказките колко е слаб тимът на Гатузо или заради няколкото добри мача на „орлите” през годините срещу елитни противници, разградчани може би си бяха повярвали повече от необходимото. Случилото се на терена показа, че Лудогорец още е доста далеч от големите в Европа, дори и те да се намират в продължителен слаб период като Милан в момента. Заслуженото поражение от „росонерите” би трябвало да подейства отрезвително, но не и да обезсърчи хората в клуба – все пак по-важното е, че Лудогорец се задържа в евротурнирите и продължава да стига до мачове от такъв ранг.
