Левски даде големи надежди на феновете си за новия сезон заради първото полувреме срещу Сутиеска на българска земя. В реванша обаче се видя съвсем ясно, че кой знае какви поводи за оптимизъм няма. „Сините” играха слабо срещу един доста посредствен отбор и особено през второто полувреме едвам се спасиха от загуба. Първият мач с Хайдук е още следващата седмица и дотогава треньорът Николай Митов няма как да промени кой знае какво в игровия облик. Отпадане от хърватите е най-логичното нещо, което може да се случи и от това не бива да се правят драми. Напротив, шансът на Левски е да излезе с нагласата, че може само да спечели от мачовете с Хайдук и че ако футболистите не поднесат сензация, никой няма да им се сърди.
Реално Левски изпълни план минимум при участието си в Европа – да отстрани един съперник. Това беше скромната, но и съществена цел, при положение, че не се беше случвало на „сините” от 7 години насам и че те са съвсем нов отбор с абсурдно малко време за подготовка и с още течаща селекция. Проблемите на тима са неизброимо много, но най-простичко казано, в Левски няма достатъчно стойностни футболисти и без нови попълнения във всички линии, отборът ще страда доста и през новия сезон (вече привлечените халфове Жорди Гомес и Нелуц Рошу тепърва ще се включват в отбора). А на сегашните футболисти ще им трябват поне няколко месеца за сработка, преди да могат да им се дават адекватни оценки.
И в двата мача срещу Партизани се видя ясно, че Ботев е по-добрият отбор, но „канарчетата” го доказаха и като резултати с две победи, втората от които очевидно без максимално напрягане. Пловдивчани продължават да прогресират благодарение на успешните ръководни решения и най-вече защото оставиха треньора Николай Киров да работи. Спечелването на Купата на България и участието в Лига Европа изпълниха отбора с ентусиазъм преди началото на новото първенство, в което Ботев е способен да гони високи цели. А докъде може да стигне в евротурнирите? Бейтар Йерусалим изглежда преодолим съперник във втория кръг, но най-важното ще е Ботев да продължи да играе освободено и да не се изхвърля предварително с приказки за групите на Лига Европа.
С представянето си в българското първенство Дунав заслужи да играе в Европа, макар че попадна там едва след логичното изхвърляне на ЦСКА-София. Но неволите започнаха още при жребия, когато беше изтеглен един от най-силните възможни съперници - Иртиш на Димитър Димитров-Херо не е някаква невиждана класа, но беше твърде тежко изпитание за русенци. Всъщност липсата на опит е най-видимата причина за отпадането на Дунав в два мача, в които отборът не игра никак лошо. Наивно пуснати голове в самото начало на двете срещи и пропуски пред вратата на съперника във важните моменти провалиха тима без той да отстъпва видимо на противника. Въпреки отпадането, пред Дунав стои по-важният въпрос дали ще може да направи още един сезон като предишния и да се утвърди в първата шестица на българския футбол.
При сегашното ниво на българския футбол, не можем да си позволим да приемаме победите над тимове като Партизани и Сутиеска за даденост – те са си успех и феновете имат защо да им се порадват. Шампионът Лудогорец тепърва ще започне тазгодишното си участие в Европа и за „орлите” е ясно, че целта е единствено ново влизане в групите на Шампионската лига. Само че всички останали български отбори, които попадат в евротурнирите, на този етап са принудени да мечтаят доста умерено. Всяка записана победа, на който и да е етап от Лига Европа, си е постижение за тях и не бива да бъде подценявана.
