Този несъмнено велик отбор на Реал показва, че все още е гладен за успехи. Покрай лошите резултати по-рано през сезона, мотивацията на футболистите беше поставена под въпрос, но с това, което правят в Шампионската лига, те показват, че най-силните им години не са преминали. Срещу Ювентус "кралете" от самото начално започнаха с идеята да надиграят съперника и да решат всичко още в първия мач и го постигнаха повече от категорично - крайният резултат можеше да е с пет-шест гола в тяхна полза. На полуфиналите Зидан и играчите му ще се изправят срещу още някой гранд, но точно в този турнир те няма от какво да се страхуват. Останалите трябва да се страхуват от тях.
Хвалейки Реал, не бива да забравяме, че техният съперник ги улесни твърде много в тази среща. Юве си позволи непростими за това ниво грешки и беше далеч от типичната стабилност в защита. "Бианконерите" съвсем сами си причиниха всички големи главоболия в мача. Когато тяхната отбрана допусна толкова елементарен гол още в третата минута, вече беше очевидно, че тимът е далеч от обичайните си стандарти. До задната ножица на Кристиано се стигна единствено заради ужасното недоразумение между Буфон и Киелини, които по някаква причина не успяха да се разберат за една лесна топка към наказателното им поле. Впоследствие се провали и Дибала с червения картон, а при такива грандиозни гафове срещу Реал в Шампионската лига, 0:3 изглежда даже като леко наказание.
Масимилиано Алегри отново загуби категорично треньорския сблъсък със Зидан. Този път Алегри избра странен титулярен състав и грешките му лъснаха още през първото полувреме, преди да се стигне до големия кошмар. В отсъствието на наказания Пянич, Алегри заложи на Бентанкур в средата на терена и остави резерви Матюиди, Маркизио и даже биткаджията Манджукич, който неведнъж е бил от огромна полза със себераздаването си в такива мачове. Бентанкур направи редица грешки, закъсня и при откриващия гол и висеше с жълт картон от 26-ата минута нататък, но изкара цял мач. Алегри също така реши да остави Куадрадо резерва и да пусне Алекс Сандро в по-предни позиции, където бразилецът беше твърде неефективен. Необичайно подреденият тим на Юве беше лесна плячка за смъртоносния Реал с невероятния Иско в центъра. А Алегри прибегна до смени чак когато резултатът беше 0:2, а Ювентус беше с 10 души на терена - тогава изходът от целия сблъсък вече беше решен.
Вече изглежда няма какво да се каже за Роналдо и за представянето му конкретно в Шампионската лига. Достатъчно е да се отчете статистиката - той е вкарвал във всеки един мач от турнира този сезон, записва поредните си рекорди (първият с голове в 10 поредни мача в ШЛ и с 22 гола във фазата на 1/4-финалите), а в последните си 12 мача за Реал във всички турнири има 23 гола. Задната му ножица снощи е изпълнение, което няма нужда да се коментира, а просто да се гледа отново и отново.
За отбелязване е, че португалецът (също смехотворно отписван от някои по-рано през сезона) отново успява да намери най-добрата си форма за решителните мачове от кампанията. Именно това донесе трофея в Шампионската лига на Реал миналата година, а сега CR7 отново изглежда най-добър, когато залогът е най-голям. Заслугата е не само негова, но и на треньора Зидан, който много внимателно разпределя силите му и му осигурява достатъчно почивка преди големите двубои.
С просто око се виждаше, че Пауло Дибала е прегорял в този мач. Той беше пълен с амбиция от първата минута, добре осъзнаващ, че от него се очаква да блести най-силно именно в такива двубои. Аржентинецът обаче редуваше силни изяви с необмислени действия и беше най-опасният в редиците на Юве, но същевременно закопа тима си с червения картон още в 66-ата минута. Той беше официално предупреден за нагла симулация в края на първата част, после продължи да поема излишни рискове и направи нова симулация в центъра, за да дойде моментът на влизането с бутоните срещу Карвахал, което съдията просто нямаше как да подмине. Провалът в тази среща вероятно ще преследва дълго Дибала и отново поставя под въпрос мястото му сред най-класните футболисти в света.
