След първите три кръга от груповата фаза ситуацията на Тотнъм изглеждаше безнадеждна. Отборът имаше само една точка, спечелена с доста отчайващо 2:2 в гостуването на ПСВ Айндховен, в което победата изглеждаше задължителна, но късен гол на Люк де Йонг я осуети. Преди това "шпорите" бяха допуснали късен обрат срещу Интер, бяха загубили и от Барселона. В следващите три мача обаче момчетата на Маурисио Почетино се завърнаха от мъртвите с инфарктен успех над ПСВ вкъщи, с изстрадан триумф в тежкия тактически сблъсък с Интер и с изравняването срещу Барселона снощи, което позволи на "шпорите" да изпреварят Интер за второто място. Лондончани не спряха да вярват в себе си и си заслужиха радостта, както и възможността през пролетта да приемат елиминационен сблъсък от Шампионската лига на новия си стадион.
При Лучано Спалети Интер определено бележи прогрес, но остава отбор, който сам си причинява всички несгоди. "Нерадзурите" положиха огромен труд в група B, след като бяха в четвърта урна на жребия, за да стигнат до един финален мач - в който победа у дома над спечелилия само точка досега ПСВ Айндховен щеше да ги класира напред. Но големият двубой започна с ужасна грешка на Асамоа, ПСВ поведе и мачът бързо се превърна в мъка за Интер. Безпогрешният Икарди успя да изравни с първия си реален шанс в мача и изглеждаше, че отново ще стане герой. Даже след изравняването обаче, Спалети не прояви достатъчно смелост да търси победата и извърши негативна смяна, разчитайки, че резервите на Барселона ще удържат аванса си над Тотнъм. Лукас Моура обаче изравни на "Камп Ноу" и Интер трябваше да усети гнева на освиркващите тифози, които знаят, че този тим на Спалети можеше да постигне нещо много повече в турнира.
Върджил Ван Дайк отдавна оправда платената за него сума и доказа, че заслужава да бъде най-скъпият защитник в света, тъй като напълно преобразува отбраната на Ливърпул. Но с трансфера на Алисон в клуба още веднъж показаха колко впечатляващо точна е трансферната им политика. И не става въпрос само за спасяването в 92-ата минута срещу Наполи, което остави Ливърпул в Шампионската лига. Бразилският страж ръководи защитата, с лекота пресича центрирания и вдъхва увереност на съотборниците пред себе си, че могат спокойно да му върнат топката при всяко затруднение. С такъв вратар Ливърпул е завършен отбор, а неволите на поста от миналия сезон изглеждат много далечен спомен.
Може би като цяло Наполи надмина очакванията с представянето си в тази група, показа, че е равностоен на Ливърпул и ПСЖ и беше на косъм да се класира. Но неаполитанците могат да се сърдят само на себе си за отпадането заради този последен мач, в който просто не бяха на висота. Защитата им скърцаше все повече с всяка следваща минута на "Анфийлд", те не успяваха да разгръщат достатъчно добре контраатаките си, а към края, когато хвърлиха всичко напред, така и не отправиха достатъчно класен завършващ удар, с който да накажат съперника. Утехата за отбора е, че има качествата да спечели Лига Европа и си заслужава от пролетта да насочи усилията си натам.
Докато Мохамед Салах (завърнал се вдясно на нападението) изнасяше на гърба си повечето атаки на Ливърпул вчера, останалите двама от нападателното трио страдаха срещу Наполи. Роберто Фирмино продължава да върши много работа без топка, но напоследък е позагубил самочувствие и не представлява особена заплаха за противниковата защита. Садио Мане отново се движеше много добре и си намираше точните позиции, но пропуските му бяха шокиращи и можеха да костват твърде много на Ливърпул. Нищо чудно, че Юрген Клоп все по-често прави размествания в титулярното трио и включва Джердан Шакири и Даниел Стъридж сред стартовите 11. Просто атаката на "мърсисайдци" не е достатъчно свежа и не бележи с такава лекота като през миналия сезон. А предстоят много тежки мачове по Коледа през няколко дни...
