Първият от двата английски финала в евротурнирите приключи и категорично короняса Челси с трофея от Лига Европа.
Челси отнесе Арсенал с 4:1 в Баку и за втори път в историята си спечели турнира, с което приключи триумфално своя сезон 2018/19.
Всички попадения паднаха след почивката, но в срещата не липсваше динамика и през първата част. Арсенал игра по-силно в първите около 30 минути и даже можеше да открие резултата, като Гранит Джака беше най-близо до гола с един топовен шут отдалеч.
После Челси наложи натиск и на два пъти спасявания на Петър Чех запазиха нулевото равенство.
В 49-ата минута вратарят вече нямаше какво да направи при изключително класния удар на Оливие Жиру с глава след плонж - и Челси поведе с 1:0. В 60-ата минута Педро удвои след асистенция на Еден Азар, а 5 минути по-късно Мейтланс-Найлс направи дузпа срещу Жиру и от бялата точка Азар покачи на 3:0.
Това бяха минутите, в които Челси нанесе своя удар, а Арсенал се оказа в нокдаун. Скоро резервата Алекс Иуоби намали за "топчиите" с най-красивия гол на вечерта, но след едва 3 минути Жиру асистира на Азар за 4:1 и вече нямаше какво да попречи на "сините" да победят.
До края двубоят остана динамичен и с положения и пред двете врати, но крайният победител просто не подлежеше на съмнение.
Загубата за Арсенал е особено болезнена, защото отборът до последно се надяваше да се класира за Шампионската лига именно чрез спечелване на Лига Европа.
"Артилеристите" останаха пети във Висшата лига, а провалът в този финал означава, че те ще пропуснат ШЛ за трети пореден сезон.
Богатият на събития и емоции мач беляза и края на кариерата на вратаря Петър Чех, който спечели любовта и уважението както на Арсенал, така и на Челси с велики мачове и за двата тима.
Един от героите Еден Азар призна, че това е бил последният му двубой за Челси - неговият трансфер в Реал Мадрид ще бъде финализиран в близките дни. За Маурицио Сари все още е под въпрос дали ще бъде треньор на отбора и през следващия сезон.
Какво научихме от финала в Баку за двата отбора, как можем да обобщим техния сезон и какво ги очаква в бъдеще?
Вижте в петте извода от Челси - Арсенал 4:1:
1. Сари заслужи да остане, но ще го иска ли той самият?
Вече няма съмнение, че първият сезон на италианеца на "Стамфорд Бридж" беше успешен. Той изведе тима до трето място в първенството, до финал за Купата на лигата, а сега взе и европейски трофей, Сари заслужава да остане в Челси, друг е въпросът дали ще има желание, ако e истина информацията, че от Ювентус го искат за нов треньор след раздялата с Макс Алегри.
Първият сезон на Сари в Челси мина през доста възходи и падения, но той остана верен до фанатизъм на разбирането си за футбола и на налагания стил, за което фенове и анализатори в Англия се скъсваха да го критикуват. Сарибол обаче има бъдеще на английската и европейската сцена, особено ако бъде прилаган с още няколко подходящи за стила нови играчи. Дотук Сари изпълни и преизпълни своите задачи, на ход е ръководството на Челси.
2. Жиру беше фигура номер 1 за Челси в тази Лига Европа
Оливие Жиру напусна Арсенал и отиде в Челси с надеждата да играе по-често, но и в новия си клуб се задържаше предимно на скамейката. Този сезон обаче французинът направи Лига Европа своя личен турнир. Той стана голмайстор на надпреварата с 11-те си попадения и има главна заслуга за спечеления финал, в който прояви най-големите си качества.
Жиру е все така комбинативен, интелигентен и елегантен централен нападател, който се допълва прекрасно с футболисти с острота и въображение като Азар и Педро. И тъй като Гонсало Игуаин не успя да се адаптира блестящо при първия си полусезон във Висшата лига и оставането му в Челси не е сигурно, Жиру вероятно се надява да стане титуляр и в първенството. Изглежда и че си го заслужи.
3. Арсенал все още не е преодолял слабостите от ерата "Венгер"
Арсенал за кой ли път се показа като психически лабилен отбор, който колективно навежда глава пред първата трудност и не проявява характер в големите моменти. Въпреки позитивното начало, "топчиите" не изглеждаха като тима, който по-силно иска победата - а за тях срещата беше с по-голям залог, защото Челси вече си беше осигурил класиране в Шампионската лига.
Играчите на Унай Емери не успяха да се възползват от добрите си моменти в ранните минути и щом получиха първия гол, много бързо се сринаха и напълно изпуснаха контрола. Ветераните Лоран Косчелни и Начо Монреал изглеждаха много зле в защитата, Обамеянг и Лаказет не демонстрираха доброто си разбирателство, а Месут Йозил още веднъж изчезна в голям мач и не оправда заплатата си и статута си на звезда.
Като цяло, в Арсенал въобще няма да искат да си спомнят този мач, а той можеше да придаде съвсем друг облик на целия им сезон. Пропуснатите дивиденти от участие в Шампионската лига ще забавят прогреса на отбора, но така или иначе, през летния трансферен прозорец нуждата от попълнения е огромна.
4. Азар е пример с отношението, което показа към Челси
Еден Азар се сбогува с феновете на Челси по подобаващ начин - с велик мач с два гола и асистенция и със спечелване на Лига Европа. В миналото белгиецът е бил обвиняван, че не показва най-доброто от себе си във важните мачове, но този път беше най-силен точно когато "сините" трябваше да убият интригата в сблъсъка.
Това беше величествен край на кариерата на Азар на "Стамфорд Бридж" и сега той ще осъществи мечтата си да играе в Реал Мадрид с чиста съвест - защото даде всичко на Челси и показа лоялност и отдаденост, която феновете няма да забравят.
Белгиецът изпраща най-резултатния си сезон за Челси с 21 гола, добави и 17 асистенции. Във време, в което доста футболни звезди напускат клубовете си по неприятен начин, водещ до разрив и огорчение от двете страни, Азар е прекрасен пример с отношението си към клуба, в който стана топ футболист.
5. Баку просто не беше подходяща дестинация за финала
Изигралият се на Олимпийския стадион в Баку финал не беше добра реклама за Лига Европа. Проблемите започнаха още когато УЕФА предостави само по 6000 билета на феновете на Челси и Арсенал, което е под 9% от капацитета на стадиона. В знак на протест, част от привържениците бойкотираха финала и вчера имаше близо 20 000 празни седалки. Сдържаната атмосфера на трибуните напомняше повече на предсезонна контрола, отколкото на финал в евротурнирите.
За капак дойде и решението на Хенрик Мхитарян да не пътува за Баку заради опасения за сигурността му покрай политическите търкания между Азербайджан и неговата родина Армения. Това са твърде много проблеми за мач от такъв калибър, в който се очаква цялата организация да допринася за един незабравим спектакъл.
