При множеството вълнуващи мачове на Лудогорец в Европа сме свикнали късметът по-често да е на страната на българските шампиони. Този път обаче не беше така и това се оказа решаващ фактор. Необходимата доза шанс срещу един възможен за отстраняване отбор като Апоел просто не беше налице и в двата мача Лудогорец получи по един гол след нещастен рикошет. Вярно, снощи израелците можеха да вкарат още 2-3 гола в последната част от мача, но до тези ситуации се стигна именно защото късметът им се усмихна по-рано.
Лудогорец направи, каквото можа, създаде достатъчно положения и просто не получи този бонус от съдбата, на който се радваше при отстраняването на Цървена звезда миналата година и при елиминирането на Стяуа при първото влизане в групите на Шампионската лига.
Не може обаче да се отдава всичко на малшанса, при положение, че отстраняването на Апоел беше напълно възможно и в Лудогорец сами са си виновни, че не успяха да го постигнат. Пропуските и загубата в първия двубой са твърде очевидна причина, но и може би най-съществената, поне докато гледаме конкретно сблъсъка на разградчани с Беер Шева. В Израел Лудогорец имаше достатъчно възможности и щеше да бъде достатъчно да превърне само една от тях в гол. Попадението на чужд терен щеше да промени всичко, даже не само защото общият резултат от двата мача е 3:3 и попадението в Разград класира Апоел - но и защото при 1:2 или даже 1:3 след първия двубой, нагласата за реванша щеше да е съвсем друга.
Излизайки да заличават пасив от 0:2 снощи, „орлите” просто нямаха право на нито една грешка. 60 минути те мачкаха съперника си, вкараха три безответни гола и не допуснаха положение пред Хорхе Брун. Една грешка на Кафу и един нещастен рикошет по-късно всичко се обърна, и то безвъзвратно. Може да бъде обвиняван самият Кафу за загубената топка в центъра, но всъщност пропуските в първия мач се оказаха нещото, което натежа фатално.
Причините обаче не бива да се търсят само в конкретните ситуации от мачовете срещу Беер Шева. Проблемите в Лудогорец не са малко и си остават неразрешени. Беше запазен почти целият отбор от миналия сезон, но без да бъде надграден и подсилен. Напускането на Йордан Минев и продажбата на Хосе Паломино се отразиха зле на и без това слабата защита, а техни заместници още не са привлечени. Играчи като Моци и Марселиньо продължават да са в основата на тима, но годините все повече ще им тежат, а техни равностойни заместници също няма. За трайния спад при Джонатан Кафу се изговори страшно много, но той продължава да е неизменен титуляр в решаващите битки, независимо как играе. Изглежда просто клубът изпусна момента да го продаде и сега Кафу се мъчи в Лудогорец, отборът също повече губи от присъствието му.
В същото време, футболисти като Жоао Пауло, Кишада, Лукоки почти не помирисват терен във важните мачове и се задоволяват с това да пребиват от бой слабите съперници в българския шампионат. Очевидно това се отразява зле и на тяхната мотивация, както и на тази на титулярите, които изглеждат с гарантирано място, колкото и грешки да направят.
На фона на очевидното „изхабяване” на определени постове, клубът е необичайно пасивен на трансферния пазар и каквато и селекция да направи от тук нататък, тя ще е закъсняла. Защото мачовете на сезона за Лудогорец са именно сега, а в тях ново попълнение е само вратарят Хорхе Брун. Новият халф Яцек Горалски тепърва ще се включва в отбора, както и който и друг да бъде привлечен до края на трансферния прозорец.
Не е тайна, че Лудогорец играе отпуснато и лежерно от месеци. Цяла пролет в българското първенство отборът на Георги Дерменджиев побеждаваше без да се напряга, за да си гарантира поредната титла. Междувременно отпадна доста безславно от Копенхаген в Лига Европа, по-късно загуби финала за Купата на България срещу Ботев. Спортната форма вървеше постоянно надолу и логично. Кратката подготовка преди новия сезон не промени коренно настройката на футболистите. Срещу първия съперник в евротурнирите Жалгирис загубиха първия мач и се разиграха чак за второто полувреме на реванша. В подновения шампионат разочароваха с 0:0 срещу Локомотив Пловдив, а преди това победиха ЦСКА-София, благодарение на елементарна грешка на вратаря Китанов.
Макар че срещу Апоел Беер Шева Лудогорец игра по-силно, отколкото в останалите си мачове, слабата форма е очевидна и се отрази. Това са същите футболисти от миналата година, но в момента не са на същото ниво.
Лудогорец си остава силен и сработен отбор, но разчитането на едни и същи основни единици означава, че разградчани са и все по-предвидими. Всеки знае слабите страни на този тим: уязвимите бекове, загубените топки в центъра, вечно висящият с жълт картон Светослав Дяков, склонността към изпускане на нервите (червеният картон на Марселиньо снощи), на моменти рисковото изнасяне в атака и липсата на подсигуряване. Проблем за Георги Дерменджиев е, че не личи отборът да се развива в тези области, слабостите остават едни и същи и всеки по-опасен отбор като Апоел Беер Шева може да се възползва от тях. Това е основен аргумент на всички онези, които твърдят, че освен освежаване сред футболистите, е необходимо и такова в треньорското ръководство.
