След прекрасния уикенд, предложил множество интересни мачове, предстои поредното и последно за годината прекъсване за националните отбори.
За голяма част от привържениците на футбола международните паузи са досадни, ненужни и създават двуседмична бездна без мач на любимия клубен отбор.
С оглед на лошите резултати на българския национален тим в последните години, прекъсването се приемаше с неохота от родния фен. Но предстоящата пауза е по-различна и носи надежда преди решителните битки срещу Кипър и Словения. При две победи за "трикольорите" по всяка вероятност ще се класираме първи в групата си и в по-горна дивизия в дебютното издание на Лигата на нациите. Освен това ще участваме във финалния етап на турнира в битка за златния билет за Евро 2020.
Спирането на шампионата е изключително неприятно за отбор натрупал увереност и навлязъл в продължителна победна серия.
Доста често срещано е паузата за мачове на националните отбори да убие победния ритъм и при подновяването на шампионата да последва спад във формата. На другия полюс са отборите в негативна серия. За тях паузата за националните отбори е добре дошла и е възможност футболисите да починат няколко дена, да се отърсят от напрежението и шока на загубите и треньорският екип да се опита да коригира пропуските.
"Сега трябва да пуснем играчите в Лигата на нациите, който е най-безсмисленият турнир в света на футбола. Време е да започнем да мислим за футболисите и да им дадем повече време за възстановяване между мачовете", заяви наскоро Юрген Клоп.
В същото време националните селекционери негодуват, че избраниците им са за прекалено кратко на тяхно разположение и не разполагат с време за сработване.
Може би и на националните състезатели им е неудобно през 5-6 седмици да прекъсват заниманията си с клубните отбори, гонейки полети, за да се приберат за няколко дни в родината и бързо да се настройват на международна вълна. След мачовете за националния отбор следва нов полет, ново завръщане в клубния отбор и бърза адаптация за навлизане отново към клубния ритъм.
Футболният календар в този си вид е все по-неефективен и поражда диспути. Стига се дотам, че нито клубните, нито националните селекционери са доволни. Живеем във времена на експерименти и промени във всички сфери на живота. Турнирът Лига на нациите е един нов засега успешен експиримент на УЕФА. Световното първенство през 2022 в Катар ще се играе през зимата и ще се наложи вътрешните шампионати да бъдат прекъснати поне за месец, а футболният календар ще бъде пренареден.
Защо тогава УЕФА да не пробва един експеримент със следващото издание на Лигата на нациите и да изработи един нов европейски футболен календар?
Вместо да има 4-5 прекъсвания за мачове на националните отбори по време на шампионатите, нека сезонът приключва месец по-рано и в рамките на този спестен месец от паузите на националните отбори да се изиграе целият турнир от Лигата на нациите. По този начин, нито клубните треньори ще недоволстват от това, че в разгара на шампионата са напускани от националните си състезатели, нито националните селекционери ще недоволстват, че не разполагат с нужното време за сработване на играчите.
Единственият проблем в случая би бил с държавите, чиито вътрешни шампионати се провеждат по схема пролет-есен. Започнали новото първенство в края на март, би им се наложило в средата на април да излязат в едномесечна пауза, но в Европа не са много шампионатите, които се играят между март и ноември. Донякъде тези лиги ще са необлагодетелствани, но пък прекъсването за националните отбори ще е само веднъж, а няма да е 5 или 6 пъти годишно за по седмица.
А и освен това Лигата на нациите би се превърнала в едно мини европейско първенство в края на април и началото на май месец.
Сигурен съм, че интересът към турнира и гледаемостта би била значително по-висока, отколкото при досегашното едноседмично спиране за мачове на националните гарнитури. Освен това и националните състезатели биха имали повече време за адаптация към националния отбор и селекционер и много по-голяма мотивация за изява за родината. Ако новият календар бъде приет и след въвеждането му проработи, то би трябвало недоволството сред треньори и ръководители да намалее. С други думи - и вълкът сит, и агнето цяло. Броят на срещите ще остане същият, само че ще се играят в различна последователност. Подобна е схемата на провеждане на мачове във волейболния свят и формулата може да е доста удачна и за футбола. Нищо не пречи да се пробва, тъй като от проба глава не боли.
