Атлетико има брутален стил на игра. Успя да запази вратата си суха в 14 от последните си 16 домакински мача в Шампионската лига. Допусна едва 18 гола през сезона в Примера (за сравнение – следващата най-добра отбрана е тази на Барселона с 29 допуснати). Всъщност, Атлетико не се плаши да се защитава пред и в собственото си наказателно поле, но истинската тайна на добрите показатели е постоянната преса на футболистите, независимо къде се намира топката. Друг огромен плюс – Диего Симеоне разполага с толкова добра сплав в отбора си, че дори при контузия на един или дори двама ключови защитници разполага с такива, които могат да ги заменят.
Един от най-добрите треньори в света в момента и един от най-добрите мотиватори в света на футбола. Играчите го слушат. Феновете – също. Диего Симеоне привлече всички привърженици с харизмата си и превърна „Висенте Калдерон“ в истински ад за всички противници. Тактиката на Чоло е проста, но велика – бетон в защита, мълниеносни контраатаки и постоянна преса. Като изкарана от тефтерчето на Моуриньо, но с няколко щипки аржентинска страст.
Всеки един продаден футболист е заменен по брилянтен начин. Само си спомнете кои нападатели тръгнаха за големия европейски футбол от Атлетико – Диего Форлан, Фернандо Торес, Серхио Агуеро, Радамел Фалкао, Диего Коща. Торес стана любимец на много по света и накрая се завърна на „Висенте Калдерон“, за да спечели сърцата на „дюшекчиите“ отново. А какво да кажем за вратарите? Ян Облак е достоен заместник както на Давид де Хеа, така и на Тибо Куртоа. Като цяло – Атлетико се пази от големи имена и егота, защото за да оцелееш и да имаш успех в Атлетико, трябва да даваш всичко за Атлетико.
Атлетико разполага с някои от най-добрите млади таланти в света: Ян Облак, Хосе Хименес, Лукас Ернандес, Саул Нигез, Оливер Торес, Яник Караско, Лусиано Вието... Всички те са под или на 23 години. Коке е на 24 г. Антоан Гризман – на 25 г. Но в същото време има Годин в защита, Габи и Тиаго в средата на терена, а Торес води атаката. Отборът на „дюшекчиите“ е великолепна сплав, в която няма играч, който да е спечелил всичко. С изключение на Фернандо Торес, но дори той признава, че „нищо не би могло да се сравнява“ със спечелването на трофеи с юношеския му клуб – дори успехите с Испания.
Атлетико Мадрид е познат като аутсайдера – в Испания зад грандовете Реал и Барселона и като по-малкия отбор от столицата. Всичко това обаче се промени в последните години, а „дюшекчиите“ се превърнаха в аутсайдерите, които нерядко се озовават с титла в ръце. Атлетико се превърна в безмилостния градски съперник на Реал, а сблъсъкът помежду им винаги е непредвидим. Разбира се, в това отново има пръст начинът на работа и характерът на Диего Симеоне.
