При Грета Тунберг пратеникът е и посланието. 16-годишната шведска активистка за промените в климата стана безспорното лице на младите зелени инициативи за по-чист свят. Тя олицетворява и гнева на своето поколение по темата: "Тези, които взимат решенията днес, не са тези, които утре ще трябва да живеят с последствията."
Това, което започна със стачката на един ученик (Тунберг) пред шведския парламент, днес е глобална мрежа от протести по целия свят, привлекли милиони демонстранти, голяма част от които ученици. По време на изяви пред сградата на Организацията на обединените нации в Ню Йорк, националните парламенти на редица държави и пред Европейския парламент, Тунберг налага своето послание към хората с власт: "Слушайте учените, направете повече сега".
Появата на Тунберг като екологична суперзвезда съвпадна с нарастването на подкрепата за зелените партии, особено в богати страни от Северна Европа като Германия, Белгия и Холандия. Междувременно новият председател на ЕК Урсула фон дер Лейен обеща по време на своето председателство да постави въпроса за европейска Зелена сделка като основен свой приоритет.
За прогресивните хора от Централна и Източна Европа Зузана Чапутова предлага надежда, че е възможно и друго бъдеще. Опозиционните движения в региона се възползват от избирането й през март за първа жена президент на Словакия като доказателство, че най-новите членове на Европейския съюз не са непременно склонни да проявяват нелиберално поведение. И че това, което те смятат за корумпиран и потиснически политически елит, може да бъде победенo и свалeнo.
Адвокат и дългогодишен екоактивист, Чапутова спечели президентските избори в Словакия след разтърсващия случай с убийството на разследващия журналист Ян Кучак през 2018 г. Случаят доведе до падане на правителството и до масови протести. За мнозина в страната, а и в целия регион тя е "бяла лястовица" - проверопейски и либерално настроена в една среда на краен консерватизъм, борец срещу корупцията в една проядена от корупция и шуробаджанащина система, самотна майка на две деца в един политически пейзаж, все още доминиран от мъже - не е чудно, че почитателите на Чапутова гледат на нея като символ на промяната.
Тя вече повдигна в страната си важни теми като противопоставянето на корупцията, засилването на екологията в политиката, правата на ЛГБТ хората и др. Големият въпрос е дали този й поход ще издържи на цялото напрежение.
Ако въобще има френски политик, който досега е успял да спечели от движението на "Жълтите жилетки", то това е Франсоа Руфин - актуалното лице на френското крайноляво. Журналистът и депутат използва мястото си в парламента като платформа за осъждане на социалното неравенство чрез вирусни видеоклипове, в които атакува богатите и сравнява живота на народните избранници с този на чистачките в институцията.
Той е един от малкото френски политици, които изцяло са прегърнали каузата на "Жълтите жилетки", като дори им посвещава документален филм. Към момента движението забавя силата си, като става все по-трудно да се поддържа протестния плам. Техният ефект обаче вече е факт - рекордно ниско доверие в президента Еманюел Макрон. Дали обаче това недоволство и критиките отляво ще могат да се обединят и да създадат ефективна политическа опозиция? Ако има някой, който да направи това, то това ще е Руфин.
Като ръководител на агенцията за защита на данните в Хамбург Йоханес Каспар се утвърди като един от най-гласните и силни "ястреби" в света по темата поверителност върху личните данни. Той подсили битката на Брюксел за "подчиняване" на големите технологични компании на стриктни правила и регулации. Съвсем наскоро Каспар започна кръстоносен поход срещу дигиталните лични асистенти като Alexa на Amazon и гласовия асистент на Google с аргумента, че начинът, по който технологичните компании обработват аудио файлове, може да наруши поверителността на потребителите.
Макар да е само един от 16 официални лица в Германия, занимаващи се със защитата на личните данни, наред с още десетки други в Европа, Каспар отдавна е надскочил юрисдикцията си. Което може да значи само, че важността му в общия план ще продължи да се повишава, особено при евентуално придобиване на нови постове, особено на фона на все по-строгата политика спрямо технологичните гиганти в ЕС.
Докато останалата част от Великобритания се занимава с Брекзит, шотландците се питат дали да не излязат от един друг съюз. Никола Стърджън, ръководителят на Шотландската национална партия и премиер-министър на територията, обеща да поиска втори референдум за независимост от Великобритания преди края на следващата година.
Като първи министър на Шотландия, Стърджън се изявява като виден противник на излизането от Европейския съюз. Според нея Брекзит и излизането от ЕС напълно оправдава връщането на масата на идеята за референдум, едва шест години, след като шотландците все пак решиха да не се разделят с Обединеното кралство.
За целта Сърджън трябва да получи разрешение от британското правителство за провеждането на подобен референдум (невъзможна задача поне към момента). Дори и да успее обаче близостта в мненията за независимост и за оставане в рамките на Великобритания е толкова голяма, че малка група все още колебаещи се гласоподаватели ще реши нещата в последния момент. Но все пак първият министър на Шотландия е готова за този риск.
Матео Салвини може да не е на власт, но никой не си прави илюзиите да го отписва от картинката. Лидерът на крайнодясната италианска партия "Лига" вече не е министър на вътрешните работи, след като през лятото имаше промяна в управляващата коалиция (заради негов неуспешен опит да консолидира властта си). Опитът му да предизвика нови избори се оказа грешка и Салвини сега прегрупира сили в опозиция.
"Лигата" остава все още най-популярната партия в Италия с комфортна преднина пред управляващите от "5 Звезди" и Демократическата партия, което му отрежда поста на следващ преимер в едно дясноцентристко правителство при евентуални избори в скоро време. А дали и кога ще дойдат те, никой не може да каже. Едно е сигурно обаче - дойде ли Салвини - лошото момче на Италия - на власт, трусът от това ще се усети в цяла Европа.
Бившият италиански премиер отново излезе напред на политическата сцена - този път като крайъгълен камък на крехката коалиция между антисистемното движение "5 звезди" и Демократическата партия. След като конструира тази невероятна допреди няколко години коалиция, той се отцепи от партията си, за да сформира собствена политическа сила - либералната "Вива Италия". А междувременно привлече със себе си достатъчно депутати от Демократическата партия, че да се окаже в ролята на този, който държи ключа към стабилността на кабинета.
Малцина очакват от Ренци да предизвика нови избори в скоро време, особено като социолозите показват едва 5 процента подкрепа за партията му. Но бившият премиер не направи никакви усилия да прикрие амбициите си да направи за Италия това, което Еманюел Макрон направи във Франция: да наруши традиционното политическо статукво сред партиите по пътя си към върха на държавата (отново).
Към момента той се е съсредоточил върху това да привлече към себе си недоволните от партията на друг бивш италиански премиер - Силвио Берлускони, за да се утвърди стабилно в центъра. Степента, в която той успява, ще определи не само съдбата на италианското правителство, но и политиката на страната в продължение на месеци, ако не и години напред.
Обикновено е необходимо нещо с мащаба на глобална финансова криза, за да алармира властите, които отговарят за най-богатите икономики в света. Но последната инициатива на Дейвид Маркъс направи точно това. 46-годишният висш кадър на Facebook ръководи усилията на компанията да внедри своята криптовалута Libra на пазарите, като се очаква това да се случи по някое време догодина.
Самият той има сериозен опит - като президент на PayPal и ръководител на разработките на Facebook Messеnger след това. Сега обаче той обещава Libra да е по-голяма от всичко, което е правил до този момент. И европейските регулатори неслучайно гледат в негова посока със сериозни подозрения относно сътресенията, които новата криптовалута може да предизвика на световния пазар.
Петте най-големи икономики в еврозоната - Германия, Франция, Италия, Испания и Холандия, се обединиха, за да поставят въпроса в дневния ред на Европейския съюз. Очаква се министрите на финансите на валутния съюз през декември да издадат декларация, призоваваща властта да "възпрепятства" криптовалутите като Libra, ако се види, че "създават неуправляеми рискове".
Хабек е човекът, който изпраща германските Зелени в мейнстрийм политиката. Партията, която дълго беше подигравана, че е съставена от дългокоси левичари, днес вече се разглежда като модерна алтернатива на страдащите от все по-сериозна криза на идентичността социалдемократи. 50-годишният грубоват на вид автор на книги за деца Хабек играе важна роля за формирането на основните послания на партията. Откакто миналата година той пое ръководството на Зелените заедно с Аналена Баербок, те повече от удвоиха подкрепата си на изборите. В един момент през лятото за кратко те застигнаха като проценти доверие дори консерваторите на канцлера Ангела Меркел като най-популярната партия в страната.
Някои в Берлин дори спекулират, че Хабек може да стане първият германски канцлер от Зелените. Това остава малко вероятно, но все пак показва влиянието, с което той се ползва в момента, и важността на еко тематиката за германците.
Следващата година може да е годината, в която Доминик Къмингс най-накрая получи това, което иска. В момента водещ съветник на британския премиер Борис Джонсън, Къмингс е майсторът от заден план, който оркестрира победата на брекзитърите на референдума през 2016 г. И макар той без съмнение да се радва на напускането на Европейския съюз, ако торите спечелят мнозинство на парламентарните избори през декември по убедителен начин (както се очаква), той може да се окаже с позицията да получи това, което отдавна иска - радикална промяна в британското правителство.
В публикация в блога си през 2014 г. Къммингс се изправя срещу неефективността на държавната машина в Уайтхол - като според него тази машина има нужда от това да бъде разрушена и възстановена от началото. По думите му Великобритания трябва да се превърне във "водеща държава за образование и наука" като подготовка за мащабен преглед на конституцията, парламента и механизма на управление на страната.
Това, което би могло да го спре, е собственият му нрав. Мнозина го определят като твърде арогантен, рязък и неудобен. Но за Къмингс социалното благоприличие е само малка пречка за постигането на нещата. Почитател на пруския лидер от 19 век Ото фон Бисмарк, той често сравнява политическите стремежи с военната стратегия. Така че ако Брекзит е само битка, Къмингс иска да спечели цялата война.
На Хоган конфронтацията не му че чужда. Затова и номинацията му за европейски комисар по търговията беше възприета от мнозина в Брюксел като предупредителен изстрел към САЩ и Великобритания - двете държави, които най-вероятно ще отнемат най-много от времето му на поста.
"Можеш да се справиш с някой, който те тормози да предприемеш действия по безотговорен начин, като отговориш на тормоза", коментира той по време на едно свое изказване в родната си Ирландия, още като еврокомисар по земеделието, по отношение на действията на САЩ и Доналд Тръмп. И никой няма съмнение в това, че при евентуален сблъсък в полето на търговията с британците или американците Хоган ще устои.
Още от самото си влизане в политиката и още повече от избора му за най-младия австрийски канцлер, Себастиан Курц се доказа като неконвенционален политик. Въпреки младостта си, липсата на опит или дори липсата на университетско образование, той беше един от пионерите в това да изгради свой успешен образ в социалните медии. И макар управляващата коалиция с Партията на свободата да се сгромоляса след изтекло видео в интернет, уличаващо лидера на националистическата формация в нерегламентирани връзки с Русия, Курц успя да се издигне и да спечели категорично свиканите предсрочни избори.
След тях той обяви, че ще потърси Зелените като коалиционен партньор за съставяне на правителство. Дори и да оставим настрана съдбата на една такава коалиция, самият факт, че Курц ще се опита да смени крайнодесните със зелени за свой коалиционен партньор, и то в рамките на само няколко месеца, говори много за нестандартния подход, който предприема той.
По време на последните преговори за Брекзит, ирландският премиер Лео Варадкар имаше пред себе си две големи опасности, които трябва да се отбягват по всякакъв начин - излизане на Великобритания от ЕС без сделка и сделка, в която има връщане на проверките по границата със Северна Ирландия. На фона на тази нелека задача той успя да превърне затруднението си във възможност.
Чрез постигането на компромис в последната минута с британския премиер Борис Джонсън, Варадкар се очерта като лице на онова, което страните от ЕС могат да постигнат, когато застанат заедно.
Следващото предизвикателство пред Варадкар е да гарантира, че независимо от случващото се във Великобритания, сделката няма помръдне и сантиметър от постигнатите договорености. Той също така ще трябва да работи усилено, за да поддържа подкрепата на своите колеги, когато търговските преговори между Европейския съюз и Обединеното кралство продължат напред. Така че през 2020 се очертава сериозна тежест да падне върху гърба на ирландския премиер.
Още преди да стъпи на поста председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен трябваше да научи някои трудни уроци как точно се случват нещата в Брюксел и да проведе първите си битки. Първо, собствената й кандидатура за председател на ЕК мина на косъм гласуването в Европейския парламент, а след това евродепутатите "отстреляха" три от предложенията й за еврокомисари.
Това не само отложи началото на нейния мандат, но ограничи опита й да създаде балансирана по пол Комисия. По време на изслушването си в ЕП Фон дер Лейен обеща да даде по-голяма роля на Парламента по отношение на разработването на политики. Дали това ще доведе до повече сътрудничество или по-нататъшен конфликт ще зависи от способността й да управлява конкуриращите се фракции в камарата.
Въпросът е, че ако иска да успее в реализацията на заложените си цели, тя ще трябва да демонстрира в най-кратки срокове, че е сила, с която останалите трябва да се съобразяват.
Вече десетилетие и половина Меркел е канцлер на най-голямата европейска икономика и за това време тя определено беше ключова фигура в определянето на дневния ред на ЕС - както по положителен, така и по негативен начин. През изминалата година тя обяви, че няма да преследва нов мандат като лидер на партията си, нито като канцлер, но в ръцете й продължава да е концентрирана сериозна власт.
Това пролича от избора на протежето й Урсула фон дер Лайен за председател на ЕК (макар идеята точно тя да заеме позицията да по-скоро пада върху Еманюел Макрон), както и от настоящото й противопоставяне на френския президент относно бъдещето на отбранителната политика на Общността.
Сега голямата коалиция, която я държи на власт, се клати сериозно и във всеки момент има опасност да се разпадне, а нейната официална наследничка в партията Ангрет Крамп-Краненбауер се бори за признание на лидерството си. С оглед на това следващата година се очертава особено интересна за Меркел и за политиката на Германия като цяло.
Ако поетият от Борис Джонсън риск се отплати, той ще остане в историята като един от най-спорните британски, а и европейски политици. Свиканите от него избори за парламент на 12 декември се очертава да му донесат така желаната победа, която ще му позволи да прокара Закона за Брекзит и да задейства излизането на Великобритания от ЕС.
Същевременно ако успее да получи необходимото мнозинство, Джонсън ще има пред себе си нещо, което нито един британски премиер не е имал от началото на мандата на Дейвид Камерън досега - политическа сигурност на властта за следващите няколко години и то на фона на преките последствия от Брекзит. Всичко обаче зависи от вота на британците.
Каквото и влияние да спечели у дома, все още ще има много неща, които ще трябва да постигне през Ламанша, преди Брекзит да бъде завършен.
Последното десетилетие остави Владимир Путин до голяма степен усмихнат. Той анексира Крим, обнови начина, по който Русия води дипломация и война, изостри позициите на държавата си във външната политика и придоби достатъчно влияние, че да се смята за един от глобалните брокери на доверие в момента, поне в някои краища на света. Разтягащата се ръка на Русия посяга все по-уверено към Африка, а през последните няколко години редица националистически формации в Европа бяха свързвани с Кремъл и получаване на пари от руски бизнесмени или фондации. Появиха се и редица обвинения спрямо опити за руска намеса в избори из целия континент, включително във Франция.
А сега, въпреки всичко това, именно френският президент Еманюел Макрон заговори за затопляне на отношенията с Москва, предизвиквайки сериозен скептицизъм из част от държавите в общността. Едно е ясно, силата на Владимир Путин е по-голяма отвсякога въпреки всички протести, които се случват в страната. Той е бетониран на президентския пост до 2024 г., а след това никой, дори и най-приближените му, не знаят какво ще се случи. Засега този момент е все още далеч, а руският президент прокарва влиянието си на нови и нови места.
На фона на очертаващите се кризи и на омаломощената Европейска централна банка от управлението на Марио Драги, сега Кристин Лагарт поема поста председател на ЕЦБ с идеята да закрепи основите й и да я предпази от по-сериозни кризи. Това означава, че ще бъдат тествани нейните умения не само на банкер, но и на политик, ако иска да спечели на своя страна европейските фискални ястреби и да подтикнете лидерите на държавите членки към така необходимите реформи.
В предишната си позиция като ръководител на Международния валутен фонд, Лагард се застъпва за по-слаб подход към гръцкия дълг. След номинацията си за ЕЦБ тя предложи да иска по-голям бюджет на еврозоната, призова за увеличаване на разходите от богати страни като Германия и Холандия и каза, че борбата с изменението на климата трябва да стане един от приоритетите на банката.
След пет години като еврокомисар по въпросите на конкуренцията, Маргрет Вестагер остава в Брюксел за още един мандат с разширено портфолио - като изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия с портфейл дигиталната ера. Така Вестагер ще има допълнителни правомощия върху възможността да предлага политики по горещите въпроси като данъците за онлайн компаниите и регулации върху разработките на изкуствен интелект.
Политиката в областта на конкуренцията е една от малкото области, в които Комисията може да действа безпрепятствено, определяйки траекторията на Европа чрез антимонополни решения и многомилиардни глоби в евро - правомощия, които Вестагер не се поколеба да упражни. Във време, когато новата ЕК ще се бори да се утвърди, много е вероятно датският политик да засенчи с работата си шефката на Комисията Фон дер Лайен.
Новата работа на Вестагер ще поставя на предни линии в усилията на ЕС да подчини американските и китайските технологични гиганти на определени правила и да ги вкара в релси. Ще видим дали ще се справи.
Френският президент още с избирането си на поста си постави за цел да променя - не само Франция, но и Европа и разбирането за Обединена Европа. Сега той полага всички усилия именно в тази насока - предлагайки засилени европейски инициативи в отбраната, нов поглед върху разширяването на ЕС и уеднаквяване на правилата за труд в държавите членки на ЕС.
Междувременно във Франция той продължава с опитите си да прокара нови правила за труд, които да раздвижат икономиката, както и нови правила за мигрантите - два въпроса, които тестват на максимум доверието на французите в политиката, която той проповядва. Протестите на жълтите жилетки замряха вече, но това не означава, че французите имат по-голямо доверие в президента си.
Едно е сигурно - докато е на власт, амбицията на Макрон ще продължава да го тласка към промени.
