Руските амбиции спрямо Луната датират от средата на 90-те. А през април 2014 г. колонизацията на Луната беше обявена за стратегически приоритет от вицепремиера Дмитрий Розогин. Той изтъкна три стратегически задачи на неговата държава - увеличаване на спътниците на ниска околоземна орбита, кацане и последваща колонизация на Луната и окололунното пространство, както и кацане и изследване на Марс и другите обекти от Слънчевата система.
Поне първоначалните планове бяха през 2030 г. руски екипаж да кацне на Луната, а след това да бъде направена лунна база за посещения от Земята.
Следващата крачка трябваше да бъде полетът до Марс и астероидите, но докато Америка е фокусирана повече върху Червената планета, амбициите на руснаците остават по-близо до дома. Идеята е тяхната лунна база да включва няколко предварително построени секции, включително соларна станция, телекомуникационен център, изследователски модул, както и собствен орбитален сателит.
"Всъщност Марс е амбициозна цел, за нея сега заявяват колегите от НАСА. Но аз съм сигурен, че близките планове и на нас, и на Европейската агенция, и на НАСА са свързани с усвояването на Луната. А тъкмо Русия се занимава сериозно с Луната. Независимо от финансовите проблеми имаме съхранена програма за изследване на Луната", отбелязва ръководителят на „Роскосмос” Игор Комаров в интервю за "Комсомолская правда".
„Трябва да отидем на Луната”, казва пред BBC Игор Митрофанов, един от водещите учени в руската програма, и добавя: „Трябва да работим заедно с международните си колеги”. Европейската космическа агенция вече се е съгласила да помогне, като разработва системата за кацане на снимката. Тази система ще може и да пробива лунната повърхност.
Откритието на потенциални сериозни количества вода близо до лунните полюси увеличава възможността на хората да работят и живеят там. Затова руско-европейският екип се е насочил към басейна Южен полюс-Ейткън, показан в синьо на снимката. Това е най-големият познат ударен кратер не само на Луната, но и в цялата Слънчева система. Единственият доближаващ се по размери басейн е Хелас Плантия на Марс с диаметър 2100 км.
Да, подземното (подлунното) убежище може да се окаже най-добрата опция и руснаците го осъзнават. Цитиран от Reuters, шефът на руската тренировъчна програма за космонавти Сергей Крикальов казва: „Откритието, че Луната е по-скоро поресто тяло може сериозно да промени подхода ни в основаването на лунни бази. Ако се окаже, че съществуват пещери, които предпазват от рациация и метеоритни дъждове, това може да е още по-интересна дестинация, отколкото сме мислели преди”.
Почти постоянната слънчева светлина в някои части на Луната я правят подходяща за събиране на соларна енергия на повърхността, и още по-добре, в орбита. Генерираната енергия може да бъде използвана на Луната или даже насочена обратно към Земята, концепция, разработвана от японски космически учени. А доближаването до жизненоважни минерали като титан и до други лунни ресурси може да се окаже голям бонус, когато в същото време земните ресурси привършват.
Това не е първият случай, в който страна планира колонизиране на Луната. Америка е обмисляла идеята, конкретно при управлението на Джордж У. Буш. Снимката показва ранна концепция за американската база.
„Що се отнася до плановете: Марс? Астероиди? Луната? Ние стигнахме до консенсус – Луната. Това е онзи полигон, който ще позволи отработването на технологии, позволяващи след това да се работи на други небесни тела и на техни орбити.
Необходимо е да се научим минимум една година да осигуряваме нормални условия за живота на космонавтите и да поддържаме апаратурата в работно състояние. Без това Марс няма да има. Смятам, че ще изминат много повече от десет години до момента, когато ще имаме реални надеждни технологии и възможности да пътешестваме на Марс", отбелязва ръководителят на „Роскосмос” Игор Комаров.
По думите му все още не са решени някои от основните въпроси: как да се защити човешкият организъм от радиацията и да се осигури дългосрочна работоспособност на космонавтите на Марс.
В края на миналата година обаче излязоха информации, че финансирането на масивния проект е замразено и той вероятно ще бъде отложен. Всички проекти, свързани с пилотирани полети до Луната, отсъстват от новата версия на Федералната космическа програма за 2016-2025 г., подготвена от "Роскосмос". По информация на в. "Известия" космическият кораб, който в перспектива може да излети до Луната, продължава да се разработва.”Роскосмос” обаче не съобщи да се е отказала от плана да строи лунна база.
