На власт от 30 януари 1975 г.
Пол Бия става президент на африканската страна през 1982 г., но реално упражнява почти пълна власт шест години преди това в ролята си на премиер. Според Freedom House той не се притеснява да репресира опозицията и да използва манипулативни и незаконни методи, за да печели избори.
Основната заплаха за него обаче са англофонските сепаратиски движения в северозападната част на Камерун, както и местният клон на Ислямска държава, който действа по границата с Нигерия.
На власт от 3 август 1979 г.
Мбасого се възкачва на власт по класически за Африка модел - чрез преврат срещу своя чичо. От тогава насам не е изпускал управлението, а в момента подготвя за наследник сина си Теодоро (Теодорин) Обианг Манге, който служи като вицепрезидент. И двамата притежават луксозни имоти в чужбина, а специално Теодорин е известен с интереса си към шикозни партита. В същото време две трети от населението на страната живее под прага на бедността с едно от най-ниските нива на средна продължителност на живота в света.
На власт от 31 декември 1984 г.
Историята на Хун Сен е интересна и свързана с доста перипетии. Като младеж се присъединява към червените кхмери на Пол Пот, но впоследствие бяга в съседен Виетнам, само за да се завърне отново с тяхна подкрепа. Именно с помощта на Ханой той става премиер на Камбоджа и повежда гражданската война срещу кхмерите.
Според Freedom House през последните няколко години страната все повече се доближава до определението за авторитарен режим след репресии срещу опозиционните партии и забрани за употребата на социални мрежи.
На власт от 26 януари 1986 г.
Мусевени е водеща фигура при свалянето от власт на печално известния Иди Амин през 1985 г. От тогава насетне той непрекъснато печели изборите в страната, въпреки че международното доверие в тяхната честност не е особено голямо. На президентския вот в началото на тази година управлението на Мусавени бе оспорено от рап певеца Боби Уайн, който бе арестуван, а при последвалите протести в негова защита загинаха над 100 души.
На власт от 13 ноември 1989 г.
Хаменей е вторият аятолах на Иран след Рухолах Хомейни и заема позицията на върховен лидер вече над три десетилетия. Макар и властта му да не е неограничена, все пак той има много сериозен контрол върху различните клонове на управлението. Хаменей има и безусловната подкрепа на Революционната гвардия, която е създадена с цел защита на институцията аятолах, но с времето се превръща в гигантска структура с изключително влияние не само върху политическата система, но и върху всеки един аспект от иранското общество.
