Те обаче не са единствения изтребител, подходящ за нашите ВВС, вижте между какво още може да избира България в следващите снимки
Проблемите с тази опция са няколко и са свързани до голяма степен с нейните предимства. По същество Eurofighter е конструиран с ударение върху възможностите му за борба с противникови изтребители. Така машината има изключителна маневреност, мощен радар и въоръжение, давайки й сериозни чисто изтребителни възможности. Интегрирането на способности за борба със земни цели обаче върви по-бавно и в момента това е един от големите недостатъци на Eurofighter. Друг минус е високата цена на техническата поддръжка.
Шведското предложение не е лишено от недостатъци. Самият самолет е сравнително компактна конструкция, което ограничава бойния товар и далечината на полет. Машината търпи критика от недоброжелатели и по линията, че се произвежда от страна извън НАТО, но в същото време Швеция е член на ЕС, а Gripen е на въоръжение в две страни членки (Унгария и Чехия) и е на път скоро да се вземе и от трета (Словакия).
Lockheed Martin все още произвежда F-16. Актуалната версия, която се предлага за страни като България, е Block 50/52+. Това е една изключително зряла конструкция, която е еталон за това какво може да прави един съвременен многоцелев изтребител. Проблемът на тази опция е, че цената е сравнително висока, а политиката на САЩ при експорт на оръжия изисква 70% авансово плащане, а отговорността за търсене на банкови заеми за покриване на сделката е на клиента. За страна с нисък кредитен рейтинг като България това значи допълнително оскъпяване. Макар, че Lockheed Martin бяха сравнително активни в България, то след 2011 – 2012 г. компанията минимизира присъствието си, разбирайки че страната ни няма да може да си позволи нови изтребители.